Какво слагал на трапезата си Иван Вазов (БОНУС: любимите рецепти)

Може би си мислите, че „патриархът на българската литература“ Иван Вазов приживе е бил претенциозен към нещата, които стигали до трапезата му. Ако е така, донякъде имате право, но не съвсем. Писателят имал стриктен режим, който държал всички вкъщи да спазват. Също така строго следял какво се случва в кухнята и още от предишния ден давал „заявка“ за желаното ястия. Той обаче предпочитал простите нашенски манджи, които хапвал в точно определено време, твърдят изследователите.

Любимите ястия на Иван Вазов

Денят за Вазов обикновено започвал с препечена виенска кифличка, краве масло, чаша горчиво турско кафе и чаша прясно източена студена вода. От обедните предложения най-много харесвал лозови сарми, сарма-було, яхния от бял фасул, супа с брашно и яйца. За десерт пък най-много му се услаждала бадемовата торта с бяла глазура.

Любопитно за режима на Вазов

След като Иван Вазов се разделил със съпругата си Атина Болярска, грижата за менюто му се паднала на майка му и сестра му Въла. Както споменахме вече, в дома им царял строг ред, който не се променял с години и всички го спазвали, за да може авторът да твори.

Е, този така стриктен режим претърпял някои „сътресения“ след срещата на Вазов с Евгения Марс (единствената жена, без която Вазов не можел). През пролетта на 1906 г. тя му поднесла мляко с какао и филийка с черен хайвер, а той толкова се влюбил, че не усещал какво слага в устата си, но това вече е друга тема.

Трите любими рецепти на Иван Вазов

Супа с брашно и изгубени яйца

На котлона слагате да заври подсолена вода и счупвате едно след друго 5-6 яйца, така че всяко едно яйце да е отделно и обвито в белтъка си. След 2-3 минути изваждате яйцата и ги поливате със студена вода, за да спрат да се готвят. Подреждате ги в супиера, заливате с горещ телешки бульон, подправен с половин супена лъжица запържено брашно, малко черен пипер и пресен магданоз.

Дроб сарма

Необходими продукти:

• 1-2 с.л. масло;
• 1 връзка зелен лук;
• Агнешки бял и черен дроб, сърце, було;
• Шепа ориз;
• Магданоз, джоджен, копър, червен пипер и черен пипер;
• 1-2 яйца;
• 2-3 с.л. кисело мляко.

Начин на приготвяне:

За начало сварете агнешките дреболии в подсолена вода. После ги нарязвате на ситно и ги запържвате в маслото заедно с наситнения лук. Прибавяте ориза и заливате с чаша гореща вода, след което варите, докато изври водата. Овкусявате с магданоза, джоджена, копъра, черния и червения пипер.

След като сте готови можете да преминете към измиване на суровото було. Постилате го върху чиния и в него изсипвате приготвената смес, след което го обръщате върху малка тавичка. На няколко места го набождате с игла, за да не се издуе. Остава само да намажете с червен пипер и да залеете с водата, в която е врял дробът.

Пече се в загрята фурна, докато придобие приятен червен цвят. Преди да извадите ястието, заливате с разтвор от 1-2 яйца, смесени с 2-3 супени лъжици кисело мляко и по желание лимонтузу. Връщате отново да се дозапече и изваждате, когато се зачерви.

*Киселото мляко може да се замени с прясно. На 250 мл прясно мляко се слагат 2 яйца. По желание в млякото може да се добави и половин супена лъжица брашно за повече гъстота. А в случай че вкъщи нямате мляко, можете да използвате и само размито брашно и 1-2 яйца. Също така и вместо една дроб сарма можете да завиете на няколко отделни с помощта на голяма лъжица. Може да се приготви и само с черен дроб.

Поднася се с кисело мляко.

Бадемова торта с бяла глазура

Необходими продукти:

• 8 яйца;
• 8 с.л. счукани бадеми;
• 8 с.л. захар;
• 1.5 с.л. галета;
• 1 к.л. бакпулвер;
• ½ к.л. канела;
• Малко масло.

За глазурата:

• 1 белтък;
• 70-80 гр. пудра захар;
• Няколко капки лимонов сок;
• Малко шоколад.

Начин на приготвяне:

Разбивате жълтъците заедно със захарта, след което прибавяте бадемите, галетата и канелата. Разбърквате отново и добавяте белтъците, предварително разбити на сняг. След това намазвате с масло форма за торта и посипвате с брашно. Изсипвате вътре сместа и печете в предварително загрята фурна. След като стане готово, оставяте да се изстуди добре, а през това време приготвяте глазурата.

За крема трябва да разбиете белтъка на сняг, след което постепенно да го смесите със захарта и лимоновия сок. Отделно настъргвате едно парченце шоколад и го смесвате с 50-60 гр. чисто нетопено масло и пудра захар на вкус. Разбърквате добре (само в едната посока), докато стане на пяна. С помощта на шприц украсявате тортата, като при всяка ивица шоколад добавяте малко сладко (по възможност едро, не такова, което е на пюре).

******************************************

Ако ви се хапва нещо вкусно, но предпочитате някой друг да се погрижи за ястието, заповядайте в ресторант Симона. Нашите кулинарни експерти ще ви изкушат с разнообразие от ароматни и много апетитни предложения, приготвени с голямо старание и от специално подбрани продукти.

Любимите ястия на поетесата Елисавета Багряна (рецепта)

Храната едва ли е първото нещо, с което свързвате авторката на „Вечната и святата“ Елисавета Багряна, но и тя, както всеки човек, се е хранила. Нали така?! Затова нека погледнем отвъд поетичния ѝ изказ и да се докоснем до начина, по който е живяла, разглеждайки любимите ѝ неща за хапване, както и една нейна рецепта. Но преди това:

Коя е Елисавета Багряна?

