Blog Posts
Уникален маратон в София!
Днес стартира уникален по рода си маратон в България – шестдневно по бягане „Себенадминаване“, което ще продължи до 27 май. Организатори на маратона са “Шри Чинмой Маратон Тим България”, те поставят началото на ново поколение многодневни състезания на Балканския полуостров. Трасето е с дължина 750 мeтра и се намира в град София в парк „Св. Св. Петър и Павел“. Участниците са 8 – от Австрия, Словакия, Италия и България – Андрей Стефанов.
Състезателите изминават възможно най-дълго разстояние, като бягат обиколки на трасето, което е отворено 24 часа в денонощието.
Бегачите сами решават кога и колко да почиват.
Всички участници са гости на Арт Хотел Симона и за нас е истинско удоволствие да сме част от това събитие, та дори и задочно!
От къде води началото си този маратон?
„3100 мили себенадминаване“ (Self-Transcendence 3100 Mile Race) е най-дългото сертифицирано състезание в света. Провежда се всяка година от средата на юни до началото на август в Куинс, Ню Йорк на трасе с дължина 0,5488 мили (883 метра). Участниците имат 51 дни за да изминат разстоянието от 3100 мили (4988,97 км). Организатор е Шри Чинмой маратон тим.
Кой е Шри Чинмой?
Шри Чинмой Кумар Гош е индуистки мистик. Крайъгълен камък в неговата философия е идеята за себенадминаването – вроденият импулс на всяко човешко същество за интелектуална, творческа и духовна еволюция. Шри Чинмой вярва, че дългите бягания са път към трансценденталното.
През 1996 г. неговата организация поставя плоча на Статуята на Свободата, като призив за световен мир, с който призив Шри Чинмой става известен в начинанията си от световен мащаб, като спортните маратони „Peace Run“. След критически публикации в медиите и неодобрение да се слагат каквито и да било призиви на Статуята на Свободата, плочата е премахната.
Как да правим правилен избор?
Всеки ден правим някакъв избор – какво да облечем, какво да обядваме, къде да отидем на почивка, какъв хотел да изберем? Вземаме стотици, може би хиляди решения, всеки ден. От незначителното до важното и всеки път, когато трябва да избираме, колкото и малък да изглежда изборът, изчерпваме енергията си и се подлагаме на стрес.
На пръв поглед решенията изглеждат лесни!
Преценяваме възможностите си, съпоставяме ги спрямо целите си и избираме опцията, която ще ни донесе най-много ползи.
Лесно, нали?
Всъщност, нищо не е толкова просто. Хората имат различна мотивация, използват различни начини за вземане на решения и имат различни гледни точки, които оформят начина, по който ще изберат едно или друго.
Но как да вземаме по-добри решения?
Ето 6 факта за вземането на решения, които може би ще са ви интересни и полезни.
Вземайте по-малко решения, за да запазите енергията си за важните.
Бившият президент на САЩ Барак Обама, в интервю за Vanity Fair, споделя: „Трябва да премахнете от живота си ежедневните проблеми, които поглъщат прекалено енергия… Ще видите, че нося само сиви или сини костюми. Опитвам се да огранича решенията. Не искам да вземам решения какво ям или обличам. Защото имам твърде много други решения, които да взема. Трябва да фокусирате енергията си за вземане на решения. Трябва да се рутинирате. Не може да пропилявате деня си, разсеяни от незначителни дилеми.”
Но Обама далеч не е единствената известна личност с този подход. Някои от най-влиятелните личности в света гледат на модата като нещо, за което не си заслужава да си губият времето. Марк Зукърбърг е известен със своята сива тениска, която носи всеки ден. Дийн Камен, изобритетеля на Сегуей, винаги е облечен с дънкова риза, дънки и ботуши. Стив Джобс ще остане завинаги в съзнанието ни облечен с черно поло, сини дънки и спортни обувки New Balance. Дори и Алберт Анщайн е имал характерно облекло.
Лошите решения идват когато сме уморени.
Независимо дали се храните здравословно и спортувате редовно, ако сте имали дълъг ден или сте уморени, вероятността да предпочетете пица за вечеря пред телевизора, вместо да хапете салата и да отидете на фитнес или разходка е голяма. Умората влияе върху качеството на нашия избор. Ето защо е много по-лесно и ефективно да вземате решения сутрин.
Полът има значение при вземане на решение под стрес
Под напрежение жените са склонни към по-безопасни решения, а мъжете към по-рискови. „Мъжете под стрес искат да избягат, да изпуснат парата или да имат място за себе си.
Жените под стрес са склонни да активират системата за привързване и да освободят повече от хормона окситоцин, който е свързан с чувство на любов, спокойствие, защита и безопасност. Жените обикновено искат да говорят с приятели, за да се успокоят.
