Уникална изложба в памет на Христо Явашев-Кристо
„Да работя е най-голямата свобода, която мога да имам“, казва приживе Христо Явашев
Националната галерия Квадрат 500 ни дава уникалната възможност да се доближим до творчеството на световно известното дуо Кристо-Жан-Клод. Припомняме, че Христо Явашев (Кристо) почина на 31 май тази година, а половинката му 11 години по рано, но двамата оставиха зад гърба си впечатляващи произведения на изкуството, за които много дълго ще се говори.
Изложбата
Представянето на творчеството на двамата артисти се случва благодарение на партньорството с трима частни български колекционери на съвременно изкуство. Така в залите на галерията до 25 октомври тази година ще могат да бъдат видени три оригинални творби, много снимки от различни проекти, както и подробности за работата на артистичната двойка.
Не пропускайте скиците на „Мастабата в Абу Даби“ (най-продължителният проект в развитие, за чието финализиране сега са ангажирани племениците на двойката). Тази арт инсталация е замислена като най-голямата постоянна скулптора в света. Вдъхновен от нея Кристо прави първия си голям проект на открито в Лондон – арт инсталацията „Мастаба“ върху езерото в Хайд парк.
Снимка: Квадрат 500
Сред експонатите са и скиците на проекта „Над реката“ (от 1992 г.), до реализацията на който се стига след множество проучвания и опити за получаване на разрешение от властите САЩ. Визията на Кристо и Жан-Клод включва 9.5 км бляскави сребърни тъкани панели, окачени като хоризонтална „завеса“ над водата в осем различни участъка от река Арканзас.
Снимка: Квадрат 500
Можем да видим още скиците на „Обградените острови“ – инсталация в залива Бискейн, Маями от 1983 г. В продължение на две седмици сияещ розов плат, покривал бреговата ивица.
Снимка: Квадрат 500
Кой е Кристо?
Скулптор, художник и авангардист, станал известен с работата си със своята съпруга Жан-Клод дьо Гийебон. Двамата са неповторими в оригиналните арт инсталации. Пример за това е опаковането на сградата на Райхстага в Берлин с плат след три отказа през 1977 г., 1981 г. и 1987 г и парламентарен диспут. Друго емблематично произведение на Кристо са „Плаващите кейове“ в езерото Изео в Северна Италия.
Христо е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово. От малък попада в артистични среди, тъй като семейството му има такива интереси. Рисува непрекъснато и всичко, разглежда книгите на големите майстори, разказва самият той приживе. Учи в кръжок по рисуване, взима уроци по живопис и скулптура.
Завършва средното си образование в Пловдив и през 1952 г. влиза в Художествената академия в София. Само 4 години по-късно обаче емигрира, защото се чувства неразбран. Първоначално отива в Прага, Чехословакия (септември 1956 г.), където отсяда при роднини, но после бяга в Австрия и става политически бежанец. И в Прага, и във Виена се препитава с различни неща, но сред тях трупа успехи и като портретист. После се мести в Женева, а малко по-късно – в Париж.
Престоят на Явашев във френската столица се оказва съдбоносен за живота му. Правейки портрет на съпругата на генерал дьо Гийебон се запознава с дъщеря им Жан-Клод, която след време става негова спътница в живота и в работата.
Руши Видинлиев с международна награда за най-добра мъжка роля
Пътят към успеха на Руши Видинлиев тръгна от музикалната сцена, но той успешно се наложи и в кино средите. Толкова, че вече може да се похвали с Международна награда за най-добра мъжка роля. Такава получи на 66-я кинофестивал Таормина (Италия) за превъплъщението си в лентата „18% Сиво“ на Виктор Чувков-син, похвалиха се от екипа на продукцията.
Надпреварата
Българското заглавие бе част от състезателната програма за независими европейски филми Indieuropea. На церемонията по закриване на събитието стана ясно, че Видинлиев е спечелил журито със своята интерпретация.
„Тази награда за мен е една прекрасна изненада и съм много благодарен. В този филм играя един мъж, който се е изгубил, който няма повече любов и който се влюбва в живота наново. Това е една тема, която в тези времена е все по-актуална и съм много доволен, че филмът ви е докоснал“, сподели в специално видео за фестивала артистът.
Лентата
Продукцията е по едноименния роман на Захари Карабашлиев и реализирана в партньорство между България, Великобритания, Германия, Северна Македония, Сърбия, Белгия и Унгария. Сценарият е на Хилари Нориш, Доля Гавански и Захари Карабашлиев, а в главните роли виждаме Рушен Видинлиев, Доля Гавански, Рон Кук и др.
