Най-вкусните ястия в българската кухня

Българската кухня съчетава традиционните по нашите земи ястия с пикантността, апетитния вид и неповторимия аромат на ориента. Комбинация, създавана с векове… А „черешката на тортата“ са чудесните съставки от Балканите, за да се получи на финала една неповторима феерия от вкусове, която очарова всеки чужденец.

Сред най-харесваните продукти, използвани в българската кухня, са бялото саламурено сирене и киселото мляко, а всички добре познати рецепти са създадени в продължение на векове. Кои обаче са най-харесваните от чужденците? Тези, които ги оставят без думи, можете да видите в нашия тематичен топ 5.

Най-харесваните неща от българската кухня

Шопска и овчарска салата

Безспорно Шопската салата е лидерът в класацията, но я поставяме на първо място заедно с Овчарската салата, защото и тя не ѝ отстъпва. Чудесното съчетание на вкусовете на зеленчуците е нещо, в което повечето хора се „влюбват“.

Кисело мляко

Няма какво да се лъжем, с това страната ни е позната по света, особено в Азия. За нас може и киселото мляко да е нещо съвсем обикновено, но пътешествениците, които не са го опитвали, винаги остават очаровани.

Баница

Бързо, лесно и много вкусно! Ако имате гости от друга държава, непременно им пригответе една баница. Гарантираме, че много ще я харесат.

Мусака

Не е съвсем българко предложение, но ако трябва да характеризираме Балканската кухня като цяло, ще отбележим, че има много сходни рецепти с някои вариации на различните места.

Чеверме

Прияде ли ви се вече?! Агънце или прасенце (кой каквото предпочита), изпечено върху жарава = месце, което направо се разпада и топи в устата. Ароматът пък е просто неописуем.

Кратка история на българската кухня

Вече споменахме, че в днешно време кухнята съчетава традициите и вкусовете на балканските народи с тези на азиатския свят. В миналото създаването на българската държава поставя и началото на сливането на кухните на траките, славяните и прабългарите. Така постепенно се изгражда една обща национална кухня, в която всяка от етническите групи има своя принос.

Според изследванията основните съставки на древната кухня по нашите земи са били традиционните за района зеленчуци (зеле, моркови, цвекло, ряпа, лук, чесън), различните видове месо (овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч), зърнени храни (просо, овес, ечемик, ръж, пшеница), а също и бобови растения (бакла, леща, грах, фий). По-късно (някъде към 16-17 век) рецептите започват да се обогатяват с растенията и животните, открити в Америка. Появяват се неизвестни преди това храни като фасул, пипер, домат, картоф, царевица, слънчоглед, пуешко месо и др. Но това не е всичко, миксът става още по-голям с добавените от изток ориз, патладжан и специални подправки. След Освобождението пък започва сериозно влияние и от европейската кухня.

След 1965 г. много от основните съставки липсват на пазара и затова хората започват да ги заменят с други, които и до днес са част от националната ни кухня. Например маслото е заменено със свинска мас, маслините – с кисели краставички… Балкантурист пък създава някои от емблематичните за страната ни ястия. След това преходът наложи и други нововъведения като различни модификации на „Шопската салата“, на „Овчарската салата“, „Воденичарската салата“, кавърмата…

********************************************

Ако вече наистина ви се прияде нещо много вкусно, заповядайте в ресторант Симона. Тук приготвяме всичко със страст и внимание към детайла, защото крайната цел е постигането на неповторимо вкусен резултат.

Метаморфозите на една любима салата – овчарската

Първото място в сърцата и на нашенци, и на чужденци безспорно е за шопската салата. Овчарската обаче е достойният носител на „сребърния медал“ сред любимите салати по всяко време на годината. Така че нека ѝ отдадем заслуженото и да проследим и нейната история…

Първообраз на овчарската салата

В днешно време е много популярна и доста често експериментираме с каквото имаме в хладилника, но тя всъщност води началото си от една значително по-постна откъм съставки рецепта. Първообразът е т.нар. Родопска салата, която е вариант на шопската, само че без сирене. Към нея се добавят кубчета охладени сварени картофи и/или зрял фасул, който е добре сварен и охладен. В случай че бобът не е съвсем по вкуса ви, има и още един вариант – със заливка от леко подкиселен бульон със забулени яйца и късчета месо (пастърма, филе, сушено месо).

Според оригиналната рецепта се добавят също така и стрита или изсушена самардала (тайната съставка на българската шарена сол) и чесън. За заливката пък се използва обикновен винен оцет или лимонена киселина в последните години.

И нещо много важно – в оригиналната родопска салата не се използват гъби, магданоз и маслини. Такива обаче се слагат в съвременните варианти и на родопската, и на овчарската салата.

История на овчарска салата

Авторството ѝ не е съвсем ясно, но със сигурност се знае, че тя няма нищо общо с трапезата на овчарите, както вероятно повечето от вас предполагат. Както споменахме, класическата рецепта на овчарската салата тръгва от родопската. През 60-те години на миналия век обаче тя е променена заради рецептурните нововъведения на „Балкантурист“ и придобива нов облик, а заедно с него и ново име.

Официално в менютата на ресторантите овчарската салата намира място през 90-те години на миналия век и много бързо набира популярност. Причината за това е фактът, че вкусовете се съчетават много добре и тя се налага като една от любимите у нас.

