Blog Posts
Що е то еластичен турски сладолед
С какво свързваме лятото, освен с плаж и море?! Разбира се, със сладолед. И понеже започна най-горещият месец в годината ще ви предложим интересен сладолед за разхлаждане. Не е най-популярният по нашите географски ширини, но пък е доста интересен, така че истинските ценители на студеното сладко изкушение ще го оценят подобаващо. Но в случай че се притеснявате за фигурата си, съветваме ви да не прекалявате, защото е доста калоричен.
Героят в рубриката ни „Вкусно“ тази седмица е Еластичен турски сладолед – дондурма. Често срещан е южната ни съседка Турция, както и в Азербайджан. Смята се, че произлиза от района на турския град Кахраманмараш (шестият по големина в страната). По-интересна обаче е консистенцията на десерта – еластичната текстура, комбинирана с уникален аромат.
От какво се приготвя дондурма?
От мляко, захар, салеп (брашно от грудката на дива орхидея) и мастика*. Истинската мастика обаче често се замества с глюкоза, за да се намалят производствените разходи.
*На български език не е съвсем ясно как точно се превежда въпросната съставка, защото можете да я намерите като мастика, мастик и мастиха. Става въпрос обаче не за познатата алкохолна напитка, а за смолист сок от мастично дърво, родом от Гърция. Предлага се в магазините за специализирани подправки.
Други сладоледи с мастика
- Гръцки сладолед – обикновено е с най-добър вкус заради високото качество на мастиката;
- Арабски сладолед (буоза) – влакнест и еластичен; много лепкав, заради което се топи по-трудно в арабските страни.
- Турски сладолед (дондурма) – много по-труден за приготвяне и доста по-тежък от арабския вариант; много калоричен е заради факта, че е много сладък и е с тежък крем.
Любопитно за дондурма
- Яде се с нож и вилица, защото е много твърд.
- В миналото хората, които живеели в планините, го приготвяли със сняг, козе мляко, мастика и прах от орхидеи.
- В югоизточна Турция е по-твърд и лепкав заради праха от орхидеите, които растат там.
Как да си го приготвим разтеглив турски сладолед у дома?
Продукти:
- 4 ч.ч. по-мазно мляко;
- 1 ч.ч. захар;
- 1 с.л. салеп (*не е най-лесното нещо за намиране у нас, но не е и невъзможно);
- 1 с.л. ванилия.
Начин на приготвяне:
Смесваме сухите съставки в голяма купа, а млякото затопляме на котлона като по малко добавяме сухите съставки. Важно е всичко да е много добре смесено и да разбъркваме постоянно. Когато се сгъсти като пудинг, трябва да намалим градусите възможно най-много и продължаваме да готвим така още 30-40 минути.
След като тази вкусотия изстине, прехвърляме в друг съд и слагаме във фризера за 30 минути. После изваждаме и с вилица разтягаме сместа за около 2-3 минути. Пак прибираме на студено, а след още половин час повтаряме процедурата с разтягането. Правим това 3-4 пъти, след което прехвърляме сладоледа в съд с плътно затварящ се капак и го оставяме в камерата за 5 часа. После вече можете да се радвате на прекрасния му вкус.
А ето и още един вариант за приготвянето на дондурма:
*******************************************************
Ако и вие сте сред ценителите на интересните кулинарни предложения, заповядайте в ресторант “Симона”, за да се насладим заедно на магията на това изкуство. Нямаме дондурма, но пък предлагаме изобилие от други вкусотии, така че няма да съжалявате.
Топ 5 на най-известните плажове в киното
Лято е и вероятно всички правят планове как да посъберат малко загар край морския бряг. Затова, вдъхновени от парещите слънчеви лъчи, подредихме нашия топ 5 на популярните плажове в киното. Представяме ви няколко локации, които не само са предпочитани от милиони туристи ежегодно (дори и в новата реалност), а са също сред любимите на представителите на Седмото изкуство.
