Local time: 08:21 am

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

* Best Price Guarantee
+
РезервирайCLOSE
Image

Готови ли сте за зимата?! И внимавайте кой пръв ще пуснете в дома си

Димитровден не е просто обикновен църковен празник, на който носещите това име трябва да почерпят. Според народните поверия от Деня на Св. Димитър Солунски (26 октомври) започват зимата и студът. Така че вече е време да се подготвим с топли дрехи и напитки за загряване.

Кой е Димитър Солунски?

Православният празник почита паметта на мъж, роден през 3 век в гр. Солун. Негов баща е тогавашният градоначалник, а негов брат близнак е Свети Георги. След смъртта на баща им начело на града застава Димитър, който е приет от хората с голяма почит. Мъжът обаче открито изповядва християнството и затова император Галерий го хвърля в затвора, където го убиват по време на молитва.

Предания

Българските народните предания разказват, че двамата братя приживе тръгват в различни посоки по света. На раздяла Георги (смятан за предвестника на лятото) казва на брат си, че ако види от стряха да капе кръв, да знае, че е умрял. И така се случва – една ламя изяжда Георги, а когато Димитър я притиска, тя му дава душата на Георги. След това двамата политат към небето, яхнали конете си, а там си разделят годината по братски – за Св. Георги е лятото, а за Св. Димитър – зимата.

Друго предание разказва, че двамата братя запалват Света гора и светогорските манастири и по тази причина ги хвърлят за три години на морското дъно. Лелите им Св. Петка и Св. Неделя обаче започват да молят Господ и Богородица да ги пуснат.

Традиции и предсказания

Освен че на този ден вече времето започва да застудява, празникът се свързва и с така нареченото обредно полазване. Според това какъв е първият гост в дома ни се предсказва каква ще е годината ни. Ако първите „полазници“ са момчета, през следващите месеци ще се раждат повече мъжки животни. Ако са добри и заможни хора, домакинът ще е здрав и годината ще е благополучна за него.

Старите хора вярват, че ако месечината е пълна в нощта срещу Димитровден, пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Отново в нощта преди празника овчарите хвърлят една тояга в кошарата и ако на сутринта овцете лежат на нея, значи зимата ще е много продължителна и студена.

Какво се слага на масата?

Както всеки друг празник, и на този обичаят е свързан със специални приготовления. На трапезата се слага курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния (петел – ако именикът е мъж, кокошка – ако е жена). Също така се сервират много зеленчуци, варена царевица, пестил, пита от ябълки или печени ябълки, рачел и тиква.

****************************************

Ако нямате време да приготвяте специална трапеза (или просто не ви се занимава), но пък държите да почувствате чуха на празника, заповядайте в ресторант Симона. Нашият екип ще се погрижи за всичко с разнообразието от вкусни предложения, личното отношение към всеки гост и нашата топ хигиена, която в тези пандемични времена хич не е за подценяване.

Image

„Бял мъж“ – вкусна импровизация за ключаря на райските порти

„Бял мъж“, „Белмъш“ или „Кутмач“ е традиционно ястия, което се приготвя за Петровден (29 юни) – ден, в който православната църква почита светците Петър и Павел. Смята се, че всъщност Петър се казвал Симеон, но Христос решава да му даде името Петър, означаващо камък. В народните представи той е богат и неотстъпчив, докато брат му Павел – справедлив сиромах. От всички светци обаче именно на Петър се паднало да държи ключа за райските порти, както и да отсъжда кой е праведен и кой не.

Традиция на празника

На този ден жената трябва да остане у дома и да приготви вкусни неща за хапване. Сред тях са тиквеник, баница, хляб, петровско пиле и т.н. И макар че традициите отдавна не са това, което бяха, все пак на някои места в страната най-интересните обичаи са се запазили. Един от тях, както споменахме, е приготвянето на ястието „Бял мъж“, характерно най-вече за кухнята на хората високо в Балкана.

Любопитно: това е единственото ястие в българската фолклорна традиция, което се приготвя от мъж.

Легендата

Група мъже станали рано на Петровден, за да избегнат жегите, и отишли на нивата да жънат жито. Работата обаче била толкова много, че не успели да се спасят от парещите лъчи на слънцето. Тогава при тях слязъл самият Свети Петър и грабнал сърпа, за да им помогне да ожънат реколтата, преди да е станало прекалено горещо.

На обяд всички отворили торбите си, за да извадят храната, която булките им са приготвили. Когато обаче един от мъжете тръгнал да вади прясно овче сирене, видял, че се е разтопило, и се засрамил да гощава светията с него. Петър обаче взел в ръце няколко житни класа, стрил ги на брашно и поръсил с него сиренето. След като разбърка се получила вкусна бяла каша, която предците ни нарекли „Бял мъж“.

Как се приготвя?

Необходими продукти:

Рецептата се запазва до наши дни почти непроменена, с тази разлика, че сега по-често се приготвя от жени.

  • 600 гр прясно домашно овче сирене;
  • 150 мл прясно мляко;
  • 6-7 с.л. брашно;
  • Сол – на вкус.

Начин на приготвяне:

Сиренето се намачква с вилица, а в случай че е малко по-твърдо, можете да добавите една супена лъжица масло. След това брашното се размива в студеното прясно мляко и се добавя към сиренето. Овкусява се със сол и се слага на котлона на тих огън, докато се сгъсти (не повече от 4-5 минути, за да не загори).

Това е всичко – бързо, лесно и много вкусно традиционно предложение! Да ви е сладко!

****************************************************

А ние ви очакваме в ресторант Симона, за опитате от нашите апетитни предложения!

