Пътуване в миналото: Как София става столица на България
Историята на най-големия град у нас – София, започва доста преди създаването на нашата родина. Най-ранните данни за обитаване на територията са от ранния неолит. Заселването в този район става заради минералните извори. През вековете градът не спира да се развива, но за столица е обявен чак през 1879 г. Преди това можем да проследим интересни събития от неговата праистория, както и от тракийска, римска и Средновековна епохи. За тях ще ви разкажем някой друг път, а сега нека проследим кога и как градът се издига до най-важния административен център на Третата българска държава.
Развитие на името
Днешна София в миналото е носела различни наименувания. Най-старото документирано е Сердонополис (в превод от гръцки „град на сердите“) като според изследователите сердите са обитавали областта през I век пр.Хр. Император Траян официално дава на града името Улпия Сердика, като често било съкращавано само на Сердика. След присъединяването на района към България в началото на IX век започва да се нарича още Средец, а в старогръцките източници се използва и името Триадица. През XIV век вече се споменава като София от името на църквата „Света София“.
Как София става столица?
В продължение на векове София играе особено важна роля като средищен център и естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока и Запада. И наистина, както гласи мотото на столицата ни, градът расте, но не старее и затова има повече от 7000-годишна история.
След Освобождението на България от турско робство е сформирано временно руско управление със седалище Пловдив, който е значително по-голям откъм население в онзи период. Начело на временната администрация е руският княз Александър Дондуков-Корсаков, който в последствие се премества в София и това става знак за бъдещото стратегическо местоположение на града.
Малко по-късно по предложение на Марин Дринов градът е избран за столица на Княжество България (3 април 1879 г.). Това довежда до бързото нарастване на броя на жителите и София се превръща в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център.
Ранната столица
Когато София е обявена за столица, населението е малко над 11 000 души, а урбанизацията изостава доста сериозно. Към дадения момент има само две училища и почти никакви административни сгради, а едва 3000 къщи. Но положението много бързо се променя, защото градът има добри съобщителни линии и е на възлово местоположение за изграждането на бъдещата жп мрежа на Княжеството.
Преобразяване на София
Още същата година (1879 г.) е изготвен първия градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие, който преобразява града. На помощ за изграждане на новия облик идват някои от най-видните тогава архитекти и строители. Започват смели промени и центърът се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“).
Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, създава Министерството на войната, хотел “България”, Военния клуб и др., а читалище “Славянска беседа”, сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг са по идея на швейцареца Херман Майер. Известен виенски архитект с български произход (Константин Йованович) проектира сградата на Народното събрание. Емблематичният Орлов мост, който се приема за символичната врата на града, пък е по проект на главния архитект Колар и Вацлав Прошек от 1891 г. Името, както знаете, идва от бронзовите статуи на орли върху моста.
********************************
Ако имате път към столицата, заповядайте в Арт Хотел Симона, който се намира съвсем близо до центъра на града. Ще ви настаним в интересни дизайнерски стаи и ще се погрижим да сте хапнали добре със специалитетите в ресторант Симона.
Очакваме ви!
Първият хотел в света – една история на повече от 1300 години
След като наскоро ви представихме най-старите ресторанти по света, решихме да проверим на колко години е и най-старият хотел. Оказа се, че той е на почти толкова достолепна възраст, колкото и нашата родина. Името му е Nishiyama Onsen Keiunkan, намира се в Япония и отваря врати за първи път в далечната 705 г.
Звучи впечатляващо, нали?!
Предистория
Всъщност идеята за хотел, макар и не в съвременния му вариант, съществува още при най-ранните цивилизации, защото хората винаги са имали потребност да пътуват по света. Ето защо е трудно да проследим съвсем точно историята.
Изследователите обаче твърдят, че най-старите доказателства за подобно място са от Помпей от 69 г. пр.н.е. През гръко-римския период, както и в Древна Персия подобни сгради за възстановяване и почивка са били правени в близост до термични бани.
Най-старият все още съществуващ хотел
Както вече споменахме, това е японският Nishiyama Onsen Keiunkan, който през 2011 г. бе официално признат от рекордите на Гинес като най-стария хотел в света. Основан е от Фудживара Махито, син на помощник на 38-ия император на Япония Тенджи. В началото започва като традиционен японски хан и в продължение на 52 поколения е собственост на едно и също семейство.
