Local time: 04:36 am

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
BOOK NOWCLOSE

Blog Posts

Image

Знаете ли старите имена на София

Вече сме ви разказвали, че столицата на България – София, има хилядолетна история, при това не съвсем лека. Претърпяла е най-различни беди и разруха, само че е устояла на всичко. Разположението ѝ на кръстопът винаги е определяло и голямото значение. Император Константин Велики (274-336г.) дори искал да премести столицата си от Рим в Древна Сердика и често казвал „Сердика е моят Рим“. И понеже през различните периоди София е била наричана по различен начин, ние решихме да проследим историята на промени в наименованието.

Първото име на града

Трябва да се върнем няколко века преди Христа – в периода VII-VI век пр. н.е. възниква селището Сердонополис, което в превод от гръцки език означава „град на сердите“. Смята се, че племето сарди или серди са населявали тези земи и затова често наричали града просто Сардика или Сердика. Така останало до завладяването на Софийската област от римския пълководец Луциниус Красус, покорил цялата Тракийска област.

Според някои езиковеди произходът на старото име е свързан с арменската и арабско-турска дума серт и санскритската сардх. Ако още не сте се досетили какво означава, ще подскажем, че и днес се използва, главно в Северозападна България, макар същността ѝ леко да се е поизменила. Някога е означавала упорито, непоколебимо.

Второто име на града

След време градът попада в границите на Римската империя и при управлението на Марк Улпий Траян (98-117 г.) процъфтява. Няколко века по-късно на това място се заселват славяни в следствие на Великото преселение на народите. Тогава името Сердика получава добавката Улпия, която била слагана на почти всички по-хубави и добре развиващи се места по онова време. Така наричат София през цялото римско владичество на Балканския полуостров.

Третото име на града

Съществувало е заедно с Улпия Сердика. Става въпрос за названието Триадица, което се използвало през Средновековието и било дадено на селището от византийския император Юстиниан Велики. Свидетелства за това има в различни документи. Повечето изследователи твърдят, че Триадица всъщност е византийското име. Други пък вярват, че идва от църквата, посветена на Алия Триада (Св. Троица).

В българските предели

Градът попада в територията на България още през 809 г., когато хан Крум минава оттук на път към Одрин и Цариград. За съжаление, тогава селището е опожарено, но скоро е възстановено. Не след дълго при хан Омуртаг получава и своето българско име – Средец, защото се намира в средата на държавата. През следващите два века се превръща във важен политически, икономически, военен и културен център. Не губи статута си и по време на византийското присъствие по нашите земи.

Четвъртото име на града

След възстановяването на българската държава градът отново започва да процъфтява. Постепенно става и значим средновековен духовен център за православието. Именно по това време се появява и новото име – София, което за първи път е споменато в документ през 1376 г. Дълги години обаче се използват и двете имена – София и Средец.

********************************************

Ако имате път към София, очакваме ви в уютния Арт Хотел Симона, за да превърнем престоя ви в столицата в незабравимо преживяване. В ресторант Симона пък ще се погрижим за вкусната страна на нещата.

Image

Уникална изложба в памет на Христо Явашев-Кристо

„Да работя е най-голямата свобода, която мога да имам“, казва приживе Христо Явашев

Националната галерия Квадрат 500 ни дава уникалната възможност да се доближим до творчеството на световно известното дуо Кристо-Жан-Клод. Припомняме, че Христо Явашев (Кристо) почина на 31 май тази година, а половинката му 11 години по рано, но двамата оставиха зад гърба си впечатляващи произведения на изкуството, за които много дълго ще се говори.

Изложбата

Представянето на творчеството на двамата артисти се случва благодарение на партньорството с трима частни български колекционери на съвременно изкуство. Така в залите на галерията до 25 октомври тази година ще могат да бъдат видени три оригинални творби, много снимки от различни проекти, както и подробности за работата на артистичната двойка.

Не пропускайте скиците на „Мастабата в Абу Даби“ (най-продължителният проект в развитие, за чието финализиране сега са ангажирани племениците на двойката). Тази арт инсталация е замислена като най-голямата постоянна скулптора в света. Вдъхновен от нея Кристо прави първия си голям проект на открито в Лондон – арт инсталацията „Мастаба“ върху езерото в Хайд парк.

Скица на арт инсталацията "Мастаба" в Абу Даби на Христо Явашев-Кристо

Снимка: Квадрат 500

Сред експонатите са и скиците на проекта „Над реката“ (от 1992 г.), до реализацията на който се стига след множество проучвания и опити за получаване на разрешение от властите САЩ. Визията на Кристо и Жан-Клод включва 9.5 км бляскави сребърни тъкани панели, окачени като хоризонтална „завеса“ над водата в осем различни участъка от река Арканзас.