Топ 5 на известните кино плажове
Petit Tabac, Сейнт Винсент и Гренадини
Определят това място като карибския рай на Земята – екзотика с тюркоазени лагуни, ослепително бял пясък, огромни палми, коралов риф и диви плажове… Какво повече ви трябва?! Е, може би само Джони Деп, за да се почувствате като в „Карибски пирати“.
Няма да влизаме в подробности относно историята на това прекрасно кътче, открито през 1498 г. от Христофор Колумб. Нека обаче се върнем на кино тематика. Точното място, на което са заснети голяма част от кадрите за различните епизоди на „Карибски пирати“, е заливът Wallilabou Bay – на северозападния бряг на острова Сейнт Винсент. Там капитан Джак Спароу (Джони Деп) се озова в компанията на Елизабет Суон (Кира Найтли), само че престоят им не беше никак романтичен, особено след като красавицата подпали скривалището с ром.
Laughing Waters Beach, Ямайка
Почитателите на поредицата за Агент 007 вероятно са чували за този плаж, особено феновете на по-старите епизоди. Частно екзотично място, станало известно след снимките на първия филм за Джеймс Бонд. Там Урсула Андерс (едно от момичетата на най-известният кино агент) се появява от прибоя. Нейни снимки от работата по продукцията могат да бъдат видени в местния ресторант.
GoldenEye пък е най-известният адрес в Ямайка, който представлява разкошен курорт от висок клас, включващ лагуна и частен плаж. Там е и вилата, където Иън Флеминг пише всичките си романи за Джеймс Бонд.
Mónsul Beach, Алмерия, Испания
Пленителната красота, невероятно финият пясък и кристално чистата вода се появява в много филми и реклами. Една от любимите дестинации на режисьори на уестърни, военни и фантастични филми. Сред най-популярните заглавия са „Лорънс Арабски“ (1962 г), „За шепа долари“ (1965 г), „Имало едно време на Запад“ (1968 г), „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ (1989 г), „Завещанието на Винету” (1998 г), „Щастливият Люк“ (2004 г), „Изход: Богове и царе“ (2014 г) и други.
Безспорно очарователната природа обаче не е единствената причина това да е предпочитана дестинация. Разходите тук често са значително по-ниски, отколкото в САЩ. И още един плюс – пустинята е близо до всички удобства на големия град, необходими за снимачния екип. Само на 30 минути оттам се намират и фантастичните природни плажове на Средиземно море – природен парк Кабо де Гата.
Capriccioli Beach, Сардиния, Италия
Още една от локациите на Агент 007 от времето на превъплъщението на покойния Роджър Мур (1977 г.). Част от кадрите са реализирани в един от най-скъпите хотели в света – Cala Di Volpe, любим на редица известни личности. Намира се в Порто Черво, един от най-луксозните курорти в Сардиния. Южно от Порто Черво и около Сан Панталео е заснета по-голяма част от филма. Някъде тук е снимано и как белият Lotus Esprit „скача“ в океана.
Ko Phi Phi Le, Тайланд
Неземно красиво, екзотично и лишено от пошлостта на комерсиалното. Именно тази е красотата, която виждаме в трилъра „Плажът“ с Лео Ди Каприо. Холивудската звезда обикаля по този фин пясък и трепери от ужасяващите акули. Но спокойно, морските хищници от екрана преобладават предимно в кино продукцията, така че ако ви се удаде възможност да отскочите до този прекрасен плаж, не се притеснявайте за живота си.
***************************************************
А ако ви се налага да пътувате до София и се чудите къде да отседнете, очакваме ви в Арт Хотел Симона. Артистичната обстановка на всеки от шестте ни тематични арт етажа, невероятно вкусната храна и специалното отношение към всеки гост ще превърнат престоя ви в незабравимо преживяване.
