Local time: 07:21 pm

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
BOOK NOWCLOSE
Image

Знаете ли старите имена на София

Вече сме ви разказвали, че столицата на България – София, има хилядолетна история, при това не съвсем лека. Претърпяла е най-различни беди и разруха, само че е устояла на всичко. Разположението ѝ на кръстопът винаги е определяло и голямото значение. Император Константин Велики (274-336г.) дори искал да премести столицата си от Рим в Древна Сердика и често казвал „Сердика е моят Рим“. И понеже през различните периоди София е била наричана по различен начин, ние решихме да проследим историята на промени в наименованието.

Първото име на града

Трябва да се върнем няколко века преди Христа – в периода VII-VI век пр. н.е. възниква селището Сердонополис, което в превод от гръцки език означава „град на сердите“. Смята се, че племето сарди или серди са населявали тези земи и затова често наричали града просто Сардика или Сердика. Така останало до завладяването на Софийската област от римския пълководец Луциниус Красус, покорил цялата Тракийска област.

Според някои езиковеди произходът на старото име е свързан с арменската и арабско-турска дума серт и санскритската сардх. Ако още не сте се досетили какво означава, ще подскажем, че и днес се използва, главно в Северозападна България, макар същността ѝ леко да се е поизменила. Някога е означавала упорито, непоколебимо.

Второто име на града

След време градът попада в границите на Римската империя и при управлението на Марк Улпий Траян (98-117 г.) процъфтява. Няколко века по-късно на това място се заселват славяни в следствие на Великото преселение на народите. Тогава името Сердика получава добавката Улпия, която била слагана на почти всички по-хубави и добре развиващи се места по онова време. Така наричат София през цялото римско владичество на Балканския полуостров.

Третото име на града

Съществувало е заедно с Улпия Сердика. Става въпрос за названието Триадица, което се използвало през Средновековието и било дадено на селището от византийския император Юстиниан Велики. Свидетелства за това има в различни документи. Повечето изследователи твърдят, че Триадица всъщност е византийското име. Други пък вярват, че идва от църквата, посветена на Алия Триада (Св. Троица).

В българските предели

Градът попада в територията на България още през 809 г., когато хан Крум минава оттук на път към Одрин и Цариград. За съжаление, тогава селището е опожарено, но скоро е възстановено. Не след дълго при хан Омуртаг получава и своето българско име – Средец, защото се намира в средата на държавата. През следващите два века се превръща във важен политически, икономически, военен и културен център. Не губи статута си и по време на византийското присъствие по нашите земи.

Четвъртото име на града

След възстановяването на българската държава градът отново започва да процъфтява. Постепенно става и значим средновековен духовен център за православието. Именно по това време се появява и новото име – София, което за първи път е споменато в документ през 1376 г. Дълги години обаче се използват и двете имена – София и Средец.

********************************************

Ако имате път към София, очакваме ви в уютния Арт Хотел Симона, за да превърнем престоя ви в столицата в незабравимо преживяване. В ресторант Симона пък ще се погрижим за вкусната страна на нещата.

Image

Пътуване в миналото: Как София става столица на България

Историята на най-големия град у нас – София, започва доста преди създаването на нашата родина. Най-ранните данни за обитаване на територията са от ранния неолит. Заселването в този район става заради минералните извори. През вековете градът не спира да се развива, но за столица е обявен чак през 1879 г. Преди това можем да проследим интересни събития от неговата праистория, както и от тракийска, римска и Средновековна епохи. За тях ще ви разкажем някой друг път, а сега нека проследим кога и как градът се издига до най-важния административен център на Третата българска държава.

Развитие на името

Днешна София в миналото е носела различни наименувания. Най-старото документирано е Сердонополис (в превод от гръцки „град на сердите“) като според изследователите сердите са обитавали областта през I век пр.Хр. Император Траян официално дава на града името Улпия Сердика, като често било съкращавано само на Сердика. След присъединяването на района към България в началото на IX век започва да се нарича още Средец, а в старогръцките източници се използва и името Триадица. През XIV век вече се споменава като София от името на църквата „Света София“.

Как София става столица?

В продължение на векове София играе особено важна роля като средищен център и естествено кръстовище на пътищата свързващи Изтока и Запада. И наистина, както гласи мотото на столицата ни, градът расте, но не старее и затова има повече от 7000-годишна история.

След Освобождението на България от турско робство е сформирано временно руско управление със седалище Пловдив, който е значително по-голям откъм население в онзи период. Начело на временната администрация е руският княз Александър Дондуков-Корсаков, който в последствие се премества в София и това става знак за бъдещото стратегическо местоположение на града.

Малко по-късно по предложение на Марин Дринов градът е избран за столица на Княжество България (3 април 1879 г.). Това довежда до бързото нарастване на броя на жителите и София се превръща в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център.

Ранната столица

Когато София е обявена за столица, населението е малко над 11 000 души, а урбанизацията изостава доста сериозно. Към дадения момент има само две училища и почти никакви административни сгради, а едва 3000 къщи. Но положението много бързо се променя, защото градът има добри съобщителни линии и е на възлово местоположение за изграждането на бъдещата жп мрежа на Княжеството.

Преобразяване на София

Още същата година (1879 г.) е изготвен първия градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие, който преобразява града. На помощ за изграждане на новия облик идват някои от най-видните тогава архитекти и строители. Започват смели промени и центърът се измества от площада при Баня Баши джамия към площада около Съборната катедрала „Св. Крал“ (днешната църква „Света Неделя“).

Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, създава Министерството на войната, хотел “България”, Военния клуб и др., а читалище “Славянска беседа”, сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг са по идея на швейцареца Херман Майер. Известен виенски архитект с български произход (Константин Йованович) проектира сградата на Народното събрание. Емблематичният Орлов мост, който се приема за символичната врата на града, пък е по проект на главния архитект Колар и Вацлав Прошек от 1891 г. Името, както знаете, идва от бронзовите статуи на орли върху моста.

********************************

Ако имате път към столицата, заповядайте в Арт Хотел Симона, който се намира съвсем близо до центъра на града. Ще ви настаним в интересни дизайнерски стаи и ще се погрижим да сте хапнали добре със специалитетите в ресторант Симона.

Очакваме ви!