Намира се в подножието на планината Акайши и още от създаването си се възползва от топлите минерални извори Хакухо. След това лечебните извори стават много популярни в цяла Япония.
Съвременен облик
В момента Nishiyama Onsen Keiunkan разполага с 37 стаи и доста удобства, за които в древността не са и мечтали – в това число ресторант и специална платформа за съзерцаване на нощното небе. Разбира се, няма как да мине и без Wi-Fi, а татами рогозките и класическото обзавеждане на стаите придават едно особено очарование.
Хотелът обаче не е в съвсем автентичен вид, защото през 1997 г. собствениците правят основен ремонт. Запазват обаче традиционния архитектурен стил на оригиналната сграда. През 2005 г. пък във всяка стая е вкарана свободно течаща топла вода от изворите.
За съжаление, периодът 2000-2016 г. е доста тежък за хотела и резервациите му спадат на половина. Затова към днешна дата мястото се управлява от компанията Yushima.
Най-старите ресторанти в света (СНИМКИ)
В днешно време нови ресторанти се появяват непрекъснато, предлагайки разнообрази менюта и интересен интериор. Според проучванията обаче 60% от тях се провалят още през първата година, а 80% от тях – през първите 5 години. И все пак има някои, които са устояли на промените, конкуренцията и високите изисквания на клиентите дълги години. Затова ви представяме 7 от най-старите ресторанти в света, събрани от сайта oldest.org.
Най-старите ресторанти в света
St. Peter Stiftskeller, Залцбург, Австрия (803 г)
Ще повярвате ли, че това място отваря врати за първи път през 803 г?! Всъщност това е годината, в която ресторантът е споменат за пръв път от английски учен, служил на император Карл Велики. Така че може и да съществува от преди това. Ето защо St. Peter Stiftskeller се смята за най-стария не само в Европа, но и в целия свят.
Сградата, в която се помещава, през времето преминава през доста ремонти, но голяма част от оригиналната визия е запазена, защото е издълбана в каменните скали. А ето и още нещо доста впечатляващо – в тази страноприемница са се хранили хора като Моцарт и Христофор Колумб.
Не се настройвайте обаче, че сега ще ви посрещнат с ястия, популярни преди векове. Ресторантът предлага традиционни австрийски блюда с модерна европейска визия от произведени на място продукти. А ако искате да опитате специалитетите там, вероятно ще можете да си резервирате маса за следващия ден.
Zum Franziskaner, Стокхолм, Швеция (1421 г)
В сравнение със St. Peter Stiftskeller този е направо нов и все пак… съществува от 1421 г. Създаден е от германски монаси, след разрешение от крал Ерик от Померания. Храната, която се сервира в ресторанта, съчетава немските корени на основателите с ароматите на местната скандинавска кухня.
Трябва да направим обаче едно уточнение – Zum Franziskaner не се намира в първоначалната си сграда. Въпреки това храната и напитките са останали същите като преди близо 600 години. Така че на това място ще можете да опитате уникална селска наденица, баварско свинско печено или дивечово месо с някои от типичните германски бири.
Honke Owariya, Киото, Япония (1465 г)
Малко повече от 40 години след появата на шведския Zum Franziskaner са нужни на японците, за да отворят и те подобно място. Honke Owariya в Киото започва да работи през 1465 г като сладкарски магазин, преместил се от региона Овари. Първоначално става популярен с оризовите си питки, но постепенно започва да прави юфка Soba (с висококачествено брашно от елда). Истинската тайна на специалния вкус на това тяхно ястие до днес е в чистата вода на Киото, твърдят от екипа на сегашния ресторант.
La-Tour-d’Argent, Париж, Франция (1582 г)
Ето че в списъка намира място и ресторант със звезди Мишлен – цели три в един момент, само че през 1996 г. губи една от тях, а десет години след това се разделя и с втора. От управата твърдят, че сред някогашните им клиенти е не кой да е, а крал Хенри IV. Също така там са се хранили още Франклин Д. Рузвелт, Марлене Дитрих и Чарли Чаплин. Едно е ясно със сигурност, ресторантът прави вечерите на парижани специални още от 1582 г.
