Local time: 04:16 am

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
BOOK NOWCLOSE

Blog Posts

Image

Какво е общото между театъра и компютърните игри

Трябва да признаем, че има и някои положителни страни от появилата се пандемията. Вярно, че разтърси живота ни из основи, но пък ни направи изключително изобретателни. Всеки ден откриваме нови възможности за комуникация, работа, учене и забавления. Представяме ви още една интересна идея за любителите на изкуството –  театрална игра на живо от вкъщи, комбинирана с компютърна игра.

Театрално-компютърна игра на живо от вкъщи

Можете да разберете както точно представлява от Homecoming на 24 октомври (събота) от 13:00 ч. Ако обаче през деня сте заети и пропуснете, имате още една възможност – от 21:00 ч. Цялото преживяване е с продължителност 2 часа и половина и е част от програмата на АСТ Фестивал за свободен театър. Нужни са ви само билети и интернет връзка.

Историята

Като се има предвид всичко, което ни се случи тази година, едва ли ще ви изненадаме, че и пандемията е „въвлечена“ в сюжета. Историята разказва за млада жена, която се завръща в родното си село понеже вече не може да си позволи да плаща наема в големия град. В същото време агенция изпраща дебели писма до всички европейски домакинства, за да направи оценка на устойчивостта на населението по време на криза. А пък в интернет възниква движение, което възхвалява доброволното себеотрицание като начин на живот, алтернативен на копнежа по релаксация.

Концепция: machina eX
Режисьор: Ив Регенас
Изпълнители: Анне Айгнер, Ян Ярошек
Текст: Клара Еренверт
Драматургия и гейм дизайн: Матиас Принц

Какво е machine eX?

Това е пресечната точка между театъра и компютърните игри. Идеята се появява и развива от 2010 г. насам и включва седемчленен медийно-театрален колектив, в който влизат Клара Еренверт, Анна Фрийз, Робин Хедике, Ласе Марбург, Матиас Принц,, Ив Регенас и Филип Щаймел. Групата се събира по време на следването им в Университета Хилдесхайм и оттогава продуцират интерактивен гейм театър. Идеята им комбинира съвременните технологии със средствата на класическия илюзионистичен театър. Резултатът – интересни театрални постановки за играене, които са едновременно и компютърни игри, в които се влиза.

Image

Непознатата София: Поляна „Славейкови дъбове“

Може и да си мислите, че добре познавате столицата, но ние вярваме, че има с какво да ви изненадаме. Този път в поредицата ни „Непознатата София“ ви представяме едно живописно място, закътано в кв. „Лозенец“ – поляната „Славейковите дъбове“. И напук на презастрояването, този магичен оазис на спокойствието, сякаш ни „телепортира“ в друг свят. Именно това е и причината баща и син Славейкови приживе да ползват точно това зелено кътче за бягство от градския шум.

Паметник на културата

Ако все още не сте ходили там, направете го! Наричат това място още градинката с 28-те Славейкови дъба, а през 2005 г. е обявено за паметник на културата с национално значение. Славейковият дъб е най-старото дърво в парка (на повече от 500 години) и се намира на бул. „Свети Наум“. Но не това е единственото интересно нещо свързано с него – тук се е срещала четворката от кръга „Мисъл“ (Пенчо Славейков, Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров). На същото място Пенчо Славейков пише някои от най-известните си произведения.

Локация: Намира се между бул. Свети Наум, ул. Йоан Екзарх, ул. Света гора, ул. Черноризец храбър

История

Семейство Славейкови купува градинката, когато се премества от Пловдив в София след Освобождението. По онова време теренът е около 10 дка и включвал дъбовата гора на тогавашния „Корубаглар“ (някогашното име на Лозенец, което в превод означава „Лозя в гората“). Много бързо местността се превръща в любимо място не само на творците, а и на всички софиянци. Пенчо Славейков умира през май 1921 г. и в завещанието му пише, че иска да бъде погребан до любимия си вековен дъб в София, за да остане част от вселената. За жалост, желанието му не е изпълнено, но негови почитатели се събират на мястото и до днес.