Знаете ли старите имена на София
Вече сме ви разказвали, че столицата на България – София, има хилядолетна история, при това не съвсем лека. Претърпяла е най-различни беди и разруха, само че е устояла на всичко. Разположението ѝ на кръстопът винаги е определяло и голямото значение. Император Константин Велики (274-336г.) дори искал да премести столицата си от Рим в Древна Сердика и често казвал „Сердика е моят Рим“. И понеже през различните периоди София е била наричана по различен начин, ние решихме да проследим историята на промени в наименованието.
Първото име на града
Трябва да се върнем няколко века преди Христа – в периода VII-VI век пр. н.е. възниква селището Сердонополис, което в превод от гръцки език означава „град на сердите“. Смята се, че племето сарди или серди са населявали тези земи и затова често наричали града просто Сардика или Сердика. Така останало до завладяването на Софийската област от римския пълководец Луциниус Красус, покорил цялата Тракийска област.
Според някои езиковеди произходът на старото име е свързан с арменската и арабско-турска дума серт и санскритската сардх. Ако още не сте се досетили какво означава, ще подскажем, че и днес се използва, главно в Северозападна България, макар същността ѝ леко да се е поизменила. Някога е означавала упорито, непоколебимо.
Второто име на града
След време градът попада в границите на Римската империя и при управлението на Марк Улпий Траян (98-117 г.) процъфтява. Няколко века по-късно на това място се заселват славяни в следствие на Великото преселение на народите. Тогава името Сердика получава добавката Улпия, която била слагана на почти всички по-хубави и добре развиващи се места по онова време. Така наричат София през цялото римско владичество на Балканския полуостров.
Третото име на града
Съществувало е заедно с Улпия Сердика. Става въпрос за названието Триадица, което се използвало през Средновековието и било дадено на селището от византийския император Юстиниан Велики. Свидетелства за това има в различни документи. Повечето изследователи твърдят, че Триадица всъщност е византийското име. Други пък вярват, че идва от църквата, посветена на Алия Триада (Св. Троица).
В българските предели
Градът попада в територията на България още през 809 г., когато хан Крум минава оттук на път към Одрин и Цариград. За съжаление, тогава селището е опожарено, но скоро е възстановено. Не след дълго при хан Омуртаг получава и своето българско име – Средец, защото се намира в средата на държавата. През следващите два века се превръща във важен политически, икономически, военен и културен център. Не губи статута си и по време на византийското присъствие по нашите земи.
Четвъртото име на града
След възстановяването на българската държава градът отново започва да процъфтява. Постепенно става и значим средновековен духовен център за православието. Именно по това време се появява и новото име – София, което за първи път е споменато в документ през 1376 г. Дълги години обаче се използват и двете имена – София и Средец.
********************************************
Ако имате път към София, очакваме ви в уютния Арт Хотел Симона, за да превърнем престоя ви в столицата в незабравимо преживяване. В ресторант Симона пък ще се погрижим за вкусната страна на нещата.
Уникална изложба в памет на Христо Явашев-Кристо
„Да работя е най-голямата свобода, която мога да имам“, казва приживе Христо Явашев
Националната галерия Квадрат 500 ни дава уникалната възможност да се доближим до творчеството на световно известното дуо Кристо-Жан-Клод. Припомняме, че Христо Явашев (Кристо) почина на 31 май тази година, а половинката му 11 години по рано, но двамата оставиха зад гърба си впечатляващи произведения на изкуството, за които много дълго ще се говори.
Изложбата
Представянето на творчеството на двамата артисти се случва благодарение на партньорството с трима частни български колекционери на съвременно изкуство. Така в залите на галерията до 25 октомври тази година ще могат да бъдат видени три оригинални творби, много снимки от различни проекти, както и подробности за работата на артистичната двойка.
Не пропускайте скиците на „Мастабата в Абу Даби“ (най-продължителният проект в развитие, за чието финализиране сега са ангажирани племениците на двойката). Тази арт инсталация е замислена като най-голямата постоянна скулптора в света. Вдъхновен от нея Кристо прави първия си голям проект на открито в Лондон – арт инсталацията „Мастаба“ върху езерото в Хайд парк.
