Local time: 04:48 pm

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
BOOK NOWCLOSE
Image

Модерна високотехнологична инсталация на мястото на някогашния мавзолей

Изкуството и алтернативното мислене са изключително необходими във времена на криза и пандемия. И за да се погрижим за менталното си здраве, трябва да си дадем други теми за размисъл, освен COVID-19. Ето една идея от нас – новата интерактивна инсталация „Един човек“ на автора Венелин Шурелов, разположена на мястото на някогашния мавзолей в центъра на София. Тя ще остане там до края на следващата година.

Какво представлява инсталацията?

Това е една 13-метрова фигура с тегло почти 8 тона, направена от модулна стоманена конструкция и двустранно разположени 42 LED екрана. Екраните показват динамично съдържание, генерирано от специално създаден алгоритъм в два режима.

  • Първи режим – получават сигнал от две камери, поставени върху фигурата.
  • Втори режим – създаден е от анализ на информация за времето в София.

Идеята е инсталацията да събира данни от заобикалящата го среда чрез двете видеокамери за наблюдение и сложен компютърен алгоритъм. Така инсталацията ще може да анализира и интерпретира всичко в една обща визуална картина.

„Това ще бъде една голяма грижа. Технологиите са много капризно нещо и си пожелавам, той („Един човек“) да функционира добре, но отвъд чисто практическото и неговата безопасност – си пожелавам той да бъде разпознат като един човек, като част от нашите важни, в културен план, ориентири. Пожелавам си той да провокира, да генерира идеи, мнения, коментари, текстове“, коментира създателят на инсталацията г-н Шурелов.

Image

Софийско пътешествие из Античността

„Расте, но не старее“ гласи мотото на столицата ни София и това е точно така. Вече сме ви разказвали за древната история на града, както и за редица забележителности, които си заслужава да бъдат видени. Сега поставяме акцент върху останките от Античността, които ни напомнят за някогашното величие на това място. И, разбира се, няма как да не започнем с един от най-впечатляващите археологически обекти в района – крепостта Сердика.

Приятно пътешествие назад във времето!

Къде се намира крепостта Сердика?

Разположена е в самия център на града и няма начин да пропуснете най-популярната част от нея – в подлеза между Президентството и Министерския съвет. Източната порта на крепостта е реставрирана и експонирана в периода 1997-1999 г. Но това е само една малка част от крепостта.

Сердика има три частично открити крепостни стени, които според историците са строени през различни периоди. Причина за това е фактът, че градът многократно е разрушаван – от готи, хуни, авари, славяни, българи и турци. Повечето от разрушените постройки не са възстановени, за съжаление. В пълния си вид до днес се е запазила само култовата сграда (мартирион) от IV век, която сега е известна като ротондата „Св. Георги“. А най-старите открити зидове (засега) са от началото на римското владичество в Сердика и като цяло в Тракия (I век сл. Хр.).

Разкриването на крепостта започва след разрушителните бомбардировки през Втората световна война. След случилото се през 1944 г. се налага ново изграждане на София и по време на разчистването на пространството между хотел „Шератон“ и Президентството са открити останки от тракийско селище. Върху тях пък има пласт с основи от сгради на римския град Улпия Сердика.

Ето и по-точни координати:

  • Източна част – от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между ул. „Сердика“ и ул. „Искър“.
  • Северна част – до ъгъла на ул. „Ексарх Йосиф“ и бул. „Княгиня Мария-Луиза“, където стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите.
  • Западна стена – следва посоките на ул. „Вашингтон“ и ул. „Лавеле“ и стига до Съдебната палата.

Кога е построена крепостта?

Данните сочат, че централната късноантична крепост на Сердика е построена някъде към 176-180 г. Смята се, че това е станало по време на съвместното управление на Марк Аврелий и сина му Комод. Тогава крепостта била с размери около 17.5 ха. По-късно (по времето на император Константин Велики) е разширена до 85 ха на север и преминавала отвъд днешния „Лъвов мост“. Масивен зид и кули са открити и в източна посока над амфитеатъра (днешната ул. Московска“).

*******************************************

В случай че ви предстои пътуване до София по работа или просто искате да разгледате античните останки, предлагаме ви едно незабравимо преживяване с артистичен привкус. Заповядайте в дизайнерските стаи на Арт Хотел Симона, които можете да наемете на много изгодни цени. Освен това получавате безплатен паркинг, интернет и сейф… Ще ви посрещнем с усмивка, лично отношение към всеки гост и особено внимание към хигиената и спазване на всички мерки за безопасност. А когато огладнеете, ресторант Симона ще ви изкуши с цял куп специалитети, приготвени от най-добрите продукти.

