Local time: 05:26 am

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
BOOK NOWCLOSE

Blog Posts

Image

Лятна София – още една възможност за страхотна ваканция

Ако решим да се концентрираме върху положителното, ще забележим колко страхотен град е София. Особено през лятото, когато трафикът значително е намалял, а изгледът към Витоша е по-прекрасен от всякога. Тук можем да намерим всичко – исторически и културни забележителности, зареждаща с енергия и положителни емоции природа, забавления, спорт… А полъхът на древност и хилядолетна история в съчетание с колорита на обитателите крият невъобразимо голям брой интересни истории.

Затова не бързайте да отхвърляте столицата като идея за лятна ваканция. Гарантираме, че има какво да предложи.

Какво да правим през лятото в София?

Езера

Жителите и гостите на София имат голям избор, като някои от възможностите са насред града, а други – съвсем наблизо, но сред природата. За почитателите на градския уют езерото Ариана е много добър вариант. През лятото може да покарате водно колело или лодка там, а след това да се разходите в парк „Борисовата градина“.

Ако предпочитате „бягството“ сред зеленината, препоръчваме Боянското езеро, което можете да съчетаете с посещение на Боянската църква и Боянския водопад. Екопътеките тук са добре маркирани, така че няма как да се изгубите.

Още една чудесна идея е Панчаревското езеро, намиращо се в един изключително живописен район. Ако пък искате да „яхнете“ вълната и да покарате водни ски, може да опитате в хидропарк Казичене.

Планини

Да дойдеш до София и да не видиш Витоша е като да отидеш до Рим и да не видиш папата, както се казва. По време на извънредното положение дори ходенето в планините беше забранено, но вече можем да наваксаме. Освен това отвориха и музеите на Витоша, така че имаме много възможности за приятно прекарване. Иначе Златните мостове и Копитото са сред най-предпочитаните места.

Друга възможност е Люлин планина, която е леко подценявана алтернатива на Витоша. Това обаче гарантира доста по-спокойно прекарване. Така че ако предпочитате да се поусамотите и да не срещате други туристи на всяка крачка, насладете се на очарованието на Люлин. А ако смятате, че можете да се справите с ходенето, изкачете връх Дупевица или пък опитайте екопътека „Есперанто“. Ако не, просто си изберете някое подходящо място за пикник.

Басейни

Вярно е, че трудни можем да си представим София като море, но пък и тук има чудесни места за летни водни забавления. Можете да избирате измежду множество басейни и плувни комплекси. Някои от тях са по-скоро за почивка и събиране на слънчев загар, но има и такива, които да задоволят желанието ви да поплувате до пълно изтощение. В случай че сте сред големите почитатели на плуването, насочете се към големи басейни като Дианабад и Спартак. Ако пък искате нещо по-интересно и с повече забавления, не пречи да отскочите до хидропарк „Вятърните мелници“ в Горна Малина.

Екстремни преживявани

Светът, погледнат отгоре, звучи като супер предложение, нали?! А какво ще кажете да разгледате София от високо?! Издигане с балон, полет с парапланер, скок с бънджи или с парашут, АТВ офроуд предизвикателство по специално избрани маршрути, обучение по стрелба… Разгледайте в мрежата и ще откриете безброй предложения. На кратко, има с какво да вдигнете адреналина си и да изпитате личните си граници.

Разходка из София

Вече ви разказахме „Какво задължително трябва да видите в София, ако имате само ден“. На страницата ни Забележителности в София можете да откриете и други идеи за страхотно прекарване в столицата. А ние в Арт Хотел Симона ви очакваме, за да направим престоя ви истинско преживяване. Ресторант Симона пък ще се погрижи за вкусната страна на нещата.

Очакваме ви!

Image

Наш филм с първа награда на фестивала в Анси (ВИДЕО)

Българската късометражна лента „Физика на тъгата“ на Теодор Ушев спечели голямата награда на международния фестивала за анимационни филми в Анси, Франция (Festival international du film d’animation d’Annecy). Заедно с това получи и Наградата на международната критика FIPRESCI.

“Благодаря ви! Thank You! Merci!