Жените имат по-висока продължителност на живота в повечето страни, където има равен достъп до медицински грижи. Една от хипотезите е, че реакциите на мъжете на стрес (които включват агресия, социална изолация и злоупотреба с вредни субстанции) ги излагат на риск от неблагоприятни последици, свързани със здравето. За разлика от тях, реакциите на жените на стрес, включват обръщане към социални източници за подкрепа – приятели и семейство.
Колкото по-голям е изборът, толкова по-трудно взимаме решение
Прост пример, посещавате голям сайт за обувки с над 10000 модела, с намерение за покупка. Задавате филтри с мисълта, че изборът ще ви отнеме не повече от 15 минути. След 60 минути скролване и празна кошница се ядосвате и излизате от сайта.
Истината е, че ако бяхте посетили сайт с по-малко артикули, със сходни цени и характеристики щяхте да стигнете до избор много по-рано.
Разнообразието ни привлича, но стигне ли се до избор, колкото повече опции имаме, толкова по-трудно вземаме решение.
По-малките групи правят по-добър избор.
Проучване от 2014 г. на изследователи от университета в Принстън установява, че колкото по-малка е дадена група, която трябва да вземе решение, толкова по-вероятно е групата да направи правилен избор. Това е така, защото груповите решения се вземат въз основа на два вида информация: корелирана (факти или обстоятелства, приети или известни на всички членове на групата) и некорелирана (факти, възприемани или известни само от някои членове на групата). Те са еднакво важни, но колкото по-голяма е групата, толкова по-вероятно е корелираната информация да надвишава некорелираната информация.
Крайните срокове ни карат да вземаме решение по-бързо
Всички сме виждали рекламни съобщения, които ни приканват да побързаме с дадена покупка или абонамент, защото или ще свърши промоционалният период, или ще се изчерпят количествата.
Защо търговците отправят тези съобщения към нас?
Защото харесва ни или не, ние сме склонни по-често да правим емоционални избори отколкото логични.
Но не си мислете, че крайните срокове са нещо лошо, напротив, често те са ни от полза, особено в личен и професионален план, защото ни помагат да си свършим задачите. Те са тези, които ни карат да се движим напред, мотивират ни да правим нещата по-бързо и ни помагат да постигаме по-добри резултати.
**********
Ако търсите хотел и ресторант в София, със сигурност изборът е голям и може би труден….
Но избирайки Арт Хотел Симона и Ресторант Симона ви гарантираме едно – този избор ще бъде ПРАВИЛНИЯТ!
До скоро!
Досието на Чарли Чаплин – комунист, евреин, скитник или историята за параноята на една нация
Всички сме чували за Едгар Хувър, легендарният директор на ФБР от 1924 г. до 1972 г., човекът от когото са се страхували политици, съдии, общественици, дори и президенти на САЩ?
Но защо започваме тази история с Едгар Хувър и какво общо има с Чарли Чаплин, ще попитате вероятно?
А, връзка има…
Най-големите врагове за Хувър са комунистите, както реални, така и въображаеми.
Още от 20-те години на 20 век, Хувър хвърля върху комунистите вината за всичко, което не му харесва в Америка. Десетки хиляди заподозрени влизат в черните му списъци. В продължение на половин век ФБР, под вещото ръководството на Хувър, изготвя досиета за всеки, който е оперативно интересен за бюрото, за съжаление сред „интересните“ хора попада Чарли Чаплин, заради най-лошото подозрение – че е комунист.
Чарли Чаплин не е бил любимец на американските власти, особено на консерваторите. От една страна заради сатиричните си филми, от друга страна, заради личния си живот и увлечението му към доста по-млади от него жени. Първите две съпруги на Чаплин са непълнолетни 16-годишни девойки.
Но вниманието на Хувър към Чаплин е привлечено не заради любовните му авантюри, а заради политическите му възгледи и ФБР започва да го следи както в САЩ, така и отвъд океана.
Когато в САЩ разследването не дава задоволителни резултати и не намират компромати, ФБР търсят съдействие от Британското контраразузнаване и дават инструкции на колегите си от МИ 6 да разследват контакти на Чаплин със СССР и комунисти. Американците твърдели, че актьорът не е роден в Лондон, както гласи официалната версия, а е роден във Франция и е руски евреин с името Израел Торнстейн. Тези сведения обаче не са се потвърдили в хода на започналото през 1952 г. проучване, но задълбочили загадка, която не е разплетена и до днес, а имено каква е истинската самоличност на Чарли Чаплин.