Image

Хлябът – основа на живот на българина

Не е най-диетичното нещо на света, но, да си признаем, българинът не може да се нахрани добре, ако на трапезата няма хляб. Ако пък става въпрос за топъл и домашно приготвен, още по-добре…

Всъщност хлябът по нашите земи още от едно време е бил неизменно на трапезата ни. Приемал се е като символ на гостоприемството и затова официални гости се посрещат с хляб и сол или с хляб и мед. Нещо повече, наречен е „основа на живота на българина“.

Хлябът като ритуал

В днешното особено време не винаги успяваме да спазваме обичаите, но все пак… Хлябът е един от най-древните символи на слънцето, а също на детството и брачното щастие. И нали знаете, че пръв се слага на трапезата?! Освен това ни съпътства през целия живот – от раждането, сватбата и всички други важни събития. Изразява идеята за здраве, плодородие, брак и семейство.

„Като има хляб, всичко има“, казват старите хора. Освен в ежедневното хранене, той е основна част и от обредите – не само у нас впрочем. Съдържа идеята за раждането, умирането и възкресението. Приготвянето му като ритуал може да бъде сравнено с жертвоприношението.

Може би сте чували да наричат хляба „душица“, а знаете ли каква е причината?! В някои райони го приемат като „душа“ и оттам идва вярването, че трябва да се разчупва, а не да се реже или боде. Дори има поверие, че топлият хляб е опасен заради своята одухотвореност.

Кратка история на хляба

Думата „хляб“ произлиза от православното хлěбъ, която е заимствана най-вероятно от готското hlaiƀaz. Историята на хляба обаче ни връща в най-древни времена, защото приготвянето му е едно от най-старите занимания (първите сведения са от късния неолит). Предполага се, че в началото хората са изпичали зърнена каша от едросмляно зърно и вода и това е първообразът на днешния хляб (по-скоро като съвременната мексиканска тортипя, индианската царевична питка, шотландската овесена питка или индийската инджера).

Първите мелници са създадени преди 3000 години в Древен Египет и в двора на фараона, висшите му сановници и в близост до строежите на храмове и пирамиди имало по-големи хлебопекарни. В тях хлябът се приготвял само от роби и именно те открили бухналия вариант. Така постепенно започват да се появяват различни видове теста и да се правят различни тестени изделия, а хлебопекарството става обществен занаят в Римската империя.

През Средновековието в Европа хлябът (най-често ръжен) става основна храна и дори се използвал като чиния. Чак през 15 век започват да се изработват дървени чинии и хлебните остават в миналото. След още няколко века – 5 по-точно (през 1928 г.) се появява и нарязаният хляб. Това става благодарение на специалната машина на Ото Фредерик Роведер, която не само реже хляба, но и го опакова, за да не изсъхва. И така до днес, когато вече по магазините има всевъзможни видове хляб и най-различни тестени вкусотии.

Любопитно за хляба

  • Древно суеверие твърди, че обърнатият надолу хляб носи нещастие;
  • Също не бива да се оставя недоизядено парченце;
  • Древните гърци произвеждали повече от 80 вида хляб още преди 2500 г.;
  • Смята се, че хлябът, който е изпечен за Коледа, не мухлясва;
  • Според една скандинавска легенда, ако девойка и младеж отхапят от едно и също парче хляб, ще се влюбят един в друг;
  • Хлябът в Египет се използвал като валута;
  • В Индия пък вярвали, че който не яде хляб с храната си, ще бъде нещастен;
  • В днешно време изяждаме повече от 9 000 000 палета с хляб всеки ден;
  • Най-големият хляб е изпечен през януари 1996 г. в Акапулко, Мексико (9200 метра);
  • Според една теория хлябът бил изобретен погрешка преди повече от 7500 г.
Image

Още 3 от най-уникално странните хотели по света (2 част)

Вече ви разходихме из няколко странни хотела в различни точки на Земното кълбо – с виртуална „нощувка“ във Финландия, Ню Мексико и Япония. В първата част от тази любопитна поредица представихме страхотни, но не особено традиционни места за спане, които вярваме, че са ви харесали. Продължаваме тура с помощта на National Geographic с още 3 подобни пространства, в които ще се „влюбите“.