…защото животът е вкусен!

Image

Най-старите ресторанти в света (СНИМКИ)

В днешно време нови ресторанти се появяват непрекъснато, предлагайки разнообрази менюта и интересен интериор. Според проучванията обаче 60% от тях се провалят още през първата година, а 80% от тях – през първите 5 години. И все пак има някои, които са устояли на промените, конкуренцията и високите изисквания на клиентите дълги години. Затова ви представяме 7 от най-старите ресторанти в света, събрани от сайта oldest.org.

Най-старите ресторанти в света

St. Peter Stiftskeller, Залцбург, Австрия (803 г)

Ще повярвате ли, че това място отваря врати за първи път през 803 г?! Всъщност това е годината, в която ресторантът е споменат за пръв път от английски учен, служил на император Карл Велики. Така че може и да съществува от преди това. Ето защо St. Peter Stiftskeller се смята за най-стария не само в Европа, но и в целия свят.

Сградата, в която се помещава, през времето преминава през доста ремонти, но голяма част от оригиналната визия е запазена, защото е издълбана в каменните скали. А ето и още нещо доста впечатляващо – в тази страноприемница са се хранили хора като Моцарт и Христофор Колумб.

Не се настройвайте обаче, че сега ще ви посрещнат с ястия, популярни преди векове. Ресторантът предлага традиционни австрийски блюда с модерна европейска визия от произведени на място продукти. А ако искате да опитате специалитетите там, вероятно ще можете да си резервирате маса за следващия ден.

Zum Franziskaner, Стокхолм, Швеция (1421 г)

В сравнение със St. Peter Stiftskeller този е направо нов и все пак… съществува от 1421 г. Създаден е от германски монаси, след разрешение от крал Ерик от Померания. Храната, която се сервира в ресторанта, съчетава немските корени на основателите с ароматите на местната скандинавска кухня.

Трябва да направим обаче едно уточнение – Zum Franziskaner не се намира в първоначалната си сграда. Въпреки това храната и напитките са останали същите като преди близо 600 години. Така че на това място ще можете да опитате уникална селска наденица, баварско свинско печено или дивечово месо с някои от типичните германски бири.

Honke Owariya, Киото, Япония (1465 г)

Малко повече от 40 години след появата на шведския Zum Franziskaner са нужни на японците, за да отворят и те подобно място. Honke Owariya в Киото започва да работи през 1465 г като сладкарски магазин, преместил се от региона Овари. Първоначално става популярен с оризовите си питки, но постепенно започва да прави юфка Soba (с висококачествено брашно от елда). Истинската тайна на специалния вкус на това тяхно ястие до днес е в чистата вода на Киото, твърдят от екипа на сегашния ресторант.

La-Tour-d’Argent, Париж, Франция (1582 г)

Ето че в списъка намира място и ресторант със звезди Мишлен – цели три в един момент, само че през 1996 г. губи една от тях, а десет години след това се разделя и с втора. От управата твърдят, че сред някогашните им клиенти е не кой да е, а крал Хенри IV. Също така там са се хранили още Франклин Д. Рузвелт, Марлене Дитрих и Чарли Чаплин. Едно е ясно със сигурност, ресторантът прави вечерите на парижани специални още от 1582 г.

Zur Letzten Instanz, Берлин, Германия (1621 г)

Още едно чудесно място за похапване с впечатляващо дълга история, за което няма да ви се наложи да чакате кой знае колко и обикновено бихте могли да си резервирате маса за следващия ден. Сред клиентите в миналото били Наполеон Бонапарт, Лудвиг ван Бетховен, а от съвременните – германският канцлер Ангела Меркел.

Въпреки че сградата е една от най-старите в Берлин, тя е реконструирана през 1963 г. след като по време на Втората световна война са ѝ нанесени тежки щети. По тази причина интериорът не е съвсем автентичен, но пък сегашният дизайн отразява стила на оригиналната таверна от 1621 г.

White Horse Tavern, Роуд Айлънд, САЩ (1673 г)

Сградата, в която се намира White Horse Tavern, е построена през 1652 г. и през 1673 г. е продадена на Уилям Мейс, който отваря механа. Тъй като сградата е доста голяма, в определени периоди е ползвана като съдилище, кметство и място за срещи на Общото събрание на Роуд Айлънд. Дори е служила за разделяне на британските и американските войници по време на Американската война за независимост (1775-1783 г).

Мястото е възстановено през 1954 г. с помощта на дарение от семейство Вон Берен, а ресторантът отваря отново през 1957 г.

Sobrino de Botín, Мадрид, Испания (1725 г)

Това е ресторантът, който държи рекорда на Гинес за най-стар в света, макар че всички останали в нашия списък датират от преди този. Причината за това признание е фактът, че се намира в оригиналната си сграда, при това с автентичен интериор от 18 век.

Първоначално носел името Casa Botin и е отворен от френски готвач на име Жан Ботин и неговата австрийска съпруга. Семейството нямало деца и затова завещало ресторанта на племенницата на г-жа Ботин. Така е преименуван на Sobrino de Botin, тъй като на испански sobrino означава племенник. В списъка с известни гости попадат Ърнест Хемингуей, Фредерик Форсайт, Греъм Грийн и Джеймс А. Мичънър.

******************************************

Ако живеете в София или имате път насам, заповядайте в ресторант Симона. Не можем да се похвалим с толкова забележителна история, но за сметка на това имаме изкушаващо вкусните ястия, които ще превърнат храненето в незабравимо преживяване.

…защото за нас готвенето е изкуство!