Защо Видовден е специален за актьорите

Един от често използваните изрази по нашите географски ширини е „Ще дойде Видовден“, макар и много хора да не знаят какво всъщност стой „зад“ него. Обикновено представите ни са доста апокалиптични, но искаме да ви успокоим, че нищо чак толкова лошо не се задава… надяваме се.

Обичай

Видовден (15 юни) е свързан още с култа към Слънцето и през Средновековието се е смятал за най-дългия ден в годината. Според традицията се става рано, за да се гледа изгревът. А тези, които са спазили обичая, ще бъдат здрави и весели през годината.

Митове и легенди за Видовден

Няма доказателства за съществуването на подобен светия и затова 15 юни не е включен официално в църковния календар. Според поверията обаче Вида е образът на възмездието и разделя правото от грешното, а денят се приема като времето на Страшния съд.

Според народното поверие Видовден се отбелязва в чест на Вида (сестра на двама светци, наричани „градушкари“ – Вартоломей и Елисей). Целта на празника е да предпази хората от градушки и затова не трябва да се работи, за да не бъдат разгневени градушкарите.

Други поверия пък твърдят, че това е денят на Видьо или Видо – един от четиримата градушкари (другите са Герман, Вартоломей и Лисе). Те искат възмездие за греховете и затова народът вярва, че на празника наяве излизат всички направени злини.

Връзка с изкуството

Има и още една легенда, която разказва за Свети Вит, живял в края на 3-ти и началото на 4-ти век. Той е приет за патрон на актьорите, комедиантите и танцьорите, но в същото време и на кучетата и болните от епилепсия. Пазител е на хората от отровните змии, гръмотевиците и градушките. Почитта към него най-вероятно е донесена по нашите земи от саксонските миньори (наричани саси) преди време.

Кой е Свети Вит?

Християнски светец и римски мъченик от времето на ранното християнство. Според църковното предание Вит е бил син на римски сенатор от Сицилия, който приема християнството още като дете. Още тогава баща му се опитва да го откаже от вярата с различни мъчения, но безуспешно.

Твърди се, че Вит успява да изгони бесовете от сина на император Диоклециан, поставяйки ръка върху главата му. Въпреки това по-късно е заставен да се поклони на римските богове и той отказва, заради което е арестуван и хвърлен на арената при лъвовете. Животните обаче не докосват праведника и затова накрая го убиват като го пускат в котел с врящо масло (303 г.).

Танцът на Свети Вит

Всичко тръгва от Средновековието, когато на 15 юни (Видовден) хората в страни като Германия и Латвия започват (по незнайни причини) да танцуват пред статуята на светеца. Скоро този танц става много популярен и се изпълнява против безсъние и редица други проблеми. Някои хора по онова време започват да бъркат танците с нервното заболяване хорея и затова впоследствие болестта получава името „Танцът на Свети Вит“.