Историята разказва за Захари и Стела, които се преместват от Варна в Лондон, за да сбъднат мечтите си. Оказва се обаче, че на Острова ги очакват множество предизвикателства и оцеляването им не е никак лесно. В крайна сметка Стела решава да изостави Захари и той тръгва на лудо пътешествие из Стария континент в търсене на самия себе си. По пътя обаче среща куп необикновени хора, които му помагат да разкрие истината за своята изгубена любов.
Пътуване в миналото: Как София става столица на България
Историята на най-големия град у нас – София, започва доста преди създаването на нашата родина. Най-ранните данни за обитаване на територията са от ранния неолит. Заселването в този район става заради минералните извори. През вековете градът не спира да се развива, но за столица е обявен чак през 1879 г. Преди това можем да проследим интересни събития от неговата праистория, както и от тракийска, римска и Средновековна епохи. За тях ще ви разкажем някой друг път, а сега нека проследим кога и как градът се издига до най-важния административен център на Третата българска държава.
Развитие на името
Днешна София в миналото е носела различни наименувания. Най-старото документирано е Сердонополис (в превод от гръцки „град на сердите“) като според изследователите сердите са обитавали областта през I век пр.Хр. Император Траян официално дава на града името Улпия Сердика, като често било съкращавано само на Сердика. След присъединяването на района към България в началото на IX век започва да се нарича още Средец, а в старогръцките източници се използва и името Триадица. През XIV век вече се споменава като София от името на църквата „Света София“.
Как София става столица?
В продължение на векове София играе особено важна роля като средищен център и естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока и Запада. И наистина, както гласи мотото на столицата ни, градът расте, но не старее и затова има повече от 7000-годишна история.
След Освобождението на България от турско робство е сформирано временно руско управление със седалище Пловдив, който е значително по-голям откъм население в онзи период. Начело на временната администрация е руският княз Александър Дондуков-Корсаков, който в последствие се премества в София и това става знак за бъдещото стратегическо местоположение на града.
Малко по-късно по предложение на Марин Дринов градът е избран за столица на Княжество България (3 април 1879 г.). Това довежда до бързото нарастване на броя на жителите и София се превръща в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център.
Ранната столица
Когато София е обявена за столица, населението е малко над 11 000 души, а урбанизацията изостава доста сериозно. Към дадения момент има само две училища и почти никакви административни сгради, а едва 3000 къщи. Но положението много бързо се променя, защото градът има добри съобщителни линии и е на възлово местоположение за изграждането на бъдещата жп мрежа на Княжеството.
Преобразяване на София
Още същата година (1879 г.) е изготвен първия градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие, който преобразява града. На помощ за изграждане на новия облик идват някои от най-видните тогава архитекти и строители. Започват смели промени и центърът се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“).
Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, създава Министерството на войната, хотел “България”, Военния клуб и др., а читалище “Славянска беседа”, сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг са по идея на швейцареца Херман Майер. Известен виенски архитект с български произход (Константин Йованович) проектира сградата на Народното събрание. Емблематичният Орлов мост, който се приема за символичната врата на града, пък е по проект на главния архитект Колар и Вацлав Прошек от 1891 г. Името, както знаете, идва от бронзовите статуи на орли върху моста.
********************************
Ако имате път към столицата, заповядайте в Арт Хотел Симона, който се намира съвсем близо до центъра на града. Ще ви настаним в интересни дизайнерски стаи и ще се погрижим да сте хапнали добре със специалитетите в ресторант Симона.
Очакваме ви!
Как да организираме снимките от пътуванията си
Когато пътуваме, непрекъснато снимаме за спомен себе си, любимите си хора и различните места, които посещаваме – поне повечето хора са така. И ако някой ви каже, че не обича камерите и фотоапаратите, не му вярвайте! Да знаете, че със сигурност ползва телефона си и ако разгледате мобилното му хранилище, ще намерите интересни кадри.
Случвало ли ви се е обаче да търсите някой фотос, за да го покажете на приятел и да не успявате да го намерите? След всяка ваканция или екскурзия сте заети с други неща и снимките остават сред множеството в мобилната галерия? А след известно време като започнете да преглеждате дори не се сещате кой кадър точно от къде е?
Ако всичко това ви е познато, може би имате нужда от няколко съвета как да организирате снимките от пътуванията си, за да се ориентирате по-лесно сред множеството. И да, ако се сещате за хартиен фотоалбум, трябва да кажем, че е супер идея, която навява някаква романтика. Само че в 21 век вече всичко е много по-виртуално, така че едва ли е най-добрият вариант.
