Вечеря за дълголетие

Вярно е, че има различни фактори, които влияят на продължителността на живота, но един от важните сред тях е правилното хранене. Затова нека ви разкрием тайните на това как да си приготвите вечеря за дълголетие. Спираме се именно на последното хранене за деня, защото често правим компромиси именно с него – хапваме късно, прекалено обилно или пък нещо, приготвено набързо и не много здравословно.

Съветите на лекарите

Знаем, че в претрупания график от задачи е трудно да сместите ранна вечеря, но това е изключително важно според специалистите. И за да сме точни, ще отбележим, че тя трябва да се състои най-късно 3-4 часа преди лягане. В противен случай ще натоварим храносмилателната си система да работи и през нощта.

И ако се чудите „Какво пък от това?“, явно не знаете, че по този начин и мозъкът няма да може да си почине пълноценно. Но пък ако заложите на вечеря, наподобяваща лека закуска, можете да си позволите тя да се случи и до час преди сън.

Още нещо много важно – избягвайте месото вечер, особено пърженото. Вместо това хапнете варена риба и зеленчуци на пара. Избягвайте също и тестените изделия, в това число и бисквитите. Чудесен вариант е някоя крем супичка или кисело мляко с мюсли.

Съветите на дълголетниците

• Не пийте вода по време на ядене, а половин час преди или 2-3 часа след това;
• Водата трябва да се пие на малки глътки;
• По-добре хапвайте плод, отколкото да го изпиете на сок;
• Не забравяйте, че млякото също е храна;
• Тялото се храни с това, което може да усвои, а не с това, което сме изяли;
• Не прекалявайте с бонбоните и сладкишите;
• Старият и препеченият хляб са по-полезни;
• Избягвайте пържените и мазните храни.

Нашенски сортове грозде, с които трябва да се гордеем

Сред отличителните ни национални черти е непрекъснатото критикуване, но заедно с това много обичаме и да изтъкваме различни неща, с които българите се гордеем. И понеже неотдавна мина гроздоберът и вече чакаме виното да стане готово, решихме да ви разкажем за няколко български винени сорта грозде, които не отстъпват на чуждите.

Може би не знаете, но по нашите земи се отглежда грозде още от времето на траките. До 60-те години на миналия век тук се правят вина основно от местни сортове. През 80-те страната ни се нарежда на второ място по отглеждане на грозде в света, но вече не набляга толкова на родните сортове. След това в годините на прехода лозарството почти напълно се съсипва, но в началото на новото хилядолетие започва подем. В днешно време обаче надпреварата между различните винарни е с небългарски сортове.

Български сортове грозде

Мавруд

Традиционен български сорт червено грозде, смятан за един от най-старите, ценни и висококачествени сред местните. Няма начин да сбъркате едноименното вино заради неговия рубинено червен цвят, мек вкус и приятен аромат на къпина и зряла черница. Гроздето за неговото получаване се бере през втората половина на октомври, а виното трябва да отлежава в съдове от инокс. Недостатък на този сорт е, че не понася ниски температури и измръзва, ако е под -16 градуса.

Гъмза

Ценителите на алкохолните напитки вероятно са наясно, че Гъмза не е само прякор на известен роден музикант, но и името на български винен сорт грозде. Наричат го още Кадарка и се отглежда от стари времена. Зрее късно – през втората половина на септември, и се отличава с неособено интензивен цвят на виното. Получават се червени трапезни и десертни вина, които са плътни, пивки и хармонични. Недостатъкът им е, че са променливи като качество в зависимост от района и реколтата.

Памид

Още един чудесен сорт от миналото, които е страхотен както за вино, така и за похапване. Затова е доста познат и от разбирачи, и от лаици по отношение на вината. Гроздовете узряват през първата половина на септември и са устойчиви на суша, студ и гниене. Проблемът им е, че много лесно се ронят. От сорта се получават светлочервени трапезни вина с приятен вкус, които можем да пием веднага след ферментацията. Това е подходящ сорт също и за купажни вина (смесени – направени от различни сортове грозде).

