София – олицетворение на мъдростта и саможертвата
На християнския празник „Вяра, Надежда и Любов“ (17 септември) почитаме паметта на трите мъченици за Христовата вяра, както и тази на тяхната майка София. Заедно с това отбелязваме и деня на нашата столица. Знаете ли обаче каква всъщност е историята на четирите жени и защо са обявени за светици?
Предания
София и трите ѝ дъщери живели през втората половина на I век в Рим. Водели се от повелите на Христовата вяра и непрекъснато правели добри дела. За жалост, съдбата не била никак благосклонна към тях. Когато се ражда най-малката – Любов, съпругът на София умира и тя остава сама да се грижи за момичетата. Жената прави всичко възможно да ги превърне в последователки на изповядваната от нея религия. Под нейно ръководство те изучавали пророческите и апостолските книги, стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.
Присъда
Тяхната чистота и благородство не останали незабелязани, само че това привлякло и вниманието на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат заведени при него. Майката веднага се досетила каква съдба ги очаква, но подготвила дъщерите си за нея. Като застанали пред входа на двореца, те се прекръстили и след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра – на 12 години, Надежда – на 10, и Любов – на 9 години) останали непреклонни. Последвали тежки изтезания, при това пред погледа на майка им. В крайна сметка момичетата не издържали на мъченията и умрели, а скоро след това и майка им София.
Имен ден имат: София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни
Традиции
В миналото българският народ не е извършвал някакви особени обреди на този ден. Имениците обаче посрещали гости, които пеели песни и играели хора, а на трапезата се слагала прясна питка, грозде и други плодове. Всичко това се правело за здраве, щастие и любов.
Денят е свързан с народната Вяра на нашенеца в Бога и в доброто. Символизира стремежа на всеки човек да бъде честен, добродетелен, да помага на околните и да избягва лошите постъпки. Народът също така вярвал, че доброто никога не остана незабелязано от Всевишния и се връща.
Непознатата София: Палеонтологически музей в Софийския университет
Темата за динозаврите и изчезналите видове е сред най-любопитните за децата, но трябва да признаем, че е не по-малко интригуваща и за възрастните. Когато става въпрос за палеонтология обаче, като че ли у нас не сме достатъчно запознати и много хора дори не знаят, че има такива музеи на крачка от тях. Един такъв е палеонтологическият музей в Софийския университет, който сме избрали да представим в рубриката „Непознатата София“.
История на музея
Под купола на Северното крило на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ вече почти 70 години се крият тайните на далечните геоложки епохи. Мястото е създадено през 1956 г., но не е сред популярните обекти за посещение от туристите. Причината за това обаче не е фактът, че няма какво да покаже, а нестандартното разположение.
Идеята за музея тръгва от именития български геолог проф. Георги Златарски, който оформя първата палеонтоложка колекция в края на 19 век. В началото на следващия век пък са закупени изключително ценни и богати колекции и така постепенно този храм на знанието започва да се развива и дообогатява. В сегашния му вид е подреден през 1965 г. и към момента колекцията с материали, събирани в хода на научно-изследователската дейност, надхвърля 15 000 образеца. Сред тях има огромен брой фосили, скални образци и карти от България и съседните територии.
Какво ще видим там?
Централното място е за гордостта на палеонтолозите – реставриран скелет на род Дейнотериум* с внушителните размери от 7 метра дължина и 4.20 метра височина. И веднага уточняваме, изграден е от автентично запазени кости (повече от 90%). Сред останалите впечатляващи находки са останките на съблезъб тигър, порче, жираф, тапир и маймуна, както и фосилизиран скелет на делфин, открит край Балчик.
Къде се намира?
Адрес: бул. „Цар Освободител“ 15, СУ, Северно крило, ет. 5
Работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 12:00 и от 13:00 до 16:00 ч.
*Динотерии (дейнотериуми) – изчезнал род гигантски бозайници, родствени на съвременните слонове. Изчезнали са в края на последния ледников период, около 11 000 години пр. н.е. В България е открит добре запазен скелет през 1963 г. в Хасковско.
Непознатата София: Вила Рустика в кв. Хаджи Димитър
Освен всички добре познати забележителности в нашата прекрасна столица София, тя крие и много други, за които вероятно не сте чували. И няма как да е иначе, като се има предвид преди колко много години започва историята на града. Затова стартираме поредица „Непознатата София“, в която ще ви представяме точно такива места.
Вила Рустика в кв. Хаджи Димитър
Започваме с една късноантична римска вила Рустика (селска вила), по-скоро с останките от нея. Намирала се е в днешния квартал Хаджи Димитър и е най-голямата по площ сред разкритите римски вили около антична Сердика. Подобни има и в кварталите Обеля, Орландовци и Филиповци.