Според “Дейли телеграф” най-ранният документ свързан с Чарли Чаплин е паспортът му, издаден през 1920 г. Самият Чаплин твърди, че е роден на 16 април 1889 г. на “Ийст стрийт” в Уолуърт, Южен Лондон, но няма акт за раждане. След проучване на регистрите, МИ5 стига до извода, че е възможно Чаплин да не е роден в Лондон или, че е роден с различно име. Все пак в края на 19-ти век не всички раждания във Великобритания са били регистрирани.
Така след множество проучвания на хора, контакти и документи МИ5 не стигат нито до факти за това кой е Чарли Чаплин, нито до неоспорими доказателства, че е комунист.
Джон Мариот, тогавашният шеф на отдела на МИ5 за борба с подривната дейност, заявява, че липсата на акт за раждане на актьора е любопитен факт сам по себе си, но Чарли Чаплин не представлява заплаха за сигурността на страната.
Това твърдение обаче е без значение за Едгар Хувър.
Така се стига до есента на 1952 г., когато Чаплин отпътува от САЩ за премиерата на „Светлините на рампата” в Лондон, но не може да се върне обратно, защото под натиска на Хувър и издадената от него заповед, имиграционните служби не допускат Чаплин на територията на САЩ.
Така, геният създал едни от безсмъртните филми на Холивуд, живял повече от 40 години в Америка се превръща в persona non grata за тази страна.
След като Чаплин не може да се върне в Америка, се установява в Швейцария и живее там до смъртта си през 1977 г.
Последните си филми снима в Лондон, включително и комедията “Един крал в Ню Йорк”, в която осмива антикомунистическата параноя в Америка.
До края на живота си Чарли Чаплин ще посети САЩ само още веднъж, на днешната дата – 02.04 1972 г., за да получи Оскар за цялостно творчество.
**********
Ако безброй пъти сте гледали “Скитникът”, “Хлапето”, “Треска за злато”, “Светлините на града”, “Модерни времена”, “Великият диктатор” и много други филми на гениалния Чаплин, ако и вие споделяте нашата страст към класическото кино, то Театралния етаж на Арт Хотел Симона е вашето място. А, в ресторант Симона ще се насладите на спокойна, артистична атмосфера и ястия, за които дълго ще разказвате на приятели и познати.
До скоро!
Топ 5 на най-старите предмети в света
Знаете ли кой е най-старият музикален инструмент в света, най-старият компютър или най-старата бутилка вино, а знаете ли, че най-старата книга в света се намира в София?
Ако отговорът на този въпрос е “НЕ”, то вярваме, че тази класация ще ви бъде интересна.
Най-старият компютър в света
По днешните стандарти едва ли ще го причислите към компютрите, но т.нар. „Antikythera Mechanism” е забележителен за времето си уред и датира от 205 год. пр. Хр. Открит е сред корабни останки на дъното на морето в Гърция през 1901 г. и заслужено е обект на голям интерес сред изследователските среди. Този механизъм озадачава учените в продължение на десетилетия, преди да разберат, че предсказва движенията на планетите и слънцето. Устройството дори може да разбере кога ще настъпят затъмнения. Твърди се, че е бил толкова напреднал за времето си, че са били необходими повече от 1000 години, за да бъде изобретен друг толкова напреднал механизъм.
Най-старата карта на света
Като чуете стара карта, вероятно си представяте древен папирус. Всъщност, най-старата и известна досега карта на света е една малка глинена плочка от Вавилон. Тя се съхранява в Британския музей (The British Museum) и датира от 500 год. пр. Хр. Намерена е в древния шумерски град Сипар (Sippar) в Южен Ирак, на брега на река Ефрат. Вавилонската карта е единствена по рода си карта на света от този регион и период, затова тя е уникална.
Най-старият музикален инструмент в света
Най-старият музикален инструмент е флейта, направена от кост на мамут. Находката е открита в днешна Германия. Чрез радиовъглероден анализ е определена и възрастта на флейтата – 42 000-43 000 години. Дори и в палеолита музиката е била част от съществуването на човека. Музиката е била използвана в много сфери на живота: религия, работа и др. а, основното предназначение на музиката, както и до ден днешен, е било едно и също – да радва хората и да им помага в различни моменти от живота им.
Най-старата бутилка вино в света
Бутилката е открита в гробницата на римски благородник. Самата гробница датира от около 325-350 год. сл. Хр. Бутилката е запечатана с восък и е открита в Шпайер, Германия през 1867 г. В момента тя е изложена в историческия музей на Шпайер. Бутилката е с обем 1.5 литра, а като форма наподобява антична амфора. Учените отдавна се опитват да получат достъп до съдържанието на бутилката, но не са сигурни дали виното може да издържи шока от излагане на въздух. Все пак, експертите предполагат, че виното в бутилката може и да е годно за пиене.