Димят

Друг стар местен български винен сорт, който много се отглежда по Черноморското крайбрежие, в Шуменско и Старозагорско, а също и в района на Евксиновград. Гроздето узрява през втората половина на септември и се отличава с висока плодовитост и голям добив. Проблем има при засушаване, но е устойчиво на гниене. Чувствително е обаче при ниски зимни температури. Използва се за получаването на бели трапезни вина (ароматни и хармонични) и висококачествен материал за конячен дестилат.

Рубин

Хибриден сорт, създаден в края на 40-те години на миналия век в Института по лозарство и винарство в Плевен. Получен е чрез кръстосването на сортовете Небиоло (от района на Пиемонт, Италия, известен още от времето на Римската империя) и Сира (от Иран, но разпространен широко в Австрия и страните от Новия свят). Зрее през първата половина на септември и има силен растеж и добра плодовитост. Гроздето издържа на напукване и сиво гниене и се използва за висококачествени трапезни, полусладки и сладки вина, които са с наситен тъмночервен цвят и чудесен вкус с нюанси на боровинка, къпина и виолетки.

Вкусна идея: Лесна крем супа от тиква и джинджифил

Вече сме в сезона на тиквите и затова именно те ще са главният герой днес. И причината не е само празника Хелоуин, за който у нас млади и стари непрекъснато спорят дали трябва да се празнува. Това е друга тема, ние ще ви дадем идея за какво друго (освен за украса) можете да използвате тиквата. Представяме ви една лесна, бърза и много здравословна рецепта за крем супа. Опитайте и ще се убедите сами!

Необходими продукти:

• 500 гр. тиква;
• 2 моркова;
• 1 глава лук;
• 200 гр краве масло;
• 200 мл прясно мляко;
• 1 ч.л. джинджифил;
• 2 с.л. тиквени семки.

Начин на приготвяне:

Започваме с почистване на тиквата, морковите и лука, след което ги сваряваме в подсолена вода. Слагаме някъде около 1 ч.л. сол. След като омекнат зеленчуците ги пасираме заедно с маслото и млякото*, докато се получи еднородна смес.

После настъргваме джинджифил на ситно ренде и го добавяме към основната смес. Разбъркваме добре и сме готови. Преди сервиране поръсваме супата с малко тиквени семки и по желание добавяме и една шепа крутони.

*Млякото трябва да е предварително извадено от хладилника, за да не е студено.

За какво е полезна тиквата?

• Богата е на витамин А, който засилва имунната система и се бори с инфекциите в организма.
• С високо съдържание е на витамин С, за който едва ли трябва да разясняваме подробно за какво помага. И все пак – едно от най-важните неща за него е, че е силен антиоксидант.
• Тиквата съдържа още протеини, витамин В2, витамин Е, желязо, калий, манган и по-малки количества магнезий, фосфор, цинк и фолат.
• Помага при заболявания на стомаха, болни бъбреци, диабет, сърдечно-съдови заболявания, висок холестерол, затлъстяване, кожни заболявания, заболявания на очите и помага за по-стабилна нервна система.
• Освен това подсилва либидото и според експертите има свойството да подмладява.

Спорното начало на бургер манията

Бургерите определено са сред топ храните, с които свързваме Щатите и това не е случайно. Оттам тръгва манията по хамбургерите и постепенно залива целия свят. Теориите по въпроса на кого точно му хрумва за първи път гениалната идея да сложи парче месо между две хлебчета обаче са цял куп. Затова нека проследим историята на „любимата храна на Америка“.

Има ли връзка с Хамбург?

За съжаление, никой не може да каже кой точно е изобретил бургера, поне не със 100-процентова сигурност. Според някои изследователи първият хамбургер е направен от Ото Куасе някъде към 1869 г. в Хамбург, Германия. Наречен е Rundstück warm („топло хлебче“) и много германски емигранти хапвали именно това по пътя си към Америка.

Други специалисти са категорични, че хамбургерът тръгва от САЩ през 1900 г. от датски имигрант в Ню Хейвън, Кънектикът. Съществуват и твърдения, че все пак има връзка със Стария континент. Някои изследователи смятат, че германски емигранти пренасят традицията на приготвяне на кълцано месо от добро говеждо, оформено като плочка. Именно хамбургското говеждо в миналото се смята за едно от най-добрите и се продавало много скъпо извън родния си регион.

