Local time: 07:14 pm

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
BOOK NOWCLOSE
Image

Любимите ястия на поетесата Елисавета Багряна (рецепта)

Храната едва ли е първото нещо, с което свързвате авторката на „Вечната и святата“ Елисавета Багряна, но и тя, както всеки човек, се е хранила. Нали така?! Затова нека погледнем отвъд поетичния ѝ изказ и да се докоснем до начина, по който е живяла, разглеждайки любимите ѝ неща за хапване, както и една нейна рецепта. Но преди това:

Коя е Елисавета Багряна?

Българска поетеса, авторка на детски книги и преводач, родена през 1893 г. и починала на 97 години през 1991 г. Родена е в чиновническо семейство в София, но една година живеят в Търново, където пише и първите си стихове. Истинския си талант разкрива по-късно в София, когато се включва в литературния живот и сътрудничи на различни вестници и списания.

Творчеството ѝ преминава през различни етапи като публикува под различни псевдоними. Стиховете ѝ са преведени на 30 езика и са издадени във Франция, Румъния, Полша, Италия, Швеция и други. Тя е носител на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим през 1969 г., а също е удостоена със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г. Няколко пъти е предлагана за Нобелова награда за литература.

Какво обичала да си хапва Елисавета Багряна?

Поетесата обожавала жълтата диня, а по-късно любими ѝ станали лозовите сармички, комбинирани с чаша хубаво вино. Близки до нея хора твърдят, че доживяла до близо 98 години, защото предпочитала здравословните храни.

Плодова пита по рецепта на Елисавета Багряна

Тази рецепта е част от книгата „Гозбите на старите българи“ на Румяна Пенчева и Мирела Костадинова (2016 г.). В нея авторките разкриват тайни от ежедневието на известни родни писатели, политици и други видни граждани.

Необходими продукти:

  • 4 яйца;
  • 1 ч.ч. захар;
  • 1 ванилия;
  • 1 ч.ч. кисело мляко (малко по-малко);
  • Щипка сода за хляб;
  • 1 ч.л. лимонов сок;
  • 350 гр. извара;
  • 1 ч.ч. брашно;
  • 1 ч.ч. грис;
  • 2-3 с.л. разтопено краве масло;
  • 7-8 ягоди, кайсии или боровинки (или друг мек плод).

Начин на приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват до побеляване, след което се добавят ванилията, киселото мляко, содата и лимоновия сок. След това се прибавя и изварата и се разбърква много добре. Слагате след това брашното и гриса и бъркате до получаване на хомогенна смес. Остава само маслото и да смесите плодовете с тестото. Изсипвате в намазнена с масло форма, а отгоре нареждате резенчета от плода. Печете в предварително загрята фурна и след това се радвате на тази страхотна сладост.

Image

Да почетем пазителя на душите с рангеловски хляб

На 8 ноември християнската религия почита един от най-важните ангели, служители на Бога и пазители на хората. Става въпрос за първия измежду архангелите – архангел Михаил, смятан за „пазител на душите и борец против злото“.

Кой е архангел Михаил?

Пратеник на Бога, който прекъсва земния ни път и прибира душата ни. Според българските народни вярвания той е един от братята светци-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души. Затова е възприеман като ангел на смъртта и често е наричан душевадник.

Как се почита архангел Михаил?

С курбани, семейни и родови служби, общоселски празници и събири. На трапезата в чест на архангел Михаил се слага обреден хляб, наричан боговица или рангелово блюдо. Приготвят се овнешко или шилешко, варено жито и фасул. Също така не трябва да забравяте да сложите на масата и червено вино.

Рецепта за Рангеловски хляб

Необходими продукти:

За закваската:

  • 2 с. л. брашно;
  • 3/4 кубче прясна мая;
  • 1 ч. л. захар;
  • щипка сол.

За тестото:

  • 1 кг брашно;
  • 1/2 кофичка кисело мляко;
  • 4 яйца + 1 жълтък за намазване;
  • 1/4 кубче мая;
  • 125 г меко масло;
  • 1 ч. л. сол;
  • 1/2 ч. л. захар.