Вилата в кв. Хаджи Димитър е намерена по време на строежа на няколко панелни блока през 1967г. Така започва нейното проучване и е установено, че на мястото е имало шест сгради с жилищно и стопанско предназначение, както и семеен мавзолей. Всичко това се простирало на площ от приблизително 5 декара. Към днешна дата по-голяма част от останките са под жилищната сграда, а достъпни са само тези на мавзолея.
От кога датира тази вила?
Според експертите най-вероятно е съществувала до голямото готското нашествие през последната четвърт на 3 век. Тогава е разрушена и ограбена.
Останките от мавзолея представляват много ценна находка, защото са запазени планът и архитектурните му детайли. Те показват историческото, социалното и икономическото развитие на града през 3 век. Затова обектът е обявен за паметник на културата от национално значение, макар състоянието му да не отговаря съвсем на статута. Така че ако решите да го потърсите, не гарантираме, че ще го откриете, но все пак историята му определено заслужава внимание.
***********************************
А ако имате път към София и се чудите къде да отседнете, изгодните цени, безупречната хигиена и артистичните дизайнерски стаи на Арт Хотел Симона ви очакват.
Знаете ли старите имена на София
Вече сме ви разказвали, че столицата на България – София, има хилядолетна история, при това не съвсем лека. Претърпяла е най-различни беди и разруха, само че е устояла на всичко. Разположението ѝ на кръстопът винаги е определяло и голямото значение. Император Константин Велики (274-336г.) дори искал да премести столицата си от Рим в Древна Сердика и често казвал „Сердика е моят Рим“. И понеже през различните периоди София е била наричана по различен начин, ние решихме да проследим историята на промени в наименованието.
Първото име на града
Трябва да се върнем няколко века преди Христа – в периода VII-VI век пр. н.е. възниква селището Сердонополис, което в превод от гръцки език означава „град на сердите“. Смята се, че племето сарди или серди са населявали тези земи и затова често наричали града просто Сардика или Сердика. Така останало до завладяването на Софийската област от римския пълководец Луциниус Красус, покорил цялата Тракийска област.
Според някои езиковеди произходът на старото име е свързан с арменската и арабско-турска дума серт и санскритската сардх. Ако още не сте се досетили какво означава, ще подскажем, че и днес се използва, главно в Северозападна България, макар същността ѝ леко да се е поизменила. Някога е означавала упорито, непоколебимо.
Второто име на града
След време градът попада в границите на Римската империя и при управлението на Марк Улпий Траян (98-117 г.) процъфтява. Няколко века по-късно на това място се заселват славяни в следствие на Великото преселение на народите. Тогава името Сердика получава добавката Улпия, която била слагана на почти всички по-хубави и добре развиващи се места по онова време. Така наричат София през цялото римско владичество на Балканския полуостров.
Третото име на града
Съществувало е заедно с Улпия Сердика. Става въпрос за названието Триадица, което се използвало през Средновековието и било дадено на селището от византийския император Юстиниан Велики. Свидетелства за това има в различни документи. Повечето изследователи твърдят, че Триадица всъщност е византийското име. Други пък вярват, че идва от църквата, посветена на Алия Триада (Св. Троица).
В българските предели
Градът попада в територията на България още през 809 г., когато хан Крум минава оттук на път към Одрин и Цариград. За съжаление, тогава селището е опожарено, но скоро е възстановено. Не след дълго при хан Омуртаг получава и своето българско име – Средец, защото се намира в средата на държавата. През следващите два века се превръща във важен политически, икономически, военен и културен център. Не губи статута си и по време на византийското присъствие по нашите земи.
Четвъртото име на града
След възстановяването на българската държава градът отново започва да процъфтява. Постепенно става и значим средновековен духовен център за православието. Именно по това време се появява и новото име – София, което за първи път е споменато в документ през 1376 г. Дълги години обаче се използват и двете имена – София и Средец.
********************************************
Ако имате път към София, очакваме ви в уютния Арт Хотел Симона, за да превърнем престоя ви в столицата в незабравимо преживяване. В ресторант Симона пък ще се погрижим за вкусната страна на нещата.
Пътуване в миналото: Как София става столица на България
Историята на най-големия град у нас – София, започва доста преди създаването на нашата родина. Най-ранните данни за обитаване на територията са от ранния неолит. Заселването в този район става заради минералните извори. През вековете градът не спира да се развива, но за столица е обявен чак през 1879 г. Преди това можем да проследим интересни събития от неговата праистория, както и от тракийска, римска и Средновековна епохи. За тях ще ви разкажем някой друг път, а сега нека проследим кога и как градът се издига до най-важния административен център на Третата българска държава.