Най-старата книга в света
Един уникален експонат в Националния исторически музей (НИМ) в София е повод за национална гордост – Златната орфическа книга, считана за най-старата книга в света. Тя се съхранява в музея от 2003 година, а самата „книга“ е открита през 1943 г. в гробница, докато работници копаят канал близо до река Струма. Сглобена е от шест страници от почти 24-каратово злато с размери 5 на 4,4 сантиметра. Страниците са свързани със златни пръстени – и тъкмо това превръща обекта в „книга“. На нея са гравирани рисунки на кон, сирена, конник, лира и войска, както и текст с (предполагаемо) етруски букви. Смята се, че това произведение на изкуството е изработено 600 год. пр. Хр.
„Златната книга“ попадна и в класация, представяща 50-те най-стари неща в света, публикувана на сайта „24/7 Уолстрийт, а цялата класация можете да разгледате тук.
Националният исторически музей (НИМ) в София е отворен всеки ден от 9:30 до 18 ч.
А, ако сте гости на града, ще можете да продължите приключението си като резервирате някоя от уникалните ни и артистични стаи.
До скоро!
Спечелен проект по Европейска програма
Арт Хохел Симона спечели проект по оперативна програма “ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ”. Програмата е в подкрепа на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19.
Как да разпознаваме вината без да сме сомелиери? (ПЪРВА ЧАСТ)
Остават само още 12 дни до празника на виното и любовта, и днес Лъчезар Цветков, Управител на Арт Хотел Симона и сомелиер, ще разкрие някои от тайните на хубавото вино и как да го разпознаваме.
Основното при разпознаване на вината и техните аромати и нотки е ароматната памет на човека. Това е основата, за да станете добър сомелиер – в момента, в който вкусите глътка вино, в ароматната ви памет да изплува източника за този аромат, дали е горски плод, подправка, кожа, аромат на цвете и други.
Всяко вино, независимо дали е бяло, червено или розе се състои от основни компоненти – плътност, цвят, киселинност, тръпчивост, сладост, аромат, разбира се и не на последно място – алкохол. Именно балансът на тези компоненти прави доброто вино.
Ще започнем с най-популярните у нас бели вина.
Траминер
Траминер или Гевюрцтраминер и Розов Траминер е едно от вината, които няма как да сбъркате още с първата глътка. Повечето сомелиери в началото на обучението си признават, че това е виното, което най-лесно разпознават.
Как да го отличите?
Усетите ли аромат на роза – Траминер е!
Виното има интензивен аромат с преобладаващи нотки на роза и екзотични плодове и ниска киселинност, някои го определят като вино с ориенталски вкус. Цветът е златисто жълт. Друга отличителна характеристика е по-високото съдържание на алкохол, което прави виното с по-плътно тяло.
Шардоне
Няма смисъл да споменаваме, че Шардоне е най-популярното вино в света! Няма винен район по света, където да не се отглежда този сорт грозде. Вкусовите качества на шардонето варират, защото влияние оказват както климата където е отглеждано, така и състава на почвата.
Все пак как да го разпознаете?
Най-характерното за Шардоне е цитрусовият вкус – лимон, лайм, портокал, мандарина, може да усетите нотки на ананас, манго, киви. Цветът на виното варира от бледо жълт до наситено сламено-жълт, в зависимост от това дали е отлежавало в дъбови бъчви. За да усетите всички нотки на виното трябва да е охладено между 9-11 градуса.
Совиньон Блан
В последните години това вино се превърна в истински хит! Дали заради добра рекламна стратегия или просто асоциациите, които Совиньон Блан навява с плодовите си нотки, но е все по-предпочитано вино, особено сред дамите. Но познавате ли го?
Има два основни вида Совиньон Блан – жълт от стария свят (Европа) и зелен от новия свят (Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия, Южна Африка).
Сигурни сме, че сте опитвали и от двата вида, но какъвто и Совиньон Блан да консумирате, основният аромат, който ще устите е на зелена прясно окосена трева.
Европейският Совиньон Блан е с изразен аромат още на зряла круша, дюля, пъпеш, бъз, акация, бели и жълти цветя, такъв е и българският Совиньон Блан.
Вината от новия свят можете да разпознаете освен по тревния аромат и по леко зеленикавия оттенък на виното.
Хубавият Совиньон Блан се пие добре охладен (10-11 градуса), но не и леден, също така виното трябва да е младо, на 1-2 години.
Каквото и вино да изберете най-важното е да го споделите с любим човек!
Ако тази статия ви е харесала, очаквайте следващата ни дегустационна обиколка из червените вина.