Още 3 хотела на необичайни места

Курорт „Манта“, остров Пемба, Танзания

Може и да е клише да искаш да си на самотен остров, само че остров Пемба (съвсем близо до остров Занзибар) придава нов смисъл на тази изтъркана фраза с помощта на курорта „Манта“ и уникалните плажни вили. Там можете да се отдадете на морски приключения, заобиколени от кристално чистите води на Индийския океан и пъстроцветните рибки в красивия коралов риф. И всичко това на една ръка разстояние… А през нощта можете да включите светлините под прозорците, които привличат риби и октоподи. Имате ли нужда от друго?!

Дори да ви е достатъчно това, ние имаме какво да добавим. Хотелът е на три етажа – тераса, трапезария и спалня (под водата). От първите два етажа можете да се любувате на страхотната морска гледка и на небето през деня и нощта, а третият (спалнята) ви пренася директно във водния свят. Разбира се, това удоволствие не е никак евтино, но пък гарантираме, че си заслужава парите.

Dromen Aan Zee, Харлинген, Нидерландия

Ето на това му се казва нестандартен хотел и не е чак толкова далече от нас – в Европа е. Предлага три уникални преустроени пространства на 17 метра над земята на пристанищния кей в Харлинген, Нидерландия. Само за протокола ще отбележим, че кеят е бил действащ за разтоварване на кораби до 1996 г. Към днешна дата обаче има много по-любопитно предназначение.

Пристанището предлага три страхотни пространства за нощуване. Първото е създадено насред движещ се кран, който собственоръчно можете да завъртите. На него има и чудесна тераска, на която да релаксирате. Спасителната лодка пък осигурява удобно настаняване за всички, които предпочитат по-ниските пространства. Можете да си наемете и частен капитан, с когото да заминете на двучасово пътешествие. Третото пространство, преобразено в място за спане, е фарът, който след дълги години работа вече не е нужен с оригиналното си предназначение.

Hotel Costa Verde, провинция де Пунтаренас, Коста Рика

И третото предложение е един стар Боинг 727, който е преобразен в луксозен хотел с две стаи. През 60-те години на миналия век е превозвал пътници, но сега е атракция в прочутия курорт Costa Verde в Коста Рика. Разположен е върху 15-метрови каменни колони, за да се разкрие невероятна гледка към океана и джунглата. Към корпуса пък има кокетни дървени тераси, разположени върху крилата от двете страни на самолета.

На външен вид това си е самолет, но вътре интериорът е променен до неузнаваемост като са използвани природни материали – тиково дърво, което расте в района. Всяка от спалните има самостоятелна баня. Също така има още и дневна с плазмен телевизор, кухненски бокс, трапезария, тераса, допълнителен изход към склона, вита стълба…  Удобствата включват и ресторант, който е в друг стар самолет, хижа (отново в самолет) и жп вагон, превърнат в ресторант.

Ами, това… Ако си търсите нестандартно място, имате избор. В случай че предпочитате уютно артистично пространство за сън близо до центъра на София при това на разумни цени, чакаме ви в Арт Хотел Симона.

Image

Кратък наръчник за справяне с туристическата маркировка

Времето започна вече да се влошава, само че това не означава, че не е подходящо за туризъм. Напротив, дойде краят на летните жеги, така че вероятно още повече хора ще тръгнат да „покоряват“ различни планински красоти преди зимата, че и след настъпването ѝ. И в този ред на мисли имаме нещо полезно за вас – кратък „наръчник“ за справяне с туристическата маркировка.

Какво представлява туристическата маркировка?

Ясно е, че не са просто някакви ленти по дърветата в произволно избрани цветове. Ако сте ходили и преди в планината, вероятно сте забелязали, че има определени цветове, които се използват. Целта е да се маркират пътеките, водещи до хижи и заслони, върхове, чешми, извори, езера, водопади, пещери, природни феномени, исторически паметници и други забележителности.

Обикновено се маркират най-късите и удобни пътища, преминаващи през безопасни места, но понякога може и да са удължени, за да преминете през по-живописни терени.

Лятна маркировка

При нея се използва основно лентова маркировка (три водоравни ивици – две бели и по средата ориентиращ цвят). Използват се четири ориентиращи цвята – червен (за билни маршрути), зелен, син и жълт (обикновени маршрути).

Внимание: това не е туристическа табела

Друг знак, който често се среща в туристическата маркировка, е стрелката. Тези табели показват посоката, в която трябва да се движите, и, разбира се, мястото, до което ще стигнете. Има два вида – жълти с черни букви (по-старите) и бели с червени букви (по-новите).