Във всяка професия има една награда, или постижение, които бележат своеобразен връх или достижение. Не, не е задължително да са най-рекламираните или шумните. Алпинистите имат своя известен най-висок връх, писателите, физиците своя Нобел, журналистите – Пулицър, и т. н. В Анимацията, този връх е Голямата Награда на фестивала в Анси. Или просто Кристал на Анси. Това е нашият Еверест”, написа Тео Ушев в профила си в социалната мрежа Facebook.

БГ гордост

„Физика на тъгата“ на художника Тео Ушев разкрива една универсална визия на тъгата по едноименния роман на Георги Господинов. Анимацията е нарисувана с древната египетска техника енкаустика (восъчен живопис) и улавя времето и тъгата на всеки човек, търсещ себе си и мястото си в света. По нея Ушев работи в продължение на осем години като за сценария не следва стриктно сюжета на книгата.

Онлайн програма

Заради COVID ситуацията за първа година част от програмата на фестивала в Анси ще бъде достъпна онлайн – до края на юни. Общият брой на анимационните филми, получени в периода ноември 2019-март 2020 г. е доста впечатляващ – 3171 от 94 страни. От тях са селектрирани 59 късометражни, 44 студентски, 21 телевизионни и 35 рекламни продукции, които ще бъдат част от онлайн програмата. Почитателите на анимацията могат да следят какво предстои на официалната страница на фестивала.

За фестивала

Събитието води началото си от 1960 г., когато е създадено от Пиер Барбен. Първоначално се провежда на всеки две години, но от 1997 г. вече е ежегодно. Целта му е да промотира анимации, създадени с помощта на най-различни техники – рисуване, стоп кадър, cutout (вид стоп кадър анимация с изрязани фигури от хартия), триизмерна, пластелинова и т.н. Категориите, в които заглавията се разделят, са пълнометражни, късометражни, телевизионни и студентски.

Image

Идея за уикенда: Клисурски манастир

Дори и да не си падате по „религиозния“ туризъм, гарантираме, че идеята да отскочите до Клисурския манастир „Света Петка“ над Банкя не е никак лоша. На две крачки е от София, а районът по нищо не напомня за забързания ритъм и претъпканите улици на столицата. Чудесна алтернатива на доста “екплоатираната” Витоша.

Къде се намира?

Манастирът е разположен между село Клисура и град Банкя близо до София, както споменахме. Намира се на върха на един хълм в полите на пленителната Люлин планина. От отсрещната поляна се открива изглед към Черни връх, освен това има чудесна борова горичка, в която да се разхладите от горещините през лятото.

История на храма

Мястото е доста специално и крие особено очарование. Сградата впечатлява с интересна фасада, а в двора на манастира има прекрасна цветна градина, обикновено пълна с доста „дружелюбни“ пеперуди.

Историята на манастира започва от 13 век, когато е център на голям брой скитове (християнска монашеска обител) и манастири. Пет века след построяването му е направено реновиране, а през 20 век се възобновява като скит от няколко руски монахини. По това време обаче манастирският храм „Св. Петка Търновска“ се срутва и се налага да бъде наново построен. Обновен е през 1954 г и е изографисан от руски монах.

През новия век в двора на манастира е изградена изящна и просторна църква-ротонда. Голяма част от манастира пък е покрита с външни стенописи от ярки цветове, които правят впечатление на всеки посетител.

Предания

Според легендата цар Иван Асен II поискал мощите на Света Петка Българска да бъдат пренесени в столицата Търново. Литийното шествие с мощите ѝ обаче спряло за почивка край сегашния Клисурски манастир и тогава станало истинско чудо. Твърди се, че мястото било осветено от нетленното тяло на Света Петка и затова местните построили там църква, а по-късно и манастир.

Как се стига до манастира?

От Арт Хотел Симона можете да стигнете до Клисурския манастир с автобус номер 49 (от метростанция Константин Величков). От последната спирка ще трябва да направите една кратка разходка – напряко по указателните табели нагоре през пасбището или наляво по велоалеята по заобиколен и по-полегат маршрут.

Разбира се, по-лесният вариант е с автомобил. Ако изберете този вариант, най-добре си пуснете GPS навигацията или пък на първото кръгово кръстовище в Банкя (на влизане от София) завивате надясно и след това отново се водите от табелите.