Zur Letzten Instanz, Берлин, Германия (1621 г)
Още едно чудесно място за похапване с впечатляващо дълга история, за което няма да ви се наложи да чакате кой знае колко и обикновено бихте могли да си резервирате маса за следващия ден. Сред клиентите в миналото били Наполеон Бонапарт, Лудвиг ван Бетховен, а от съвременните – германският канцлер Ангела Меркел.
Въпреки че сградата е една от най-старите в Берлин, тя е реконструирана през 1963 г. след като по време на Втората световна война са ѝ нанесени тежки щети. По тази причина интериорът не е съвсем автентичен, но пък сегашният дизайн отразява стила на оригиналната таверна от 1621 г.
White Horse Tavern, Роуд Айлънд, САЩ (1673 г)
Сградата, в която се намира White Horse Tavern, е построена през 1652 г. и през 1673 г. е продадена на Уилям Мейс, който отваря механа. Тъй като сградата е доста голяма, в определени периоди е ползвана като съдилище, кметство и място за срещи на Общото събрание на Роуд Айлънд. Дори е служила за разделяне на британските и американските войници по време на Американската война за независимост (1775-1783 г).
Мястото е възстановено през 1954 г. с помощта на дарение от семейство Вон Берен, а ресторантът отваря отново през 1957 г.
Sobrino de Botín, Мадрид, Испания (1725 г)
Това е ресторантът, който държи рекорда на Гинес за най-стар в света, макар че всички останали в нашия списък датират от преди този. Причината за това признание е фактът, че се намира в оригиналната си сграда, при това с автентичен интериор от 18 век.
Първоначално носел името Casa Botin и е отворен от френски готвач на име Жан Ботин и неговата австрийска съпруга. Семейството нямало деца и затова завещало ресторанта на племенницата на г-жа Ботин. Така е преименуван на Sobrino de Botin, тъй като на испански sobrino означава племенник. В списъка с известни гости попадат Ърнест Хемингуей, Фредерик Форсайт, Греъм Грийн и Джеймс А. Мичънър.
******************************************
Ако живеете в София или имате път насам, заповядайте в ресторант Симона. Не можем да се похвалим с толкова забележителна история, но за сметка на това имаме изкушаващо вкусните ястия, които ще превърнат храненето в незабравимо преживяване.
…защото за нас готвенето е изкуство!
Знаете ли откъде идва името на София
През вековете настоящата българска столица е носила различни имена. И това не е никак чудно като се има предвид, че историята ѝ започва още от ранния неолит – някъде около VI хилядолетие преди Христа. В началото в Софийското поле имало десетки малки селища, но постепенно се оформя едно голямо, точно както гласи мотото на София – „Расте, но не старее“.
Легендата за София
Смята се, че сегашното име на града идва от могъщия император Юстиниан I и неговата дъщеря. Легендата разказва, че макар да бил много богат и преуспяващ владетел, той изобщо не бил щастлив. А причината за това бил фактът, че дъщеря му София била тежко болна. Прочути по онова време лекари от цял свят се опитвали да я излекуват, но все без успех.
След като вече били опитвали какво ли не, за да спасят София, съветниците на императора му казали, че може би ще ѝ помогнат чистият въздух сред природата, тишината и спокойствието. Юстиниан решил да опита и това и наредил да намерят такова място, което да я спаси от шумната византийска столица. След много търсене избрали полите на планината Витоша, където тогава бил разположен малкият славянски град Средец.
Чудото на природата
На това място имало минерални извори, климатът бил мек и приятен, а въздухът – изпълнен с аромат на цветя и плодове. Оказало се, че смяната на обстановката наистина помогнала на болната София и много скоро тя започнала да се подобрява, върнала се усмивката на лицето ѝ, както и желанието ѝ да пее. Когато напълно оздравяло, момичето решило завинаги да остане в този прекрасен град.
Специален подарък
В знак на благодарност към целебното място Юстиниан I наредил да бъде изградена църква в центъра на града. Нарекли я „Света София“, а по-късно хората започнали да наричат София и града*.