Начин на приготвяне:

За закваската са ни необходими втасала мая, сол, захар, брашно и топла вода, от които трябва да направи смес, гъста като боза. Оставяме я да втасва половин час, а през това време се заемаме с разбиване на яйцата заедно с млякото и останалата част от маята. След това се прибавя и закваската и омекналото масло постепенно. Оставяме тестото да втаса добре, докато удвои обема си.
Когато е готово, го разделяме на две части. От едната правим малко топче и плитка във формата на конска подкова, а в средата слагаме топчето. Останалото тесто поставяме в намаслена тава, украсяваме и мажем с жълтък. Оставя се отново да втаса на топло, след което се пече около 40 минути на 180-200 градуса.

Кой празнува имен ден?

Алина, Ангел, Ангела, Ангелин, Ангелина, Ангелинка, Анджела, Анджело, Анжела, Анжело, Архангел, Гавраил, Гавраила, Гаврил, Гаврила, Емил, Емилия, Мила, Милан, Миле, Милен, Милена, Миленка, Милка, Милко, Милтен, Милчо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радина, Радка, Радко, Радмила, Радо, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Радул, Ростислав, Ростислава, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рафаил, Рафаела, Рая, Раян, Руси, Руска, Серафим, Серафима, както и техните производни.

Image

Вкусна идея: Лесна крем супа от тиква и джинджифил

Вече сме в сезона на тиквите и затова именно те ще са главният герой днес. И причината не е само празника Хелоуин, за който у нас млади и стари непрекъснато спорят дали трябва да се празнува. Това е друга тема, ние ще ви дадем идея за какво друго (освен за украса) можете да използвате тиквата. Представяме ви една лесна, бърза и много здравословна рецепта за крем супа. Опитайте и ще се убедите сами!

Необходими продукти:

  • 500 гр. тиква;
  • 2 моркова;
  • 1 глава лук;
  • 200 гр краве масло;
  • 200 мл прясно мляко;
  • 1 ч.л. джинджифил;
  • 2 с.л. тиквени семки.

Начин на приготвяне:

Започваме с почистване на тиквата, морковите и лука, след което ги сваряваме в подсолена вода. Слагаме някъде около 1 ч.л. сол. След като омекнат зеленчуците ги пасираме заедно с маслото и млякото*, докато се получи еднородна смес.

После настъргваме джинджифил на ситно ренде и го добавяме към основната смес. Разбъркваме добре и сме готови. Преди сервиране поръсваме супата с малко тиквени семки и по желание добавяме и една шепа крутони.

*Млякото трябва да е предварително извадено от хладилника, за да не е студено.

За какво е полезна тиквата?

  • Богата е на витамин А, който засилва имунната система и се бори с инфекциите в организма.
  • С високо съдържание е на витамин С, за който едва ли трябва да разясняваме подробно за какво помага. И все пак – едно от най-важните неща за него е, че е силен антиоксидант.
  • Тиквата съдържа още протеини, витамин В2, витамин Е, желязо, калий, манган и по-малки количества магнезий, фосфор, цинк и фолат.
  • Помага при заболявания на стомаха, болни бъбреци, диабет, сърдечно-съдови заболявания, висок холестерол, затлъстяване, кожни заболявания, заболявания на очите и помага за по-стабилна нервна система.
  • Освен това подсилва либидото и според експертите има свойството да подмладява.
Image

Откъде идва името на мусаката

Мусаката е още едно от любимите на много българи ястия. Можете да я приготвите в различни варианти – с месо и без месо, но безспорно най-популярната по нашите земи е рецептата с кайма, картофи и заливка. А иначе ястия със същото име се приготвят навсякъде из Балканите, както и в Близкия изток, само че по доста различен от нашата представа за мусака начин.

Откъде идва името?

Думата „мусака“ произлиза от арабското – musaqqa’a, което означава изстуден. Среща се още в гръцкия език като μουσακάς, румънския – musaca, турския – musakka, южнославянския – мусака/musaka, арменския – Մուսակա. В България думата навлиза през гръцкия и турския език, докато по света основен принос за разпространението ѝ има гръцкият. По тази причина повечето хора смятат мусаката за гръцка, а не за арабска вкусотия.