Image

Най-старите ресторанти в света (СНИМКИ)

В днешно време нови ресторанти се появяват непрекъснато, предлагайки разнообрази менюта и интересен интериор. Според проучванията обаче 60% от тях се провалят още през първата година, а 80% от тях – през първите 5 години. И все пак има някои, които са устояли на промените, конкуренцията и високите изисквания на клиентите дълги години. Затова ви представяме 7 от най-старите ресторанти в света, събрани от сайта oldest.org.

Най-старите ресторанти в света

St. Peter Stiftskeller, Залцбург, Австрия (803 г)

Ще повярвате ли, че това място отваря врати за първи път през 803 г?! Всъщност това е годината, в която ресторантът е споменат за пръв път от английски учен, служил на император Карл Велики. Така че може и да съществува от преди това. Ето защо St. Peter Stiftskeller се смята за най-стария не само в Европа, но и в целия свят.

Сградата, в която се помещава, през времето преминава през доста ремонти, но голяма част от оригиналната визия е запазена, защото е издълбана в каменните скали. А ето и още нещо доста впечатляващо – в тази страноприемница са се хранили хора като Моцарт и Христофор Колумб.

Не се настройвайте обаче, че сега ще ви посрещнат с ястия, популярни преди векове. Ресторантът предлага традиционни австрийски блюда с модерна европейска визия от произведени на място продукти. А ако искате да опитате специалитетите там, вероятно ще можете да си резервирате маса за следващия ден.

Zum Franziskaner, Стокхолм, Швеция (1421 г)

В сравнение със St. Peter Stiftskeller този е направо нов и все пак… съществува от 1421 г. Създаден е от германски монаси, след разрешение от крал Ерик от Померания. Храната, която се сервира в ресторанта, съчетава немските корени на основателите с ароматите на местната скандинавска кухня.

Трябва да направим обаче едно уточнение – Zum Franziskaner не се намира в първоначалната си сграда. Въпреки това храната и напитките са останали същите като преди близо 600 години. Така че на това място ще можете да опитате уникална селска наденица, баварско свинско печено или дивечово месо с някои от типичните германски бири.

Honke Owariya, Киото, Япония (1465 г)

Малко повече от 40 години след появата на шведския Zum Franziskaner са нужни на японците, за да отворят и те подобно място. Honke Owariya в Киото започва да работи през 1465 г като сладкарски магазин, преместил се от региона Овари. Първоначално става популярен с оризовите си питки, но постепенно започва да прави юфка Soba (с висококачествено брашно от елда). Истинската тайна на специалния вкус на това тяхно ястие до днес е в чистата вода на Киото, твърдят от екипа на сегашния ресторант.

La-Tour-d’Argent, Париж, Франция (1582 г)

Ето че в списъка намира място и ресторант със звезди Мишлен – цели три в един момент, само че през 1996 г. губи една от тях, а десет години след това се разделя и с втора. От управата твърдят, че сред някогашните им клиенти е не кой да е, а крал Хенри IV. Също така там са се хранили още Франклин Д. Рузвелт, Марлене Дитрих и Чарли Чаплин. Едно е ясно със сигурност, ресторантът прави вечерите на парижани специални още от 1582 г.

Zur Letzten Instanz, Берлин, Германия (1621 г)

Още едно чудесно място за похапване с впечатляващо дълга история, за което няма да ви се наложи да чакате кой знае колко и обикновено бихте могли да си резервирате маса за следващия ден. Сред клиентите в миналото били Наполеон Бонапарт, Лудвиг ван Бетховен, а от съвременните – германският канцлер Ангела Меркел.

Въпреки че сградата е една от най-старите в Берлин, тя е реконструирана през 1963 г. след като по време на Втората световна война са ѝ нанесени тежки щети. По тази причина интериорът не е съвсем автентичен, но пък сегашният дизайн отразява стила на оригиналната таверна от 1621 г.

White Horse Tavern, Роуд Айлънд, САЩ (1673 г)

Сградата, в която се намира White Horse Tavern, е построена през 1652 г. и през 1673 г. е продадена на Уилям Мейс, който отваря механа. Тъй като сградата е доста голяма, в определени периоди е ползвана като съдилище, кметство и място за срещи на Общото събрание на Роуд Айлънд. Дори е служила за разделяне на британските и американските войници по време на Американската война за независимост (1775-1783 г).