Снимка: Квадрат 500
Сред експонатите са и скиците на проекта „Над реката“ (от 1992 г.), до реализацията на който се стига след множество проучвания и опити за получаване на разрешение от властите САЩ. Визията на Кристо и Жан-Клод включва 9.5 км бляскави сребърни тъкани панели, окачени като хоризонтална „завеса“ над водата в осем различни участъка от река Арканзас.
Снимка: Квадрат 500
Можем да видим още скиците на „Обградените острови“ – инсталация в залива Бискейн, Маями от 1983 г. В продължение на две седмици сияещ розов плат, покривал бреговата ивица.
Снимка: Квадрат 500
Кой е Кристо?
Скулптор, художник и авангардист, станал известен с работата си със своята съпруга Жан-Клод дьо Гийебон. Двамата са неповторими в оригиналните арт инсталации. Пример за това е опаковането на сградата на Райхстага в Берлин с плат след три отказа през 1977 г., 1981 г. и 1987 г и парламентарен диспут. Друго емблематично произведение на Кристо са „Плаващите кейове“ в езерото Изео в Северна Италия.
Христо е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово. От малък попада в артистични среди, тъй като семейството му има такива интереси. Рисува непрекъснато и всичко, разглежда книгите на големите майстори, разказва самият той приживе. Учи в кръжок по рисуване, взима уроци по живопис и скулптура.
Завършва средното си образование в Пловдив и през 1952 г. влиза в Художествената академия в София. Само 4 години по-късно обаче емигрира, защото се чувства неразбран. Първоначално отива в Прага, Чехословакия (септември 1956 г.), където отсяда при роднини, но после бяга в Австрия и става политически бежанец. И в Прага, и във Виена се препитава с различни неща, но сред тях трупа успехи и като портретист. После се мести в Женева, а малко по-късно – в Париж.
Престоят на Явашев във френската столица се оказва съдбоносен за живота му. Правейки портрет на съпругата на генерал дьо Гийебон се запознава с дъщеря им Жан-Клод, която след време става негова спътница в живота и в работата.
Кое е идеалното време за вечеря
По този въпрос научните твърдения са противоречиви. Принципно отдавна беше „заклеймено“ похапването късно вечер, защото пречи на здравословния сън. Според някои проучвания пък ранната вечеря или пропускането ѝ въобще може да увеличи количеството мазнини, които изгаряме. Някои специалисти дори твърдят, че храненето след 19:00 часа крие риск за здравето, не само за покачване на теглото.
Кое е най-подходящото време за последното хранене за деня?
Всичко зависи от начина на живот, който водим. Ако ставаме рано, съвсем разбираемо е, че и вечерята ни ще е по-рано. В същото време някой, който спи до 11:00-12:00 часа, няма как да приключи с храненията в 17:00 часа, нали?! Затова най-добре е да спрем да похапваме поне 1-2 часа преди лягане, ако можем 3 часа – още по-добре.
А ние от Арт Хотел Симона ви съветваме да забравите за бързите храни и да се погрижите за здравето си по възможно най-вкусния начин. Пропускането на вечерята не го приемаме като вариант, защото „гладни очи не заспиват“, както твърди народната мъдрост. Освен това ще пропуснете и много споделени моменти с любимите хора.
Трикове срещу нощния глад
Организмът ни има нужда да го приучим към определени навици, но ако все пак страдате от „синдром на нощното хранене“, има някои трикове, с които да си помогнете. Един от тях е пиенето на вода, защото така ще запълните стомаха и ще се предпазите от преяждане. Другият – започнете да миете зъбите си след вечеря, а не непосредствено преди лягане. Така ще си създадете нагласата, че сте приключили с кулинарните изкушения за деня.
И внимавайте какво ядете
Ясно стана, че в края на деня не трябва да прекаляваме. Имайте предвид, че мазнините и високомаслените ястия се усвояват по-бавно от организма и могат да причинят рефлукс или киселини. Добре е да бъдат ограничени хлябът, пърженото и десертите. Ако все пак по някаква причина след вечеря още сте гладни, можете да си позволите малко сирене, шепа бадеми, пълнозърнести бисквити, кисело мляко или ябълка, защото те стабилизират кръвната захар, когато спим.