Как да организираме снимките от пътуванията си?
Сигурни сме, че често ви се случва да снимате нещо, а после изобщо да забравите за него. Едва ли непрекъснато преглеждате всичко в албумите си, но пък е много интересно, когато откриете кадри от преди години. Затова ви предлагаме организиране в две фази – виртуална и физическа.
В дигиталния вариант е добре да разделите всичко по папки с различни етикети. И недейте да ги наименувате с нещо общо като например ‚Лято 2020‘. След 10 години това няма да ви говори кой знае колко. Хубаво е ако направите такава папка, тя да съдържа други с различните места или събития от почивката. Можете да маркирате по дата, по място, по хора, по конкретни екскурзии или по някакъв друг ваш си критерий. Новите мобилни апарати правят това вместо вас, но в случай че имате навика да си спирате интернета по време на пътуване, после ще трябва да се погрижите сами.
Съвет: Най-лесно за ориентиране след време е да отбележите дата и място.
Снимки на компютъра
И така … Кой е най-добрият вариант за организиране на снимки от пътувания?! В крайна сметка пак стигаме до традиционните фотоалбуми. Когато цифровата фаза приключи, ще дойде време да направим физическата организация във фотоалбум, но преди това имате още малко работа…
Можете да използвате дигитален вариант, като ги съхранявате на компютъра си. Ако обаче снимате много, вероятно в даден момент пространството на хард диска ви ще се окаже недостатъчно. Друг начин за запазване на кадрите е в „облачно“ пространство или пък в различни социални мрежи. Също така чудесна опция са споделените пространства за съхранение или пък възможностите, които предоставя Google.
Хартиени копия
Допреди няколко години, преди тоталното навлизане на цифровата техника, след всяко пътуване проявявахме ленти и правехме снимки на хартия. В интерес на истината не беше чак толкова отдавна. Сега обаче ни се случва все по-рядко да ползваме подобни услуги. Затова ето няколко съвета, когато решите все пак да си направите няколко хартиени копия.
Първо се уверете, че сте подбрали точно тези снимки, които ви харесват. Ако се налага, „пипнете“ ги малко с някоя фотообработваща програма, за да изглеждат максимално добре. След това ако не се сещате за никое фото студио наблизо до вас, просто проверете в интернет. Вече има варианти за онлайн изпращане на желаните кадри и само след няколко дни ще ги имате и на хартия в дома си. И накрая остава само да ги организирате по стария начин – в различни хартиени албуми.
Не използвайте общи снимки
Когато говорим за хартиен вариант, може би най-добре е да отпечатвате снимките, които ще ви напомнят най-много неща. За да създадете идеален фотоалбум, например в случая на пътуване до Париж, би било интересно да имате изображения, които другите нямат. Вашите приятели няма да искат да видят Айфеловата кула, защото вероятно вече са я виждали и на живо, ако не, знаят я от интернет. Затова излезте извън описателните изображения и придайте специален щрих на вашия фотоалбум с конкретни моменти, селфита и по-лични и по-малко студени (общи) изображения.
Селфи с приятели
Не всеки може да се похвали, че е „професионален“ фотограф и в много случаи са необходими само няколко секунди, за да направите снимка на конкретна точка от маршрута на пътуване. И да, често правим снимки, които не са с добро качество, но понякога именно те носят най-много сантимент. Затова ви препоръчваме да спрете да мислите за крайния резултат, а да се наслаждавате на споделените моменти.
Пътувай с помощта на Седмото изкуство
Пътуването не е просто придвижване от точка А до точка Б. То е страст към откриване и опознаване на нови територии, любов към необятната красота на природата и към уникалността на заобикалящия ни свят. В последните месеци обаче почитателите на пътешествията са принудени да намират нови (виртуални) алтернативи за своето хоби, както и ние вече писахме за това. Ето и още един вариант – пътувайте с помощта на киното.
Топ 5 филми, които вдъхновяват за туристически приключения
Сред дивата природа (2007 г.)
Лентата е по книгата „Сред дивата пустош“ на Джон Кракауер, написана по истински случай. Историята разказва за приключенията на 23-годишния Кристофър Маккендлес, който зарязва всичко и се отправя на незабравимо пътешествие на автостоп. Момчето изоставя удобния живот и обещаващото бъдеще, за да се наслади на свободата и липсата на ангажименти. Така се озовава насред Аляска, където се изправя пред огромно предизвикателство.