Image

Непознатата София: Поляна „Славейкови дъбове“

Може и да си мислите, че добре познавате столицата, но ние вярваме, че има с какво да ви изненадаме. Този път в поредицата ни „Непознатата София“ ви представяме едно живописно място, закътано в кв. „Лозенец“ – поляната „Славейковите дъбове“. И напук на презастрояването, този магичен оазис на спокойствието, сякаш ни „телепортира“ в друг свят. Именно това е и причината баща и син Славейкови приживе да ползват точно това зелено кътче за бягство от градския шум.

Паметник на културата

Ако все още не сте ходили там, направете го! Наричат това място още градинката с 28-те Славейкови дъба, а през 2005 г. е обявено за паметник на културата с национално значение. Славейковият дъб е най-старото дърво в парка (на повече от 500 години) и се намира на бул. „Свети Наум“. Но не това е единственото интересно нещо свързано с него – тук се е срещала четворката от кръга „Мисъл“ (Пенчо Славейков, Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров). На същото място Пенчо Славейков пише някои от най-известните си произведения.

Локация: Намира се между бул. Свети Наум, ул. Йоан Екзарх, ул. Света гора, ул. Черноризец храбър

История

Семейство Славейкови купува градинката, когато се премества от Пловдив в София след Освобождението. По онова време теренът е около 10 дка и включвал дъбовата гора на тогавашния „Корубаглар“ (някогашното име на Лозенец, което в превод означава „Лозя в гората“). Много бързо местността се превръща в любимо място не само на творците, а и на всички софиянци. Пенчо Славейков умира през май 1921 г. и в завещанието му пише, че иска да бъде погребан до любимия си вековен дъб в София, за да остане част от вселената. За жалост, желанието му не е изпълнено, но негови почитатели се събират на мястото и до днес.

Image

Нови български филми в есенния София Филм Фест

Тазгодишното издание на София Филм Фест определено не започна по традиционния начин. Заради пандемията събитието бе отложено, после част от филмите бяха излъчени онлайн, след което фестът рестартира през лятото. За истинските ценители на Седмото изкуство бе подготвено и есенно издание, което започна на 24 септември и ще продължи до 14 октомври.

Пет нови български заглавия

„До последния каприз“

Началото на срещите с българските предложения започва на 5 октомври от 19:30 ч. с ексклузивна прожекция на режисьорския дебют на Иван Юруков – „До последния каприз“. Сюжетът ни въвлича в две различни приключенски истории за смисъла и красотата на живота. И през цялото време все някак се преплита нишката за изкуството. Главният герой е виртуозен цигулар, който слиза от голямата сцена, за да осъществи своя мечта. Само че тогава една среща с момче от малко планинско село преобръща живота му.

„Дани. Легенда. Бог“

На 6 октомври от 19:30 часа пък е дебютът на пълнометражната лента „Дани. Легенда. Бог“ на режисьора и сценарист Явор Петков. В главната роля е познатият от Малкия екран Димо Алексиев, който се преобразява в бизнесмен и общински съветник, съгласил се да участва в епизод от английска документална поредица за пране на пари.

„Шибил“

7 октомври (19:30 ч.) ще е денят на заглавието „Шибил“ на режисьора и сценарист Никола Бозаджиев. В него ще проследим любовната история от едноименния разказ на Йордан Йовков. А за тези, които са я забравили, ще припомним малко: действието се развива през втората половина на 19 век, малко преди края на Османската империя. По това време е обявена награда за главата на разбойника Шибил и един хитър търговец измисля нечувана примамка за него – собствената си дъщеря Рада.

„Не влизай в пререкание с персонала на банята“

За първи път на Голям екран в София ще бъде представен и новият филм на Иван Черкелов „Не влизай в пререкания с персонала на банята“ (на 8 октомври от 19:30 ч.). Историята разказва за потънал в спомени брат и болна от рак сестра, които се откриват след години. Главните роли за поверени на Александър Трифонов, Силва Милковска и Иван Динев.

„Пепел върху слънцето“

Финалът на „дефилето“ на новите български продукции ще постави режисьорският дебют на Бо Калинов – „Пепел върху слънцето“. Премиерата е на 9 октомври отново от 19:30 ч. Филмът е създаден по книгата Illusio Magna на д-р Златомир Коларов, базирана на истински случай от преди половин век. Историята разказва за лекар, обвинен в лекарска грешка, довела до смъртта на пациент и до огромен медиен скандал. Междувременно обаче и здравето на самия лекар се влошава, докато една журналистка се опитва да нареди парченцата от пъзела на живота му.

