Готови ли сте за зимата?! И внимавайте кой пръв ще пуснете в дома си

Димитровден не е просто обикновен църковен празник, на който носещите това име трябва да почерпят. Според народните поверия от Деня на Св. Димитър Солунски (26 октомври) започват зимата и студът. Така че вече е време да се подготвим с топли дрехи и напитки за загряване.

Кой е Димитър Солунски?

Православният празник почита паметта на мъж, роден през 3 век в гр. Солун. Негов баща е тогавашният градоначалник, а негов брат близнак е Свети Георги. След смъртта на баща им начело на града застава Димитър, който е приет от хората с голяма почит. Мъжът обаче открито изповядва християнството и затова император Галерий го хвърля в затвора, където го убиват по време на молитва.

Предания

Българските народните предания разказват, че двамата братя приживе тръгват в различни посоки по света. На раздяла Георги (смятан за предвестника на лятото) казва на брат си, че ако види от стряха да капе кръв, да знае, че е умрял. И така се случва – една ламя изяжда Георги, а когато Димитър я притиска, тя му дава душата на Георги. След това двамата политат към небето, яхнали конете си, а там си разделят годината по братски – за Св. Георги е лятото, а за Св. Димитър – зимата.

Друго предание разказва, че двамата братя запалват Света гора и светогорските манастири и по тази причина ги хвърлят за три години на морското дъно. Лелите им Св. Петка и Св. Неделя обаче започват да молят Господ и Богородица да ги пуснат.

Традиции и предсказания

Освен че на този ден вече времето започва да застудява, празникът се свързва и с така нареченото обредно полазване. Според това какъв е първият гост в дома ни се предсказва каква ще е годината ни. Ако първите „полазници“ са момчета, през следващите месеци ще се раждат повече мъжки животни. Ако са добри и заможни хора, домакинът ще е здрав и годината ще е благополучна за него.

Старите хора вярват, че ако месечината е пълна в нощта срещу Димитровден, пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Отново в нощта преди празника овчарите хвърлят една тояга в кошарата и ако на сутринта овцете лежат на нея, значи зимата ще е много продължителна и студена.

Какво се слага на масата?

Както всеки друг празник, и на този обичаят е свързан със специални приготовления. На трапезата се слага курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния (петел – ако именикът е мъж, кокошка – ако е жена). Също така се сервират много зеленчуци, варена царевица, пестил, пита от ябълки или печени ябълки, рачел и тиква.

****************************************

Ако нямате време да приготвяте специална трапеза (или просто не ви се занимава), но пък държите да почувствате чуха на празника, заповядайте в ресторант Симона. Нашият екип ще се погрижи за всичко с разнообразието от вкусни предложения, личното отношение към всеки гост и нашата топ хигиена, която в тези пандемични времена хич не е за подценяване.

София – олицетворение на мъдростта и саможертвата

На християнския празник „Вяра, Надежда и Любов“ (17 септември) почитаме паметта на трите мъченици за Христовата вяра, както и тази на тяхната майка София. Заедно с това отбелязваме и деня на нашата столица. Знаете ли обаче каква всъщност е историята на четирите жени и защо са обявени за светици?

Предания

София и трите ѝ дъщери живели през втората половина на I век в Рим. Водели се от повелите на Христовата вяра и непрекъснато правели добри дела. За жалост, съдбата не била никак благосклонна към тях. Когато се ражда най-малката – Любов, съпругът на София умира и тя остава сама да се грижи за момичетата. Жената прави всичко възможно да ги превърне в последователки на изповядваната от нея религия. Под нейно ръководство те изучавали пророческите и апостолските книги, стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

Присъда

Тяхната чистота и благородство не останали незабелязани, само че това привлякло и вниманието на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат заведени при него. Майката веднага се досетила каква съдба ги очаква, но подготвила дъщерите си за нея. Като застанали пред входа на двореца, те се прекръстили и след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра – на 12 години, Надежда – на 10, и Любов – на 9 години) останали непреклонни. Последвали тежки изтезания, при това пред погледа на майка им. В крайна сметка момичетата не издържали на мъченията и умрели, а скоро след това и майка им София.

Имен ден имат: София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни

Традиции

В миналото българският народ не е извършвал някакви особени обреди на този ден. Имениците обаче посрещали гости, които пеели песни и играели хора, а на трапезата се слагала прясна питка, грозде и други плодове. Всичко това се правело за здраве, щастие и любов.

Денят е свързан с народната Вяра на нашенеца в Бога и в доброто. Символизира стремежа на всеки човек да бъде честен, добродетелен, да помага на околните и да избягва лошите постъпки. Народът също така вярвал, че доброто никога не остана незабелязано от Всевишния и се връща.