Мотоциклетни дневници (2004 г.)
Още една кинореализация на четиво. Филмът е направен по едноименната книга на Ернесто Че Гевара и книгата „Пак на път: пътешествие през Латинска Америка“ на А. Гренадо. Главният герой е на същата възраст като този в предишния филм (23 г.) – Че, но той си има компания – 29-годишният му приятел Алберто Гренадо. Двамата се впускат в уникално приключение – обиколка на Латинска Америка през 1952., по време на което се срещат с бедността и социалната несправедливост.
Плажът (2000 г.)
Помните ли тази американско-британска продукция с Лео Ди Каприо от 2000 г.?! Базирана е на книга от 1995 г., представяща младия авантюрист Ричард, тръгнал да обикаля само с раница на гърба. Озовава се насред необятната красота на Тайланд, където се запознава с двама французи, с които попада на най-прекрасния плаж на света. Но тази зашеметяваща красота крие мрачни тайни…
Пътят (2010 г.)
Драмата на режисьора Емилио Естевес ни запознава с американския лекар Том, който пристига в Сан Жан Пие де Порт, Франция. Той отива на Стария континент, за да прибере тялото на сина си Даниъл, загинал по време на буря, докато следвал „пътя към Сантяго“ (свещен 800-километров маршрут през Пиренеите до катедралата в Сантяго де Компостела, където са погребани мощите на свети Яков). Вместо това обаче Том решава да довърши започнатото от сина му и така поставя началото на своето собствено приключение.
180 градуса на юг (2010 г.)
Действието ни връща в 1968 г, когато Джеф Джонсън тръгва из Патагония, за да натрупа незабравими спомени. Успява да яхне огромните вълни на Великденския остров, а после да изкачи и Корковадо, но нещата придобиват съвсем различен смисъл, когато среща Ивон Шуинар и Дъг Томпкинс. Каузата на новите му познайници е да защитят природата на Патагония и Джеф решава да ги последва.
***********************************
Представихме ви топ 5 на лентите, способни да вдъхновят всеки от нас да тръгне на пътешествие, подредени от специализирания кино сайт imdb.com. А ние ви очакваме в Арт Хотел Симона, за да се погрижим за вашия незабравим престой в София.
Първият хотел в света – една история на повече от 1300 години
След като наскоро ви представихме най-старите ресторанти по света, решихме да проверим на колко години е и най-старият хотел. Оказа се, че той е на почти толкова достолепна възраст, колкото и нашата родина. Името му е Nishiyama Onsen Keiunkan, намира се в Япония и отваря врати за първи път в далечната 705 г.
Звучи впечатляващо, нали?!
Предистория
Всъщност идеята за хотел, макар и не в съвременния му вариант, съществува още при най-ранните цивилизации, защото хората винаги са имали потребност да пътуват по света. Ето защо е трудно да проследим съвсем точно историята.
Изследователите обаче твърдят, че най-старите доказателства за подобно място са от Помпей от 69 г. пр.н.е. През гръко-римския период, както и в Древна Персия подобни сгради за възстановяване и почивка са били правени в близост до термични бани.
Най-старият все още съществуващ хотел
Както вече споменахме, това е японският Nishiyama Onsen Keiunkan, който през 2011 г. бе официално признат от рекордите на Гинес като най-стария хотел в света. Основан е от Фудживара Махито, син на помощник на 38-ия император на Япония Тенджи. В началото започва като традиционен японски хан и в продължение на 52 поколения е собственост на едно и също семейство.
Намира се в подножието на планината Акайши и още от създаването си се възползва от топлите минерални извори Хакухо. След това лечебните извори стават много популярни в цяла Япония.
Съвременен облик
В момента Nishiyama Onsen Keiunkan разполага с 37 стаи и доста удобства, за които в древността не са и мечтали – в това число ресторант и специална платформа за съзерцаване на нощното небе. Разбира се, няма как да мине и без Wi-Fi, а татами рогозките и класическото обзавеждане на стаите придават едно особено очарование.
Хотелът обаче не е в съвсем автентичен вид, защото през 1997 г. собствениците правят основен ремонт. Запазват обаче традиционния архитектурен стил на оригиналната сграда. През 2005 г. пък във всяка стая е вкарана свободно течаща топла вода от изворите.
За съжаление, периодът 2000-2016 г. е доста тежък за хотела и резервациите му спадат на половина. Затова към днешна дата мястото се управлява от компанията Yushima.