Развитие на името
Днешна София в миналото е носела различни наименувания. Най-старото документирано е Сердонополис (в превод от гръцки „град на сердите“) като според изследователите сердите са обитавали областта през I век пр.Хр. Император Траян официално дава на града името Улпия Сердика, като често било съкращавано само на Сердика. След присъединяването на района към България в началото на IX век започва да се нарича още Средец, а в старогръцките източници се използва и името Триадица. През XIV век вече се споменава като София от името на църквата „Света София“.
Как София става столица?
В продължение на векове София играе особено важна роля като средищен център и естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока и Запада. И наистина, както гласи мотото на столицата ни, градът расте, но не старее и затова има повече от 7000-годишна история.
След Освобождението на България от турско робство е сформирано временно руско управление със седалище Пловдив, който е значително по-голям откъм население в онзи период. Начело на временната администрация е руският княз Александър Дондуков-Корсаков, който в последствие се премества в София и това става знак за бъдещото стратегическо местоположение на града.
Малко по-късно по предложение на Марин Дринов градът е избран за столица на Княжество България (3 април 1879 г.). Това довежда до бързото нарастване на броя на жителите и София се превръща в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център.
Ранната столица
Когато София е обявена за столица, населението е малко над 11 000 души, а урбанизацията изостава доста сериозно. Към дадения момент има само две училища и почти никакви административни сгради, а едва 3000 къщи. Но положението много бързо се променя, защото градът има добри съобщителни линии и е на възлово местоположение за изграждането на бъдещата жп мрежа на Княжеството.
Преобразяване на София
Още същата година (1879 г.) е изготвен първия градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие, който преобразява града. На помощ за изграждане на новия облик идват някои от най-видните тогава архитекти и строители. Започват смели промени и центърът се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“).
Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, създава Министерството на войната, хотел “България”, Военния клуб и др., а читалище “Славянска беседа”, сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг са по идея на швейцареца Херман Майер. Известен виенски архитект с български произход (Константин Йованович) проектира сградата на Народното събрание. Емблематичният Орлов мост, който се приема за символичната врата на града, пък е по проект на главния архитект Колар и Вацлав Прошек от 1891 г. Името, както знаете, идва от бронзовите статуи на орли върху моста.
********************************
Ако имате път към столицата, заповядайте в Арт Хотел Симона, който се намира съвсем близо до центъра на града. Ще ви настаним в интересни дизайнерски стаи и ще се погрижим да сте хапнали добре със специалитетите в ресторант Симона.
Очакваме ви!
Уикенд предложение: Камбаните (ВИДЕО/СНИМКИ)
Парк Камбаните е едно от емблематичните забележителности на София, за които човек няма как да не е чувал. Всички знаем къде се намират (надяваме се), само че колко от нас знаят тяхната история?! Мястото, на което е разположен впечатляващият монумент, е изключително красиво, а е само на километър от кв. Младост.
Районът предлага възможност за разходка сред природата, като със сигурност можете да си намерите и по-тихи места за пикник, ако предпочитате уединението. Преди това обаче задължително се разходете да разгледате множеството камбани от различни краища на света, особено ако сте с деца – много се забавляват.
Какво представлява паркът?
Снимка: Дрон на SSC
Това е комплекс, чието официално име е Международен парк на децата от света. Намира се близо до софийското село Бистрица в подножието на Витоша. Открит е през 1979 г. по идея на Людмила Живкова заради домакинството на страната ни на Международната детска асамблея „Знаме на мира“ под егидата на ЮНЕСКО (фестивал за детско изкуство).
Снимка: НУКК
Комплексът е по проект на скулптурите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Генчев и инж. Антон Малеев. Построен е само за 30 дни като в центъра му има монумент с височина 37 метра. Той се състои от 4 вертикални пилона, ориентирани според посоките на света. В горната им част има сфера, която символизира планетата, и 7 камбани – за всеки от континентите. Около основния монумент в кръг са разположени още множество камбани (над 130).
Любопитно за камбаните:
- Може да открием копие на камбана от 4 век пр. н.е.;
- Най-старата оригинална камбана е от 11 век;
- Една от камбаните (от Латинска Америка) е участвала в истинско въстания;
- През 1996 г. за малко булдозери са щели да разрушат монумента;
- Българската камбана тежи цели 1300 кг., а причината – в чест на 1300-годишнината от основаването на нашата държава.
Как да стигнем до там?
Можете да използвате градския транспорт – автобусите 314, 111, 112, или пък по-удобния вариант – с кола. До дам се стига сравнително лесно и има къде да паркирате. За съжаление, не можете много да разчитате на указателните табели, затова по-добре си пуснете GPS навигацията.
*******************************
А ние ви очакваме в Арт Хотел Симона, където ще се насладите на уютна, артистична атмосфера, уникални дизайнерски стаи, интересни кулинарни предложения, безупречна хигиена и специално отношение. И всичко това само на 3 км от центъра на София.