Мястото е възстановено през 1954 г. с помощта на дарение от семейство Вон Берен, а ресторантът отваря отново през 1957 г.

Sobrino de Botín, Мадрид, Испания (1725 г)

Това е ресторантът, който държи рекорда на Гинес за най-стар в света, макар че всички останали в нашия списък датират от преди този. Причината за това признание е фактът, че се намира в оригиналната си сграда, при това с автентичен интериор от 18 век.

Първоначално носел името Casa Botin и е отворен от френски готвач на име Жан Ботин и неговата австрийска съпруга. Семейството нямало деца и затова завещало ресторанта на племенницата на г-жа Ботин. Така е преименуван на Sobrino de Botin, тъй като на испански sobrino означава племенник. В списъка с известни гости попадат Ърнест Хемингуей, Фредерик Форсайт, Греъм Грийн и Джеймс А. Мичънър.

******************************************

Ако живеете в София или имате път насам, заповядайте в ресторант Симона. Не можем да се похвалим с толкова забележителна история, но за сметка на това имаме изкушаващо вкусните ястия, които ще превърнат храненето в незабравимо преживяване.

…защото за нас готвенето е изкуство!

Image

София Филм Фест се завръща с лятно и есенно издание

След пролетния фалстарт на най-чаканото кино събитие у нас София Филм Фест заради епидемичната обстановка в страната, все пак организаторите намериха алтернативен начин да стигне до публиката. Предстои лятно, а след това и есенно издание, така че почитателите на Седмото изкуство да могат да се насладят на куп български и чуждестранни предложения.

София Филм Фест Лято – в зала, на открито и онлайн

Фестивалът вече рестартира с предварителни прожекции в Дома на киното в София от 5 юни. Официалното откриване обаче предстои на 25 юни в Платформа A6 на НДК с нещо много специално – с филма „Паразит“, носител на 4 награди Оскар, „Златна плама“ от Кан и още над 200 други отличия по целия свят.

Онлайн кино

София Филм Фест ще предложи част от програмата си онлайн, така че да могат почитателите от цяла България да станат част от фестивала. Онлайн програмата включва около 80 заглавия, които ще бъдат на разположение за определен брой гледания за малко повече от 3 седмици.

Сред филмите са „Риба, плуваща по гръб“ на Елица Петкова, „Как да имитираш война“ на Рудолф Херцог, „Среднощно“ на Натали Бианкери, „18% сиво“ на Виктор Чучков син, „Баща“ на Сърдан Голубович, „Три сестри“ на Емин Алпер, „Медена земя“ на Тамара Котевска и Любомир Стефанов (с две номинации за Оскар), „Игра с вълните: изкуството на звука в киното“ на Мидж Костин и други.

Дом на киното

В Дома на киното в София пък ще бъде представена специална селекция от продукции. С изключение на някои български филми, програмата ще съдържа заглавия, които не се повтарят с онлайн изданието или прожекциите на открито. Има и още един бонус за зрителите – възможност за среща с част от българските автори.

Някои от лентите, които ще можем да гледаме, са „Ялда – нощ за прошка“ на Масуд Бакши (с голямата награда от Сънданс, оператор е българинът Юлиан Атанасов) и „Родина“ на Томас Венгис (от Международния конкурс). Други предложения ще са „Шевове“ на Мирослав Терзич (от Балканския конкурс), „Брус Лий и престъпникът“ на Йост Ванденбрук (от Документалния конкурс), „Под слънцето“ и „Дневниците на Путин“ на Виталий Мански, „Екзотика“ и „Примамливото отвъдно“ на Атом Егоян.

На открито

Третият модул на лятното издание е на открити платформи. Откриването и церемонията, както и още някои гала прожекции ще бъдат в Платформа А6 на НДК. Ще има и платформата „Открита сцена“ в парка на Военната академия, като съдържанието от нея ще бъде споделено и в новата платформа Sofia Summer Fest зад музея „Земята и хората“.

Специални премиери с публика и представени от екип ще имат българският игрален филм „Сестра“ на Светла Цоцоркова (почетен диплом от Сан Себастиан и голямата награда в Котбус), както и немско-българската копродукция „Кръвта на пеликана“ на режисьорката Катрин Гебе, открил конкурса „Хоризонти“ във Венеция и заснет изцяло в България.

