Знаете ли откъде идва името на София

През вековете настоящата българска столица е носила различни имена. И това не е никак чудно като се има предвид, че историята ѝ започва още от ранния неолит – някъде около  VI хилядолетие преди Христа. В началото в Софийското поле имало десетки малки селища, но постепенно се оформя едно голямо, точно както гласи мотото на София – „Расте, но не старее“.

Легендата за София

Смята се, че сегашното име на града идва от могъщия император Юстиниан I и неговата дъщеря. Легендата разказва, че макар да бил много богат и преуспяващ владетел, той изобщо не бил щастлив. А причината за това бил фактът, че дъщеря му София била тежко болна. Прочути по онова време лекари от цял свят се опитвали да я излекуват, но все без успех.

След като вече били опитвали какво ли не, за да спасят София, съветниците на императора му казали, че може би ще ѝ помогнат чистият въздух сред природата, тишината и спокойствието. Юстиниан решил да опита и това и наредил да намерят такова място, което да я спаси от шумната византийска столица. След много търсене избрали полите на планината Витоша, където тогава бил разположен малкият славянски град Средец.

Чудото на природата

На това място имало минерални извори, климатът бил мек и приятен, а въздухът – изпълнен с аромат на цветя и плодове. Оказало се, че смяната на обстановката наистина помогнала на болната София и много скоро тя започнала да се подобрява, върнала се усмивката на лицето ѝ, както и желанието ѝ да пее. Когато напълно оздравяло, момичето решило завинаги да остане в този прекрасен град.

Специален подарък

В знак на благодарност към целебното място Юстиниан I наредил да бъде изградена църква в центъра на града. Нарекли я „Света София“, а по-късно хората започнали да наричат София и града*.

*Източник на легендата: Български на един дъх (автор Елена Стоянова)
*************************************************

Ако имате път до София и се търсите изгодно и приятно място, където да отседнете, заповядайте в Арт Хотел Симона. Тук ще ви посрещнем с артистична обстановка, вкусна храна и нов стандарт в почистването, който да гарантира нашата и вашата безопасност.

Очакваме ви, за да превърнем престоя ви в столицата в незабравимо преживяване!

Руската църква в София – едно наистина специално място

Храмовете в София не са един и два, както е всъщност във всички големи градове. Руската църква „Свети Николай Чудотворец“ обаче е по-специална от останалите. И причината за това не е само във впечатляващата архитектура, нито в златни кубета или винаги прекрасната градинка с цветя близо до входа. Факт е, че няма начин да минете покрай подобна сграда и да не се спрете, за да ѝ се полюбувате, но има и още нещо – много по-духовно и леко мистично.

Интересни факти за Руската църква

Строежът започва в края на 19 век и продължава доста години. Осветена е през 1914 г. в навечерието на Първата световна война. Издигната е върху парцел на Руското посолство заради нуждите на руските емигранти в столицата от подобен храм като първоначалната идея е да бъде малък параклис. Постепенно обаче става център на многобройната руска имиграция. След 1947 г. преминава под управлението на Московската патриаршия, както е и до днес.

Впечатляващите стенописи, които красят стените на църквата, са дело на екип от художници. Начело бил Василий Перминов, който е един от авторите и на стенописите в храм-паметника „Александър Невски“. В архитектурно отношение виждаме съчетание между модерно и традиционно със запазени древноруски елементи, съчетани със староруски мозайки и дърворезби.

Но защо Руската църква е толкова специална?

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев или просто Св. Серафим, известен като Софийски Чудотворец. Той пристига в България през 1921 г. и става известен с огромната си любов към хората и с това, че много им помагал. Притежавал способността да лекува неизлечими заболявания чрез молитва.

Приживе Серафим казвал: „Трябва да виждаме братята си като ангели, а техните грехове – като болести“. Вярвал, че един човек не става лош заради лошите си действия и затова можел да прости на всички.

Историите за хората, на които е помагал, са хиляди. В тях се разказва и за възможността му да предсказва бъдещето и да чете мислите на другите. В деня преди да почине казал на една от мирянките: „Когато си отида, пишете ми писма. Ако съм благословен с възможността да се срещна с Господ, ще се застъпя за вас и ще го помоля да ви помогне“.