*****************************************
А ние ви очакваме в ресторант Симона (по което време решите), за да се насладим заедно на разнообразието от изкушения в кулинарното изкуство.
Как тараторът стига до българската трапеза
Таратор не звучи никак български, макар да е традиционен за нашата кухня. Смята се, че корените на тази студена супа, неизменна част от лятното ни меню, идват от Близкия Изток, където е подправен с чесън, киселина и тахан. Точният произход обаче е въпрос на спорове.
Историята
По българските земи таратор се яде още от Средновековието и затова през 16-17 в. ястието често се споменава от западните пътешественици, идвали на Балканите. Те обаче използвали по-различно име.
В готварските книги у нас се среща за пръв път през 50-те години на миналия век, когато обаче рецептата включва доста повече мазнина и чесън, отколкото сега се използва. По това време таратор казвали на голяма група студени супи и сосове.
Някои автори твърдят, че първообразът е турският джаджък (сос – нещо като Снежанка) или гръцката салата дзадзики. Тараторът обаче е част от редица други кухни по света, като се наблюдават различни вариации. В Грузия например се прави с прясно мляко и елда, а до чинията се сервира малка купичка люта грузинска подправка, наречена „аджика“. Сирийският се приготвя с жито, руският – с репички и зелен лук, аржентинският – с тиквички и авокадо, суданският – с червено цвекло, иранският – с джоджен, неаполитанският – с маруля, а вавилонският – с пъдпъдъчи яйца. Това са само част от вариантите на любимата на всички българи супа.
Откъде идва името на таратора?
Ако се разровим в речниците, също както с рецептата, няма да намерим еднозначно мнение. Най-общо се определя като студена супа от разводнено кисело мляко с краставици. Според Речника на българския език от Найден Геров думата е заемка от турски и означава „сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица“.
Други изследователи смятат, че таратор е персийска дума и затова вярват, че историята му започва от Персия, откъдето стига и до нашите земи. По пътя и с течение на времето претърпява промени и се развива до съвременната рецепта.
Рецепта за руски таратор (окрошка)
От всички възможни варианти ще ви представим руския, който вероятно ще ви се стори малко екзотичен за родния вкус. Рецептата е доста интересна и определено си заслужава да експериментирате. Богата е откъм съставки, в това число и откъм месо.
Необходими продукти:
- 1/2 краставица;
- 2-3 корнишони;
- 4-6 репички;
- 2 стръка зелен лук;
- 5 стръка копър;
- 4-5 твърдо сварени яйца;
- 150 г хамбургски салам;
- Шунка;
- Варено или печено месо;
- 350 мл студен квас;
- Кефир;
- Айрян.
За подправяне:
- 1/2 ч.л. люта горчица;
- Хрян на вкус;
- 1/2 ч.л. сол;
- 1 ч.л. захар;
- 1 ч.л. олио;
- 2-3 с.л. квас;
- Кефир;
- Айрян.
Начин на приготвяне:
Може и да ви се струва, че продуктите не си пасват съвсем, но такава е рецептата – след като опитате, ще разберете защо. Смесвате всичко заедно, като краставицата и салама нарязвате на ситни парченца, яйцето може и на по-едро, защото иначе супата изглежда мътна. Разбърквате добре и разпределяте в чинии, след което заливате с квас, кисело мляко или кефир. Овкусявате със сместа за подправяне и поднасяте, добавяйки със сметана. И ако не ви се струва достатъчно богата рецептата, можете да сложите още и варени картофи.
************************************
Заповядайте в ресторант Симона, за да опитате и нашия таратор. В сравнение с руския, нашият е малко “постен”, но пък вкусът му превъзходно пасва на българските представи за тази студена супа. Освен това можете да го комбинирате с още много изкушаващи небцето вкусотии.