Тайните на истинската мусака

Оригиналната арабска рецепта е без месо и задължително включва патладжани, а картофите и каймата се „появяват“ значително по-късно в мусаката. Арабската вариация наподобява по-скоро салата от патладжани и домати, към които се добавя кисело мляко или сирене. Освен това се сервира студена и затова носи името мусака.

Как се прави мусака в България?

Най-често я приготвяме от мляно месо (50% свинско и 50% телешко), нарязани на дребно картофи и 1-2 глави червен лук. Добавя се малко черен и червен пипер и чубрица и всичко се задушава с малко олио. След това се залива с чаша вода и се слага във фурната. Когато ястието е почти готово, се прави заливка от яйца и кисело мляко и се доизпича.

Различни варианти на мусаката

Кулинарната фантазия е създала разнообразни рецепти за мусака. На някои места я приготвят с тиквички и ориз, на други – с тиквички, моркови и картофи. Но по света най-известен е гръцкият вариант, който се прави без картофи. Вместо тях се използват патладжани, които се нареждат на пластове, а между тях се слага сос от домати и мляно месо (говеждо или овнешко). Заливката е със сос бешамел + добавка малко кашкавал.

По подобен начин на българската е мусаката в Западните Балкани, както и в Румъния – използват се картофи вместо патладжани. В Северна Македония пък приготвят ястието като най-отдолу нареждат пласт изпържени нарязани на филийки картофи. Турската обаче не е на пластове – прави се от задушени и запържени патладжани, зелени чушки, лук и мляно месо. Освен това се комбинира с джаджик (турски таратор ) и пилаф.

********************************************

Ние в ресторант Симона обичаме да приготвяме и да похапваме, разбира се, както традиционната за България мусака с кайма, картофи и заливка, така и гръцката – с патладжани, тиквички, кайма и сос бешамел. Заповядайте и вие да се насладите на някой от нашите специалитети. В случай че не харесвате мусака, можем да ви изкушим с още куп други апетитни предложения.

Image

Откъде идва името на кавърмата и какво означава

Кой обича да си хапва готвени ястия?! Вероятно повечето от нас, затова нека първо изясним какво е кавърмата. В повечето случаи включва месо (свинско или пилешко), лук, чубрица, чушки, пипер и сол. Има обаче места, на които се приготвя по коренно различен начин като например в Украйна и Молдова, където използват задължително агнешко месо.

История на наименованието

Както много други думи в българския език, кавърмата не е наша. Привнесена е от турски и в буквален превод означава „запържен“. В последствие думата е възприета и на други езици като персийски, арабски и урду. Така заляга в основата на няколко различни ястия, чиито имена макар да са с един и същи корен, са напълно различни. В арабския се среща шаварма, което е печено чрез въртене месо. Турската дума за това е чеверме, която у нас също се използва. Така в крайна сметка според етимологията кавърмата и чевермето са едно и също 🙂 .

Безмесна кавърма

Да, има и такова нещо в някои части на Северна и Западна Турция. Подобно на другите версии, тази без месо започва с пърженето на лук, само че после се добавят нарязаните зеленчуци. Доста често дори се използват мариновани зеленчуци, които се изсипват заедно с вода и се готвят. Предполага се, че безмесната кавърма произхожда от по-стари ястия, отново от същия регион.

Ние в ресторант Симона много обичаме да приготвяме, а и да хапваме кавърма. Затова обещаваме скоро да ви споделим и нашата рецепта, а дотогава заповядайте при нас.

*************************************************

Поверия

И докато сме на тема готвене, да ви кажем, че според фолклорната традиция на 1 септември се отбелязва зимният Симеоновден, който се смята за един от най-лошите дни в годината, защото оставя рани и белези на хората. Но спокойно, няма място за притеснение. Според поверието не трябва да се хваща остър предмет и затова ние сме насреща. Ако сте малко суеверни, в ресторант Симона ще се радваме да ви помогнем да спазите обичая като приготвим вкусна храна, на която можете да се наслаждавате както при нас, така и в дома си.