*Източник на легендата: Български на един дъх (автор Елена Стоянова)
*************************************************
Ако имате път до София и се търсите изгодно и приятно място, където да отседнете, заповядайте в Арт Хотел Симона. Тук ще ви посрещнем с артистична обстановка, вкусна храна и нов стандарт в почистването, който да гарантира нашата и вашата безопасност.
Очакваме ви, за да превърнем престоя ви в столицата в незабравимо преживяване!
Шопска салата – една от любимите на чужденците
Ако трябва да отличим нещата, с които България е популярна по света, несъмнено ще споменем красивите жени, киселото мляко и маслодайната роза. Има обаче и още нещо – шопската салата, която е сред най-консумираните по нашите географски ширини. Приготвянето ѝ не е кой знае каква философия, но пък се съмняваме да намерите чужденец, който да каже, че не я харесва. Затова „шопска салата“ е сред първите български словосъчетания, които гостите научават на български език.
Как се прави шопска салата?
Сигурни сме, че отговор може да даде всеки един българин. И все пак, шопската салата съдържа ситно нарязани домати, краставици, печени или сурови чушки и лук, подправени с олио и малко оцет и покрити с настъргано или натрошено сирене и ситно нарязан магданоз. Много прилича на гръцката салата, само че при нея зеленчуците са на по-едро, което им позволява да запазят специфичния си вкус до известна степен. При шопската салата обаче се получава интересно смесване на вкусовете и именно това допада на всички.
Предшественик на шопската салата в българската кулинарна традиция
От историческа гледна точка шопската салата има сравнително кратък живот. За първи път терминът се среща в готварска книга от 1940 г., само че на практика представлява рецепта за лютеница. Тя няма нищо общо с познатата ни шопска салата. Чак след 1956 г. из книгите започва да се среща шопска салата, приближаваща се до сегашната ни представа за нея, само че във вариант без сирене.
Първата рецепта можем да открием в „Книга за домакинята“ от 1956 г. През следващите години започват да се появяват различни вариации като в „Рецептурник по готварство и сладкарство“ от 1970 г. има цели четири варианта – с лук и сирене; без лук, но със сирене; с печени чушки и сирене; без сладки, а с люти чушки и със сирене.
Шопската салата се утвърждава като национален кулинарен символ през 70-те и 80-те години на миналия век. Оттук се разпространява и в съседните Сърбия и Северна Македония. Позната е и в Румъния под името salată bulgărească (българска салата). Освен на Балканите, шопската салата е доста популярна още в Чехия и в Словакия. Има я в менютата на заведенията, но с леки изменения – без печени чушки, а понякога и без лук. В Словакия пък я сервират със захар.
Как е измислена шопската салата?
Точно кога е измислена шопската салата не може да се каже, но това е някъде в периода на 60-те години на миналия век. Противно на очакванията, идеята за нея не идва от село, а от българското държавно обединение „Балкантурист“, чиито готвачи я създават в ресторант „Черноморец“ в тогавашния курорт „Дружба“ (сега „Свети Константин и Елена“).
Страх от червените домати
На село всъщност избягвали използването на червения домат, защото го смятали за развален. Затова зрелите домати служели предимно за храна на животните или пък директно били изхвърляни. Подобен страх обаче не е само българско явление, такъв имало и в други страни от Западна Европа през 18 и 19 век.
В Холандия и Дания, например, в миналото вярвали, че червените домати са отровни. Причината за това е, че масово използваните по това време метални съдове били с високо съдържание на олово. При контакт с тях киселината в доматите позволява от съдовете да се отделят вредни субстанции, което води до стомашни неразположени1.
Откъде идва името „Шопска салата“?
Шопите са доста популярни със своите пресметливост, стиснатост и консерватизъм, но не и с шопската салата – не биха си позволили подобна волност да нарежат пресни домати в салатата. Те обаче по стара българска традиция носели бели носии и вероятно това става причина кулинарните специалисти от „Балкантурист“ да нарекат салатата по този начин (заради белия „калпак“ от сирене).
************************************
Ако сте сред почитателите на шопската салата, а и на вкусната храната въобще, ви очакваме в ресторант “Симона”, за да споделим заедно тази страст. Екипът ни от кулинарни специалисти е готов да задоволи и най-изтънчения вкус.