Награди

И понеже София Филм Фест е кино надпревара няма как да мине без награди. Отличията са определени от специално подбрано международно и балканско жури и ще бъдат връчени на 6 юли. Председател на международната комисия е британският режисьор Питър Уебър („Момичето с перлената обица“), а негови помощници са продуцентите Николас Селис (Мексико, продуцент на „Рома“) и Джим Старк (САЩ, продуцент на ранните филми на Джим Джармуш), и българската актриса Ирмена Чичикова.

София Филм Фест Есен

Есенното издание ще бъде проведено от края на септември до средата на октомври месец тази година. Това ще се случи в няколко столични киносалона, а програмата ще включва основно заглавия, които не са били част от летния фестивал. Сред тях са хитовете „Мъртвите не умират“ на Джим Джармуш и „Фарът“ на Роберт Егърс, „За безкрайността“ на Рой Андершон, „Върба“ на Милчо Манчевски, „Диего Марадона“ на Асиф Кападия, „Синоними“ („Златна мечка“ от Берлин) на Надав Лапид и други.

*********************************

Ако сте сред големите почитатели на Седмото изкуство и искате да бъдете част от предстоящите издания на София Филм Фест в София, заповядайте и в Арт Хотел Симона. Все пак не е без значение къде нощуваме, така че ви предлагаме да превърнете престоя си в столицата в истинско преживяване.

Image

Защо Видовден е специален за актьорите

Един от често използваните изрази по нашите географски ширини е „Ще дойде Видовден“, макар и много хора да не знаят какво всъщност стой „зад“ него. Обикновено представите ни са доста апокалиптични, но искаме да ви успокоим, че нищо чак толкова лошо не се задава… надяваме се.

Обичай

Видовден (15 юни) е свързан още с култа към Слънцето и през Средновековието се е смятал за най-дългия ден в годината. Според традицията се става рано, за да се гледа изгревът. А тези, които са спазили обичая, ще бъдат здрави и весели през годината.

Митове и легенди за Видовден

Няма доказателства за съществуването на подобен светия и затова 15 юни не е включен официално в църковния календар. Според поверията обаче Вида е образът на възмездието и разделя правото от грешното, а денят се приема като времето на Страшния съд.

Според народното поверие Видовден се отбелязва в чест на Вида (сестра на двама светци, наричани „градушкари“ – Вартоломей и Елисей). Целта на празника е да предпази хората от градушки и затова не трябва да се работи, за да не бъдат разгневени градушкарите.

Други поверия пък твърдят, че това е денят на Видьо или Видо – един от четиримата градушкари (другите са Герман, Вартоломей и Лисе). Те искат възмездие за греховете и затова народът вярва, че на празника наяве излизат всички направени злини.

Връзка с изкуството

Има и още една легенда, която разказва за Свети Вит, живял в края на 3-ти и началото на 4-ти век. Той е приет за патрон на актьорите, комедиантите и танцьорите, но в същото време и на кучетата и болните от епилепсия. Пазител е на хората от отровните змии, гръмотевиците и градушките. Почитта към него най-вероятно е донесена по нашите земи от саксонските миньори (наричани саси) преди време.

Кой е Свети Вит?

Християнски светец и римски мъченик от времето на ранното християнство. Според църковното предание Вит е бил син на римски сенатор от Сицилия, който приема християнството още като дете. Още тогава баща му се опитва да го откаже от вярата с различни мъчения, но безуспешно.

Твърди се, че Вит успява да изгони бесовете от сина на император Диоклециан, поставяйки ръка върху главата му. Въпреки това по-късно е заставен да се поклони на римските богове и той отказва, заради което е арестуван и хвърлен на арената при лъвовете. Животните обаче не докосват праведника и затова накрая го убиват като го пускат в котел с врящо масло (303 г.).

Танцът на Свети Вит

Всичко тръгва от Средновековието, когато на 15 юни (Видовден) хората в страни като Германия и Латвия започват (по незнайни причини) да танцуват пред статуята на светеца. Скоро този танц става много популярен и се изпълнява против безсъние и редица други проблеми. Някои хора по онова време започват да бъркат танците с нервното заболяване хорея и затова впоследствие болестта получава името „Танцът на Свети Вит“.