Концепцията за бургера обаче идва доста по-късно. Първоначално говеждото в стил „Хамбург“ (смляно или нарязано на кубчета, съчетано с чесън, лук, сол и черен пипер, изпечено на скара или пържено на тиган) започва да се предлага в ресторантите. Доказателство намираме в менюто на ресторанта на хотел Delmonico в Ню Йорк от 1837 г., в което имало „хамбургско кюфте“ за цели 10 цента.

Революцията на бургера

Големият интерес тръгва от изложение във Филаделфия през 1876 г., когато германските ресторанти раздат кюфтета на хиляди клиенти. След това всички започват да го търсят, при това не само в германските ресторанти и така попада дори в готварските книги – Mrs. Lincoln’s Boston Cook Book през 1884 г.

Смята се, че стекът за пръв път е сложен между два резена хляб по време на индустриалната революция от работници във фабриките. След това влиза в менютата на крайпътните заведения до Втората световна война, когато започва недостиг на месото. После хамбургерът става част от предложенията на заведенията за бързо хранене, а с идването на новото хилядолетие се превръща в кулинарна „звезда“ за много реномирани ресторанти.

**********************************

Ако ви се хапва нещо вкусно, но предпочитате някой друг да го приготви, ние имаме чудесно решение за вас. Кулинарните експерти на ресторант Симона ще ви изкушат с някоя вкусотия, а от вас остава само да се насладите на удоволствието от чудесната храна. Очакваме ви!

Най-полезните храни за новата реалност

Втората вълна на коронавируса, за която специалистите говореха още от пролетта, вече започна, така че в Световния ден на храните ви предлагаме няколко супер храни за новите условия. По време на пандемията определено можем да кажем, че хранителните навици на много от нас се измениха, както и теглото. Доказва го и ново проучване, според което 76% от анкетираните са качили до 16 кг по време на периода у дома. Но проблемът не е в начина, по който се отрази вирусът на визията ни, а на здравето. Затова ето на кои храни е добре да наблегнем.

5 от най-полезните храни в света

Кисело мляко

Започваме с нещо родно и това не е случайно. Според експертите определено има защо да се гордеем с киселото мляко. Ползите от него са в изобилието от полезни млечно-кисели бактерии. Те действат като пробиотик и подобряват храносмилателната функция. Освен това правят костите здрави и силни, намаляват риска от остеопороза, помагат в отслабването, поддържат зъбите здрави, намаляват симптомите на алергия и риска от настинки…

Билки

Идва сезонът на настинките и вирусите… Всъщност тази година не си е тръгвал. Затова темата с билките, подсилващи имунната система, е много актуална. В страната ни се срещат най-различни чудесни билки, които могат да се използват за различни болежки – за успокояване на нервната система, потискане на кашлицата, засилване на имунната система, общо укрепване на тялото…

Банани

Вероятно много от дамите избягват този плод заради притеснението да не качат излишни килограми. Е, имаме добра новина – няма такъв риск. Според изследванията бананите са източник на комплекс от хранителни вещества (фибри, калий, серотонин, витамини), а количеството им е такова, че ги прави идеални за всеки диетичен план. Ако искате по-конкретни ползи, ето ги: поддържат здрава храносмилателната система; укрепват мускулите; борят се с умората; отразяват се положително върху кръвното налягане; понижават риска от сърдечно-съдови заболявания; полезни са за здравето на кожата и борят анемията.

Ябълки

Още един страхотен плод за всеки един хранителен режим. И те, както бананите, са богати на фибри, а още на антиоксиданти и витамин С. Помагат за контрола на теглото, за избелването на зъбите, за засилване на имунната система и за по-здраво сърце. Чудесни са против камъни в жлъчката, синдрома на раздразнените черва, диарията и запека. Намаляват риска от диабет, холестерол и предпазват от много видове рак. Предпазват още от Алцхаймер, Паркинсон и помагат при остеопороза.