Image

Непознатата София: Приказната водна кула в кв. Лозенец

Вече сме отбелязвали колко необикновен град е София, но отново ще го повторим. И ако някой каже, че столицата ни не е красива, значи не я познава истински. Затова и започнахме поредицата „Непознатата София“, в която да ви представим не чак толкова популярни места. Главният „герой“ този път е излязлата като от приказките водна кула в кв. Лозенец. Емблематична сграда, оцеляла вече цял век, и превърнала се в уникално арт пространство.

„Раждането“ на водната кула

Проектът е част от разширяването на градското водоснабдяване и е създаден в далечната 1903 г. от германския инженер Франц Салбах. Само че нещо се случва и до реализацията му се стига едва 20 години по-късно. Строежът започва на 20 септември 1928 г. и завършва 14 месеца по-късно. Резултатът е 27 метра висока сграда със 100 куб.м. обем на резервоара.

Архитектурно бижу

Дори и близо 100 години по-късно кулата продължава да е все така очарователна. Няма начин да не забележите изящната тераса на върха, опасана с красив метален парапет. Оттам се е разкривала страхотна 360-градусова панорамна гледка към София с изглед към Витоша и центъра на града. За съжаление, към днешна дата това не е така заради новопоявилите се високи сгради наоколо.

Вътре обаче водната кула е не по-малко интересна. До покрива се стига по вътрешна спираловидна стълба с няколко междинни площадки. Стълбището е осветено от дневна светлина благодарение на няколко прозореца, разположени така, че да улавят всеки слънчев лъч.

Ново арт пространство

След развитието на хидротехнологиите водната кула става излишна, поне по отношение на първоначалното си предназначение. Изоставянето ѝ обаче я превръща в уникално красиво приказно пространство – цялата фасада е обрасла с бръшлян, което ѝ придава някаква мистичност. В последните години водната кула в Лозенец се преобразява в едно уникално място за култура. От 2006 г. в нея се организира фестивалът за съвременни изкуства в алтернативни пространства Water Tower Art Festival, а сега вече е позната и като новата галерия „+359“.

**************************************

Ако и вие сте сред любителите на изкуството, каним ви да посетите дизайнерските стаи на Арт Хотел Симона. Тук ще намерите уют и удобство, както и много вкусна храна в ресторант Симона. И всичко това е само на 3 км от центъра на София. Очакваме ви!

Image

София – олицетворение на мъдростта и саможертвата

На християнския празник „Вяра, Надежда и Любов“ (17 септември) почитаме паметта на трите мъченици за Христовата вяра, както и тази на тяхната майка София. Заедно с това отбелязваме и деня на нашата столица. Знаете ли обаче каква всъщност е историята на четирите жени и защо са обявени за светици?

Предания

София и трите ѝ дъщери живели през втората половина на I век в Рим. Водели се от повелите на Христовата вяра и непрекъснато правели добри дела. За жалост, съдбата не била никак благосклонна към тях. Когато се ражда най-малката – Любов, съпругът на София умира и тя остава сама да се грижи за момичетата. Жената прави всичко възможно да ги превърне в последователки на изповядваната от нея религия. Под нейно ръководство те изучавали пророческите и апостолските книги, стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

Присъда

Тяхната чистота и благородство не останали незабелязани, само че това привлякло и вниманието на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат заведени при него. Майката веднага се досетила каква съдба ги очаква, но подготвила дъщерите си за нея. Като застанали пред входа на двореца, те се прекръстили и след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра – на 12 години, Надежда – на 10, и Любов – на 9 години) останали непреклонни. Последвали тежки изтезания, при това пред погледа на майка им. В крайна сметка момичетата не издържали на мъченията и умрели, а скоро след това и майка им София.

Имен ден имат: София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни

Традиции

В миналото българският народ не е извършвал някакви особени обреди на този ден. Имениците обаче посрещали гости, които пеели песни и играели хора, а на трапезата се слагала прясна питка, грозде и други плодове. Всичко това се правело за здраве, щастие и любов.

Денят е свързан с народната Вяра на нашенеца в Бога и в доброто. Символизира стремежа на всеки човек да бъде честен, добродетелен, да помага на околните и да избягва лошите постъпки. Народът също така вярвал, че доброто никога не остана незабелязано от Всевишния и се връща.