Скица на арт инсталацията "Над реката" на Христо Явашев-Кристо

Снимка: Квадрат 500

Можем да видим още скиците на „Обградените острови“ – инсталация в залива Бискейн, Маями от 1983 г. В продължение на две седмици сияещ розов плат, покривал бреговата ивица.

Скица на арт инсталацията "Обградените острови" на Христо Явашев-Кристо

Снимка: Квадрат 500

Кой е Кристо?

Скулптор, художник и авангардист, станал известен с работата си със своята съпруга Жан-Клод дьо Гийебон. Двамата са неповторими в оригиналните арт инсталации. Пример за това е опаковането на сградата на Райхстага в Берлин с плат след три отказа през 1977 г., 1981 г. и 1987 г и парламентарен диспут. Друго емблематично произведение на Кристо са „Плаващите кейове“ в езерото Изео в Северна Италия.

Христо е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово. От малък попада в артистични среди, тъй като семейството му има такива интереси. Рисува непрекъснато и всичко, разглежда книгите на големите майстори, разказва самият той приживе. Учи в кръжок по рисуване, взима уроци по живопис и скулптура.

Завършва средното си образование в Пловдив и през 1952 г. влиза в Художествената академия в София. Само 4 години по-късно обаче емигрира, защото се чувства неразбран. Първоначално отива в Прага, Чехословакия (септември 1956 г.), където отсяда при роднини, но после бяга в Австрия и става политически бежанец. И в Прага, и във Виена се препитава с различни неща, но сред тях трупа успехи и като портретист. После се мести в Женева, а малко по-късно – в Париж.

Престоят на Явашев във френската столица се оказва съдбоносен за живота му. Правейки портрет на съпругата на генерал дьо Гийебон се запознава с дъщеря им Жан-Клод, която след време става негова спътница в живота и в работата.

Image

Кое е идеалното време за вечеря

По този въпрос научните твърдения са противоречиви. Принципно отдавна беше „заклеймено“ похапването късно вечер, защото пречи на здравословния сън. Според някои проучвания пък ранната вечеря или пропускането ѝ въобще може да увеличи количеството мазнини, които изгаряме. Някои специалисти дори твърдят, че храненето след 19:00 часа крие риск за здравето, не само за покачване на теглото.

Кое е най-подходящото време за последното хранене за деня?

Всичко зависи от начина на живот, който водим. Ако ставаме рано, съвсем разбираемо е, че и вечерята ни ще е по-рано. В същото време някой, който спи до 11:00-12:00 часа, няма как да приключи с храненията в 17:00 часа, нали?! Затова най-добре е да спрем да похапваме поне 1-2 часа преди лягане, ако можем 3 часа – още по-добре.

А ние от Арт Хотел Симона ви съветваме да забравите за бързите храни и да се погрижите за здравето си по възможно най-вкусния начин. Пропускането на вечерята не го приемаме като вариант, защото „гладни очи не заспиват“, както твърди народната мъдрост. Освен това ще пропуснете и много споделени моменти с любимите хора.

Трикове срещу нощния глад

Организмът ни има нужда да го приучим към определени навици, но ако все пак страдате от „синдром на нощното хранене“, има някои трикове, с които да си помогнете. Един от тях е пиенето на вода, защото така ще запълните стомаха и ще се предпазите от преяждане. Другият – започнете да миете зъбите си след вечеря, а не непосредствено преди лягане. Така ще си създадете нагласата, че сте приключили с кулинарните изкушения за деня.

И внимавайте какво ядете

Ясно стана, че в края на деня не трябва да прекаляваме. Имайте предвид, че мазнините и високомаслените ястия се усвояват по-бавно от организма и могат да причинят рефлукс или киселини. Добре е да бъдат ограничени хлябът, пърженото и десертите. Ако все пак по някаква причина след вечеря още сте гладни, можете да си позволите малко сирене, шепа бадеми, пълнозърнести бисквити, кисело мляко или ябълка, защото те стабилизират кръвната захар, когато спим.

*****************************************

А ние ви очакваме в ресторант Симона (по което време решите), за да се насладим заедно на разнообразието от изкушения в кулинарното изкуство.

Image

Как тараторът стига до българската трапеза

Таратор не звучи никак български, макар да е традиционен за нашата кухня. Смята се, че корените на тази студена супа, неизменна част от лятното ни меню, идват от Близкия Изток, където е подправен с чесън, киселина и тахан. Точният произход обаче е въпрос на спорове.