Джинджифил

Малко е лютичък, но пък чудесно се отразява на организма ни. Може да се съчетае с мед или пък да се направи на чай и има противовъзпалителен, антиоксидантен и муколитичен ефект. Можете да го използвате при гадене, гастрит, възпалителни процеси,  артрит и както и при спастични болки. Джинджифилът ще ви спаси при раздразнен стомах и газове, още при травми и заболявания. Понижава нивата на холестерола, подобрява мозъчните функции и има детоксикиращ ефект.

Хлябът – основа на живот на българина

Не е най-диетичното нещо на света, но, да си признаем, българинът не може да се нахрани добре, ако на трапезата няма хляб. Ако пък става въпрос за топъл и домашно приготвен, още по-добре…

Всъщност хлябът по нашите земи още от едно време е бил неизменно на трапезата ни. Приемал се е като символ на гостоприемството и затова официални гости се посрещат с хляб и сол или с хляб и мед. Нещо повече, наречен е „основа на живота на българина“.

Хлябът като ритуал

В днешното особено време не винаги успяваме да спазваме обичаите, но все пак… Хлябът е един от най-древните символи на слънцето, а също на детството и брачното щастие. И нали знаете, че пръв се слага на трапезата?! Освен това ни съпътства през целия живот – от раждането, сватбата и всички други важни събития. Изразява идеята за здраве, плодородие, брак и семейство.

„Като има хляб, всичко има“, казват старите хора. Освен в ежедневното хранене, той е основна част и от обредите – не само у нас впрочем. Съдържа идеята за раждането, умирането и възкресението. Приготвянето му като ритуал може да бъде сравнено с жертвоприношението.

Може би сте чували да наричат хляба „душица“, а знаете ли каква е причината?! В някои райони го приемат като „душа“ и оттам идва вярването, че трябва да се разчупва, а не да се реже или боде. Дори има поверие, че топлият хляб е опасен заради своята одухотвореност.

Кратка история на хляба

Думата „хляб“ произлиза от православното хлěбъ, която е заимствана най-вероятно от готското hlaiƀaz. Историята на хляба обаче ни връща в най-древни времена, защото приготвянето му е едно от най-старите занимания (първите сведения са от късния неолит). Предполага се, че в началото хората са изпичали зърнена каша от едросмляно зърно и вода и това е първообразът на днешния хляб (по-скоро като съвременната мексиканска тортипя, индианската царевична питка, шотландската овесена питка или индийската инджера).

Първите мелници са създадени преди 3000 години в Древен Египет и в двора на фараона, висшите му сановници и в близост до строежите на храмове и пирамиди имало по-големи хлебопекарни. В тях хлябът се приготвял само от роби и именно те открили бухналия вариант. Така постепенно започват да се появяват различни видове теста и да се правят различни тестени изделия, а хлебопекарството става обществен занаят в Римската империя.

През Средновековието в Европа хлябът (най-често ръжен) става основна храна и дори се използвал като чиния. Чак през 15 век започват да се изработват дървени чинии и хлебните остават в миналото. След още няколко века – 5 по-точно (през 1928 г.) се появява и нарязаният хляб. Това става благодарение на специалната машина на Ото Фредерик Роведер, която не само реже хляба, но и го опакова, за да не изсъхва. И така до днес, когато вече по магазините има всевъзможни видове хляб и най-различни тестени вкусотии.

Любопитно за хляба

• Древно суеверие твърди, че обърнатият надолу хляб носи нещастие;
• Също не бива да се оставя недоизядено парченце;
• Древните гърци произвеждали повече от 80 вида хляб още преди 2500 г.;
• Смята се, че хлябът, който е изпечен за Коледа, не мухлясва;
• Според една скандинавска легенда, ако девойка и младеж отхапят от едно и също парче хляб, ще се влюбят един в друг;
• Хлябът в Египет се използвал като валута;
• В Индия пък вярвали, че който не яде хляб с храната си, ще бъде нещастен;
• В днешно време изяждаме повече от 9 000 000 палета с хляб всеки ден;
• Най-големият хляб е изпечен през януари 1996 г. в Акапулко, Мексико (9200 метра);
• Според една теория хлябът бил изобретен погрешка преди повече от 7500 г.