Пред хижите, в изходните пунктове, както и на важни кръстовища се поставят указателни табла. На тях можете да намерите информация за по-важните туристически обекти, разстоянието между тях и цвета на използваната маркировка.

Зимна маркировка

След като вече сте на „ти“ с лятната маркировка, не е зле да се запознаете и със зимната. Тя се състои основно от метални тръби, здраво забити и бетонирани в земята. Боядисани са с блажна боя в контрастни на снега редуващи се черни и жълти ивици. Разбира се, има и някои изключения като например маркировката от хижа „Мусала“ до едноименни връх, където са използвани метални релси.

Важното за зимната маркировка е да знаете, че е поставена по маршрути с липсваща или понижена лавинна опасност. Затова ги препоръчваме горещо!

На някои места ще срещнете така наречените азимутни табелки, които показват на какво разстояние е предходният и следващият кол, а също и каква е посоката към тях. Азимутната схема пък показва всички такива табелки по даден маршрут.

Последните две табели, които ви показваме, са изключително важни. Те се използват за лавини и лавиноопасни долини, така че е добре да ги запомните, ако имате намерение да планинарствате през зимата.

Остава само да ви пожелаем много приятни планински приключения, невероятно красиви гледки и незабравими спомени! До нови срещи! Аааа, и ако имате път към София, заповядайте да пренощувате в артистичната обстановка на Арт Хотел Симона, в ресторант Симона пък ще се погрижим да се нахраните добре като ви предложим изобилие от вкусотии.

Image

Нови български филми в есенния София Филм Фест

Тазгодишното издание на София Филм Фест определено не започна по традиционния начин. Заради пандемията събитието бе отложено, после част от филмите бяха излъчени онлайн, след което фестът рестартира през лятото. За истинските ценители на Седмото изкуство бе подготвено и есенно издание, което започна на 24 септември и ще продължи до 14 октомври.

Пет нови български заглавия

„До последния каприз“

Началото на срещите с българските предложения започва на 5 октомври от 19:30 ч. с ексклузивна прожекция на режисьорския дебют на Иван Юруков – „До последния каприз“. Сюжетът ни въвлича в две различни приключенски истории за смисъла и красотата на живота. И през цялото време все някак се преплита нишката за изкуството. Главният герой е виртуозен цигулар, който слиза от голямата сцена, за да осъществи своя мечта. Само че тогава една среща с момче от малко планинско село преобръща живота му.

„Дани. Легенда. Бог“

На 6 октомври от 19:30 часа пък е дебютът на пълнометражната лента „Дани. Легенда. Бог“ на режисьора и сценарист Явор Петков. В главната роля е познатият от Малкия екран Димо Алексиев, който се преобразява в бизнесмен и общински съветник, съгласил се да участва в епизод от английска документална поредица за пране на пари.

„Шибил“

7 октомври (19:30 ч.) ще е денят на заглавието „Шибил“ на режисьора и сценарист Никола Бозаджиев. В него ще проследим любовната история от едноименния разказ на Йордан Йовков. А за тези, които са я забравили, ще припомним малко: действието се развива през втората половина на 19 век, малко преди края на Османската империя. По това време е обявена награда за главата на разбойника Шибил и един хитър търговец измисля нечувана примамка за него – собствената си дъщеря Рада.

„Не влизай в пререкание с персонала на банята“

За първи път на Голям екран в София ще бъде представен и новият филм на Иван Черкелов „Не влизай в пререкания с персонала на банята“ (на 8 октомври от 19:30 ч.). Историята разказва за потънал в спомени брат и болна от рак сестра, които се откриват след години. Главните роли за поверени на Александър Трифонов, Силва Милковска и Иван Динев.

„Пепел върху слънцето“

Финалът на „дефилето“ на новите български продукции ще постави режисьорският дебют на Бо Калинов – „Пепел върху слънцето“. Премиерата е на 9 октомври отново от 19:30 ч. Филмът е създаден по книгата Illusio Magna на д-р Златомир Коларов, базирана на истински случай от преди половин век. Историята разказва за лекар, обвинен в лекарска грешка, довела до смъртта на пациент и до огромен медиен скандал. Междувременно обаче и здравето на самия лекар се влошава, докато една журналистка се опитва да нареди парченцата от пъзела на живота му.