Историята

По българските земи таратор се яде още от Средновековието и затова през 16-17 в. ястието често се споменава от западните пътешественици, идвали на Балканите. Те обаче използвали по-различно име.

В готварските книги у нас се среща за пръв път през 50-те години на миналия век, когато обаче рецептата включва доста повече мазнина и чесън, отколкото сега се използва. По това време таратор казвали на голяма група студени супи и сосове.

Някои автори твърдят, че първообразът е турският джаджък (сос – нещо като Снежанка) или гръцката салата дзадзики. Тараторът обаче е част от редица други кухни по света, като се наблюдават различни вариации. В Грузия например се прави с прясно мляко и елда, а до чинията се сервира малка купичка люта грузинска подправка, наречена „аджика“. Сирийският се приготвя с жито, руският – с репички и зелен лук, аржентинският – с тиквички и авокадо, суданският – с червено цвекло, иранският – с джоджен, неаполитанският – с маруля, а вавилонският – с пъдпъдъчи яйца. Това са само част от вариантите на любимата на всички българи супа.

Откъде идва името на таратора?

Ако се разровим в речниците, също както с рецептата, няма да намерим еднозначно мнение. Най-общо се определя като студена супа от разводнено кисело мляко с краставици. Според Речника на българския език от Найден Геров думата е заемка от турски и означава „сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица“.

Други изследователи смятат, че таратор е персийска дума и затова вярват, че историята му започва от Персия, откъдето стига и до нашите земи. По пътя и с течение на времето претърпява промени и се развива до съвременната рецепта.

Рецепта за руски таратор (окрошка)

От всички възможни варианти ще ви представим руския, който вероятно ще ви се стори малко екзотичен за родния вкус. Рецептата е доста интересна и определено си заслужава да експериментирате. Богата е откъм съставки, в това число и откъм месо.

Необходими продукти:

  • 1/2 краставица;
  • 2-3 корнишони;
  • 4-6 репички;
  • 2 стръка зелен лук;
  • 5 стръка копър;
  • 4-5 твърдо сварени яйца;
  • 150 г хамбургски салам;
  • Шунка;
  • Варено или печено месо;
  • 350 мл студен квас;
  • Кефир;
  • Айрян.

За подправяне:

  • 1/2 ч.л. люта горчица;
  • Хрян на вкус;
  • 1/2 ч.л. сол;
  • 1 ч.л. захар;
  • 1 ч.л. олио;
  • 2-3 с.л. квас;
  • Кефир;
  • Айрян.

Начин на приготвяне:

Може и да ви се струва, че продуктите не си пасват съвсем, но такава е рецептата – след като опитате, ще разберете защо. Смесвате всичко заедно, като краставицата и салама нарязвате на ситни парченца, яйцето може и на по-едро, защото иначе супата изглежда мътна. Разбърквате добре и разпределяте в чинии, след което заливате с квас, кисело мляко или кефир. Овкусявате със сместа за подправяне и поднасяте, добавяйки със сметана. И ако не ви се струва достатъчно богата рецептата, можете да сложите още и варени картофи.

************************************

Заповядайте в ресторант Симона, за да опитате и нашия таратор. В сравнение с руския, нашият е малко “постен”, но пък вкусът му превъзходно пасва на българските представи за тази студена супа. Освен това можете да го комбинирате с още много изкушаващи небцето вкусотии.

Image

Диетични летни коктейли за супер настроение

Лятото някак ни предразполага да сме по-ведри и приключенски настроени. Е, не всеки може да си позволи през всичките топли месеци да е някъде на плажа, така че ние от Арт Хотел Симона ще ви помогнем да се усмихнете с рецептите за няколко лесни, диетични и доста приятни коктейли. И още в началото ще направим уговорката, че някои от тях са идеални и за хората, които избягват алкохола. Настроението не е непременно свързано с високия градус, нали така?!

Топ 5 диетични летни коктейли

Започваме с безалкохолните варианти, с които можете да се разхлаждате, дори когато сте на работа. Ароматни, свежи и доста приятни… Освен това няма нужда да се притеснявате за калориите, защото те са максимално малко. Ако все пак предпочитате да разпуснете с малко алкохол, да знаете, че има и такива диетични варианти. Просто се наслаждавайте на вкуса.