Турско влияние

Нашата овчарска салата е традиционна за народа ни, но тя съществува успоредно с една много подобна турска салата – Чобан салатасъ. Специалистите предполагат, че турският вариант е обща традиционна основа на салатите, приготвяни на Балканите в границите на Османската империя от българите, сърбите, гърците и турците.

Как приготвяме овчарската салата в ресторант Симона

Тази така обичана традиционна салата е част и от менюто на ресторант Симона. А ето и стъпките за нейното приготвяне:

Като за начало бланшираме гъби, изпичаме една червена чушка и сваряваме яйце за 6 минути. След това обелваме и нарязваме една краставица на едри кубчета, домат – отново на кубчета, и лук – на ситно. Нарязваме също шунка и настъргваме кашкавал. За финал настъргваме сирене и украсяваме с разрязаното на 4 еднакви части яйце, магданоз и маслина каламата.

Това, което със сигурност ще ви направи впечатление при нас, освен чудесния вкус, разбира се, е презентацията. На четири отделни купчинки подреждаме кашкавала, гъбите, шунката и чушките, разделени от яйце, а в средата са доматите, краставиците, лукът и сиренето. Така оставяме възможността на вас да включите в овчарската салата точно това, което обичате най-много.

******************************

Очакваме ви в ресторант Симона с изобилие от апетитни и също толкова красиво изглеждащи ястия. За нас кулинарията не е просто приготвяне на добри ястия, а изкуство, в което „горим“.

Шопска салата – една от любимите на чужденците

Ако трябва да отличим нещата, с които България е популярна по света, несъмнено ще споменем красивите жени, киселото мляко и маслодайната роза. Има обаче и още нещо – шопската салата, която е сред най-консумираните по нашите географски ширини. Приготвянето ѝ не е кой знае каква философия, но пък се съмняваме да намерите чужденец, който да каже, че не я харесва. Затова „шопска салата“ е сред първите български словосъчетания, които гостите научават на български език.

Как се прави шопска салата?

Сигурни сме, че отговор може да даде всеки един българин. И все пак, шопската салата съдържа ситно нарязани домати, краставици, печени или сурови чушки и лук, подправени с олио и малко оцет и покрити с настъргано или натрошено сирене и ситно нарязан магданоз. Много прилича на гръцката салата, само че при нея зеленчуците са на по-едро, което им позволява да запазят специфичния си вкус до известна степен. При шопската салата обаче се получава интересно смесване на вкусовете и именно това допада на всички.

Предшественик на шопската салата в българската кулинарна традиция

От историческа гледна точка шопската салата има сравнително кратък живот. За първи път терминът се среща в готварска книга от 1940 г., само че на практика представлява рецепта за лютеница. Тя няма нищо общо с познатата ни шопска салата. Чак след 1956 г. из книгите започва да се среща шопска салата, приближаваща се до сегашната ни представа за нея, само че във вариант без сирене.

Първата рецепта можем да открием в „Книга за домакинята“ от 1956 г. През следващите години започват да се появяват различни вариации като в „Рецептурник по готварство и сладкарство“ от 1970 г. има цели четири варианта – с лук и сирене; без лук, но със сирене; с печени чушки и сирене; без сладки, а с люти чушки и със сирене.

Шопската салата се утвърждава като национален кулинарен символ през 70-те и 80-те години на миналия век. Оттук се разпространява и в съседните Сърбия и Северна Македония. Позната е и в Румъния под името salată bulgărească (българска салата). Освен на Балканите, шопската салата е доста популярна още в Чехия и в Словакия. Има я в менютата на заведенията, но с леки изменения – без печени чушки, а понякога и без лук. В Словакия пък я сервират със захар.

Как е измислена шопската салата?

Точно кога е измислена шопската салата не може да се каже, но това е някъде в периода на 60-те години на миналия век. Противно на очакванията, идеята за нея не идва от село, а от българското държавно обединение „Балкантурист“, чиито готвачи я създават в ресторант „Черноморец“ в тогавашния курорт „Дружба“ (сега „Свети Константин и Елена“).

Страх от червените домати

На село всъщност избягвали използването на червения домат, защото го смятали за развален. Затова зрелите домати служели предимно за храна на животните или пък директно били изхвърляни. Подобен страх обаче не е само българско явление, такъв имало и в други страни от Западна Европа през 18 и 19 век.

В Холандия и Дания, например, в миналото вярвали, че червените домати са отровни. Причината за това е, че масово използваните по това време метални съдове били с високо съдържание на олово. При контакт с тях киселината в доматите позволява от съдовете да се отделят вредни субстанции, което води до стомашни неразположени1.

Откъде идва името „Шопска салата“?

Шопите са доста популярни със своите пресметливост, стиснатост и консерватизъм, но не и с шопската салата – не биха си позволили подобна волност да нарежат пресни домати в салатата. Те обаче по стара българска традиция носели бели носии и вероятно това става причина кулинарните специалисти от „Балкантурист“ да нарекат салатата по този начин (заради белия „калпак“ от сирене).

************************************

Ако сте сред почитателите на шопската салата, а и на вкусната храната въобще, ви очакваме в ресторант “Симона”, за да споделим заедно тази страст. Екипът ни от кулинарни специалисти е готов да задоволи и най-изтънчения вкус.