Българска поетеса, авторка на детски книги и преводач, родена през 1893 г. и починала на 97 години през 1991 г. Родена е в чиновническо семейство в София, но една година живеят в Търново, където пише и първите си стихове. Истинския си талант разкрива по-късно в София, когато се включва в литературния живот и сътрудничи на различни вестници и списания.

Творчеството ѝ преминава през различни етапи като публикува под различни псевдоними. Стиховете ѝ са преведени на 30 езика и са издадени във Франция, Румъния, Полша, Италия, Швеция и други. Тя е носител на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим през 1969 г., а също е удостоена със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г. Няколко пъти е предлагана за Нобелова награда за литература.

Какво обичала да си хапва Елисавета Багряна?

Поетесата обожавала жълтата диня, а по-късно любими ѝ станали лозовите сармички, комбинирани с чаша хубаво вино. Близки до нея хора твърдят, че доживяла до близо 98 години, защото предпочитала здравословните храни.

Плодова пита по рецепта на Елисавета Багряна

Тази рецепта е част от книгата „Гозбите на старите българи“ на Румяна Пенчева и Мирела Костадинова (2016 г.). В нея авторките разкриват тайни от ежедневието на известни родни писатели, политици и други видни граждани.

Необходими продукти:

• 4 яйца;
• 1 ч.ч. захар;
• 1 ванилия;
• 1 ч.ч. кисело мляко (малко по-малко);
• Щипка сода за хляб;
• 1 ч.л. лимонов сок;
• 350 гр. извара;
• 1 ч.ч. брашно;
• 1 ч.ч. грис;
• 2-3 с.л. разтопено краве масло;
• 7-8 ягоди, кайсии или боровинки (или друг мек плод).

Начин на приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват до побеляване, след което се добавят ванилията, киселото мляко, содата и лимоновия сок. След това се прибавя и изварата и се разбърква много добре. Слагате след това брашното и гриса и бъркате до получаване на хомогенна смес. Остава само маслото и да смесите плодовете с тестото. Изсипвате в намазнена с масло форма, а отгоре нареждате резенчета от плода. Печете в предварително загрята фурна и след това се радвате на тази страхотна сладост.

Най-вкусните ястия в българската кухня

Българската кухня съчетава традиционните по нашите земи ястия с пикантността, апетитния вид и неповторимия аромат на ориента. Комбинация, създавана с векове… А „черешката на тортата“ са чудесните съставки от Балканите, за да се получи на финала една неповторима феерия от вкусове, която очарова всеки чужденец.

Сред най-харесваните продукти, използвани в българската кухня, са бялото саламурено сирене и киселото мляко, а всички добре познати рецепти са създадени в продължение на векове. Кои обаче са най-харесваните от чужденците? Тези, които ги оставят без думи, можете да видите в нашия тематичен топ 5.

Най-харесваните неща от българската кухня

Шопска и овчарска салата

Безспорно Шопската салата е лидерът в класацията, но я поставяме на първо място заедно с Овчарската салата, защото и тя не ѝ отстъпва. Чудесното съчетание на вкусовете на зеленчуците е нещо, в което повечето хора се „влюбват“.

Кисело мляко

Няма какво да се лъжем, с това страната ни е позната по света, особено в Азия. За нас може и киселото мляко да е нещо съвсем обикновено, но пътешествениците, които не са го опитвали, винаги остават очаровани.

Баница

Бързо, лесно и много вкусно! Ако имате гости от друга държава, непременно им пригответе една баница. Гарантираме, че много ще я харесат.

Мусака

Не е съвсем българко предложение, но ако трябва да характеризираме Балканската кухня като цяло, ще отбележим, че има много сходни рецепти с някои вариации на различните места.

Чеверме

Прияде ли ви се вече?! Агънце или прасенце (кой каквото предпочита), изпечено върху жарава = месце, което направо се разпада и топи в устата. Ароматът пък е просто неописуем.

Кратка история на българската кухня

Вече споменахме, че в днешно време кухнята съчетава традициите и вкусовете на балканските народи с тези на азиатския свят. В миналото създаването на българската държава поставя и началото на сливането на кухните на траките, славяните и прабългарите. Така постепенно се изгражда една обща национална кухня, в която всяка от етническите групи има своя принос.

Според изследванията основните съставки на древната кухня по нашите земи са били традиционните за района зеленчуци (зеле, моркови, цвекло, ряпа, лук, чесън), различните видове месо (овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч), зърнени храни (просо, овес, ечемик, ръж, пшеница), а също и бобови растения (бакла, леща, грах, фий). По-късно (някъде към 16-17 век) рецептите започват да се обогатяват с растенията и животните, открити в Америка. Появяват се неизвестни преди това храни като фасул, пипер, домат, картоф, царевица, слънчоглед, пуешко месо и др. Но това не е всичко, миксът става още по-голям с добавените от изток ориз, патладжан и специални подправки. След Освобождението пък започва сериозно влияние и от европейската кухня.

След 1965 г. много от основните съставки липсват на пазара и затова хората започват да ги заменят с други, които и до днес са част от националната ни кухня. Например маслото е заменено със свинска мас, маслините – с кисели краставички… Балкантурист пък създава някои от емблематичните за страната ни ястия. След това преходът наложи и други нововъведения като различни модификации на „Шопската салата“, на „Овчарската салата“, „Воденичарската салата“, кавърмата…

********************************************

Ако вече наистина ви се прияде нещо много вкусно, заповядайте в ресторант Симона. Тук приготвяме всичко със страст и внимание към детайла, защото крайната цел е постигането на неповторимо вкусен резултат.