Малиново смути с мака и кокос

Необходими продукти:

  • 300 гр. малини;
  • 500 мл кокосова вода;
  • 3 с.л. сироп от агаве;
  • 2 с.л. мака на прах;
  • Чиа за поръсване;
  • Маточина за аранжиране.

Начин на приготвяне:

Ще ви отнеме най-много 10-ина минути, а ще имате порции за трима души и купонът може да започне. Преди това обаче почиствате и измивате плодовете, след което ги поставяте в блендер заедно със сиропа от агаве (ако нямате, можете да го замените с мед), маката и кокосовата вода. Смесвате добре и поднасяте във високи чаши като отгоре поръсвате с чиа и украсявате с листенцата свежа маточина.

Внимание: Ако не сте чували за мака, веднага ще ви разкажем. Това е ядлив корен на растение, идващо от перуанските Анди. Богата е на въглехидрати и зарежда организма с енергия, сила и издръжливост. Също така помага срещу стреса, напрежението и депресията.

Портокалов слаш с ананас

  

Необходими продукти:

  • 2 ч.ч. замразени парченца ананас;
  • 1 ч.ч. портокалов сок;
  • 1 сода (с вкус на лимон или на лайм).

Начин на приготвяне:

Сложете всичко в блендера, само че портокаловия сок го добавяйте постепенно, докато се смеси хомогенно с останалите съставки. Ако искате и малко алкохол, можете да добавите Бакарди.

Лимонада с ягоди и босилек

Необходими продукти:

  • 500 мл вода;
  • 500 мл сода;
  • 8/9 големи ягоди;
  • 7/8 смачкани листа босилек;
  • 2 лайма;
  • Лед.

Начин на приготвяне:

Сипете водата и содата в кана, а после добавете към тях ягодите и смачканите листа босилек. Единия лайм го изстискайте в каната, а другия го нарежете на шайби и също го добавете към останалите съставки. После охладете за около час, сложете лед и можете да сервирате. Ако пък искате да е малко по-силен коктейлът, прибавете ром по ваш вкус.

Киви дайкири

Необходими продукти:

  • 45 мл бял ром;
  • 1 киви;
  • 1 с.л. сок от лайм;
  • ¼ ч.л. лимонена кора;
  • 2 ½ ч.л. нектар от агаве;
  • 250 мл лед.

Начин на приготвяне:

Обелвате и нарязвате кивито, после разбивате всички съставки в блендер и сервирате в студена чаша, украсена с парченца киви.

Маргарита хибискус

Необходими продукти:

  • 45 мл текила;
  • 120 мл студен чай от хибискус;
  • 1 ч.л. нектар от агаве;
  • Лед.

Начин на приготвяне:

Слагате всичко в шейк и разбивате, след това прецеждате и сервирате в чаши за мартини. Натърквате ръба на чашата с портокалова кора и я използвате като декорация.

Image

Руши Видинлиев с международна награда за най-добра мъжка роля

Пътят към успеха на Руши Видинлиев тръгна от музикалната сцена, но той успешно се наложи и в кино средите. Толкова, че вече може да се похвали с Международна награда за най-добра мъжка роля. Такава получи на 66-я кинофестивал Таормина (Италия) за превъплъщението си в лентата „18% Сиво“ на Виктор Чувков-син, похвалиха се от екипа на продукцията.

Надпреварата

Българското заглавие бе част от състезателната програма за независими европейски филми Indieuropea. На церемонията по закриване на събитието стана ясно, че Видинлиев е спечелил журито със своята интерпретация.

„Тази награда за мен е една прекрасна изненада и съм много благодарен. В този филм играя един мъж, който се е изгубил, който няма повече любов и който се влюбва в живота наново. Това е една тема, която в тези времена е все по-актуална и съм много доволен, че филмът ви е докоснал“, сподели в специално видео за фестивала артистът.

Лентата

Продукцията е по едноименния роман на Захари Карабашлиев и реализирана в партньорство между България, Великобритания, Германия, Северна Македония, Сърбия, Белгия и Унгария. Сценарият е на Хилари Нориш, Доля Гавански и Захари Карабашлиев, а в главните роли виждаме Рушен Видинлиев, Доля Гавански, Рон Кук и др.

Историята разказва за Захари и Стела, които се преместват от Варна в Лондон, за да сбъднат мечтите си. Оказва се обаче, че на Острова ги очакват множество предизвикателства и оцеляването им не е никак лесно. В крайна сметка Стела решава да изостави Захари и той тръгва на лудо пътешествие из Стария континент в търсене на самия себе си. По пътя обаче среща куп необикновени хора, които му помагат да разкрие истината за своята изгубена любов.