Local time: 01:02 pm

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
РезервирайCLOSE
Image

Хлябът – основа на живот на българина

Не е най-диетичното нещо на света, но, да си признаем, българинът не може да се нахрани добре, ако на трапезата няма хляб. Ако пък става въпрос за топъл и домашно приготвен, още по-добре…

Всъщност хлябът по нашите земи още от едно време е бил неизменно на трапезата ни. Приемал се е като символ на гостоприемството и затова официални гости се посрещат с хляб и сол или с хляб и мед. Нещо повече, наречен е „основа на живота на българина“.

Хлябът като ритуал

В днешното особено време не винаги успяваме да спазваме обичаите, но все пак… Хлябът е един от най-древните символи на слънцето, а също на детството и брачното щастие. И нали знаете, че пръв се слага на трапезата?! Освен това ни съпътства през целия живот – от раждането, сватбата и всички други важни събития. Изразява идеята за здраве, плодородие, брак и семейство.

„Като има хляб, всичко има“, казват старите хора. Освен в ежедневното хранене, той е основна част и от обредите – не само у нас впрочем. Съдържа идеята за раждането, умирането и възкресението. Приготвянето му като ритуал може да бъде сравнено с жертвоприношението.

Може би сте чували да наричат хляба „душица“, а знаете ли каква е причината?! В някои райони го приемат като „душа“ и оттам идва вярването, че трябва да се разчупва, а не да се реже или боде. Дори има поверие, че топлият хляб е опасен заради своята одухотвореност.

Кратка история на хляба

Думата „хляб“ произлиза от православното хлěбъ, която е заимствана най-вероятно от готското hlaiƀaz. Историята на хляба обаче ни връща в най-древни времена, защото приготвянето му е едно от най-старите занимания (първите сведения са от късния неолит). Предполага се, че в началото хората са изпичали зърнена каша от едросмляно зърно и вода и това е първообразът на днешния хляб (по-скоро като съвременната мексиканска тортипя, индианската царевична питка, шотландската овесена питка или индийската инджера).

Първите мелници са създадени преди 3000 години в Древен Египет и в двора на фараона, висшите му сановници и в близост до строежите на храмове и пирамиди имало по-големи хлебопекарни. В тях хлябът се приготвял само от роби и именно те открили бухналия вариант. Така постепенно започват да се появяват различни видове теста и да се правят различни тестени изделия, а хлебопекарството става обществен занаят в Римската империя.

През Средновековието в Европа хлябът (най-често ръжен) става основна храна и дори се използвал като чиния. Чак през 15 век започват да се изработват дървени чинии и хлебните остават в миналото. След още няколко века – 5 по-точно (през 1928 г.) се появява и нарязаният хляб. Това става благодарение на специалната машина на Ото Фредерик Роведер, която не само реже хляба, но и го опакова, за да не изсъхва. И така до днес, когато вече по магазините има всевъзможни видове хляб и най-различни тестени вкусотии.

Любопитно за хляба

  • Древно суеверие твърди, че обърнатият надолу хляб носи нещастие;
  • Също не бива да се оставя недоизядено парченце;
  • Древните гърци произвеждали повече от 80 вида хляб още преди 2500 г.;
  • Смята се, че хлябът, който е изпечен за Коледа, не мухлясва;
  • Според една скандинавска легенда, ако девойка и младеж отхапят от едно и също парче хляб, ще се влюбят един в друг;
  • Хлябът в Египет се използвал като валута;
  • В Индия пък вярвали, че който не яде хляб с храната си, ще бъде нещастен;
  • В днешно време изяждаме повече от 9 000 000 палета с хляб всеки ден;
  • Най-големият хляб е изпечен през януари 1996 г. в Акапулко, Мексико (9200 метра);
  • Според една теория хлябът бил изобретен погрешка преди повече от 7500 г.
Image

Кое е идеалното време за вечеря

По този въпрос научните твърдения са противоречиви. Принципно отдавна беше „заклеймено“ похапването късно вечер, защото пречи на здравословния сън. Според някои проучвания пък ранната вечеря или пропускането ѝ въобще може да увеличи количеството мазнини, които изгаряме. Някои специалисти дори твърдят, че храненето след 19:00 часа крие риск за здравето, не само за покачване на теглото.

Кое е най-подходящото време за последното хранене за деня?

Всичко зависи от начина на живот, който водим. Ако ставаме рано, съвсем разбираемо е, че и вечерята ни ще е по-рано. В същото време някой, който спи до 11:00-12:00 часа, няма как да приключи с храненията в 17:00 часа, нали?! Затова най-добре е да спрем да похапваме поне 1-2 часа преди лягане, ако можем 3 часа – още по-добре.

А ние от Арт Хотел Симона ви съветваме да забравите за бързите храни и да се погрижите за здравето си по възможно най-вкусния начин. Пропускането на вечерята не го приемаме като вариант, защото „гладни очи не заспиват“, както твърди народната мъдрост. Освен това ще пропуснете и много споделени моменти с любимите хора.

Трикове срещу нощния глад

Организмът ни има нужда да го приучим към определени навици, но ако все пак страдате от „синдром на нощното хранене“, има някои трикове, с които да си помогнете. Един от тях е пиенето на вода, защото така ще запълните стомаха и ще се предпазите от преяждане. Другият – започнете да миете зъбите си след вечеря, а не непосредствено преди лягане. Така ще си създадете нагласата, че сте приключили с кулинарните изкушения за деня.

И внимавайте какво ядете

Ясно стана, че в края на деня не трябва да прекаляваме. Имайте предвид, че мазнините и високомаслените ястия се усвояват по-бавно от организма и могат да причинят рефлукс или киселини. Добре е да бъдат ограничени хлябът, пърженото и десертите. Ако все пак по някаква причина след вечеря още сте гладни, можете да си позволите малко сирене, шепа бадеми, пълнозърнести бисквити, кисело мляко или ябълка, защото те стабилизират кръвната захар, когато спим.

*****************************************

А ние ви очакваме в ресторант Симона (по което време решите), за да се насладим заедно на разнообразието от изкушения в кулинарното изкуство.