Local time: 08:31 am

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
BOOK NOWCLOSE
Image

Любимите ястия на поетесата Елисавета Багряна (рецепта)

Храната едва ли е първото нещо, с което свързвате авторката на „Вечната и святата“ Елисавета Багряна, но и тя, както всеки човек, се е хранила. Нали така?! Затова нека погледнем отвъд поетичния ѝ изказ и да се докоснем до начина, по който е живяла, разглеждайки любимите ѝ неща за хапване, както и една нейна рецепта. Но преди това:

Коя е Елисавета Багряна?

Българска поетеса, авторка на детски книги и преводач, родена през 1893 г. и починала на 97 години през 1991 г. Родена е в чиновническо семейство в София, но една година живеят в Търново, където пише и първите си стихове. Истинския си талант разкрива по-късно в София, когато се включва в литературния живот и сътрудничи на различни вестници и списания.

Творчеството ѝ преминава през различни етапи като публикува под различни псевдоними. Стиховете ѝ са преведени на 30 езика и са издадени във Франция, Румъния, Полша, Италия, Швеция и други. Тя е носител на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим през 1969 г., а също е удостоена със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г. Няколко пъти е предлагана за Нобелова награда за литература.

Какво обичала да си хапва Елисавета Багряна?

Поетесата обожавала жълтата диня, а по-късно любими ѝ станали лозовите сармички, комбинирани с чаша хубаво вино. Близки до нея хора твърдят, че доживяла до близо 98 години, защото предпочитала здравословните храни.

Плодова пита по рецепта на Елисавета Багряна

Тази рецепта е част от книгата „Гозбите на старите българи“ на Румяна Пенчева и Мирела Костадинова (2016 г.). В нея авторките разкриват тайни от ежедневието на известни родни писатели, политици и други видни граждани.

Необходими продукти:

  • 4 яйца;
  • 1 ч.ч. захар;
  • 1 ванилия;
  • 1 ч.ч. кисело мляко (малко по-малко);
  • Щипка сода за хляб;
  • 1 ч.л. лимонов сок;
  • 350 гр. извара;
  • 1 ч.ч. брашно;
  • 1 ч.ч. грис;
  • 2-3 с.л. разтопено краве масло;
  • 7-8 ягоди, кайсии или боровинки (или друг мек плод).

Начин на приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват до побеляване, след което се добавят ванилията, киселото мляко, содата и лимоновия сок. След това се прибавя и изварата и се разбърква много добре. Слагате след това брашното и гриса и бъркате до получаване на хомогенна смес. Остава само маслото и да смесите плодовете с тестото. Изсипвате в намазнена с масло форма, а отгоре нареждате резенчета от плода. Печете в предварително загрята фурна и след това се радвате на тази страхотна сладост.

Image

Вкусна идея: Лесна крем супа от тиква и джинджифил

Вече сме в сезона на тиквите и затова именно те ще са главният герой днес. И причината не е само празника Хелоуин, за който у нас млади и стари непрекъснато спорят дали трябва да се празнува. Това е друга тема, ние ще ви дадем идея за какво друго (освен за украса) можете да използвате тиквата. Представяме ви една лесна, бърза и много здравословна рецепта за крем супа. Опитайте и ще се убедите сами!

Необходими продукти:

  • 500 гр. тиква;
  • 2 моркова;
  • 1 глава лук;
  • 200 гр краве масло;
  • 200 мл прясно мляко;
  • 1 ч.л. джинджифил;
  • 2 с.л. тиквени семки.

Начин на приготвяне:

Започваме с почистване на тиквата, морковите и лука, след което ги сваряваме в подсолена вода. Слагаме някъде около 1 ч.л. сол. След като омекнат зеленчуците ги пасираме заедно с маслото и млякото*, докато се получи еднородна смес.

После настъргваме джинджифил на ситно ренде и го добавяме към основната смес. Разбъркваме добре и сме готови. Преди сервиране поръсваме супата с малко тиквени семки и по желание добавяме и една шепа крутони.

*Млякото трябва да е предварително извадено от хладилника, за да не е студено.

За какво е полезна тиквата?

  • Богата е на витамин А, който засилва имунната система и се бори с инфекциите в организма.
  • С високо съдържание е на витамин С, за който едва ли трябва да разясняваме подробно за какво помага. И все пак – едно от най-важните неща за него е, че е силен антиоксидант.
  • Тиквата съдържа още протеини, витамин В2, витамин Е, желязо, калий, манган и по-малки количества магнезий, фосфор, цинк и фолат.
  • Помага при заболявания на стомаха, болни бъбреци, диабет, сърдечно-съдови заболявания, висок холестерол, затлъстяване, кожни заболявания, заболявания на очите и помага за по-стабилна нервна система.
  • Освен това подсилва либидото и според експертите има свойството да подмладява.
Image

Откъде идва името на мусаката

Мусаката е още едно от любимите на много българи ястия. Можете да я приготвите в различни варианти – с месо и без месо, но безспорно най-популярната по нашите земи е рецептата с кайма, картофи и заливка. А иначе ястия със същото име се приготвят навсякъде из Балканите, както и в Близкия изток, само че по доста различен от нашата представа за мусака начин.

Откъде идва името?

Думата „мусака“ произлиза от арабското – musaqqa’a, което означава изстуден. Среща се още в гръцкия език като μουσακάς, румънския – musaca, турския – musakka, южнославянския – мусака/musaka, арменския – Մուսակա. В България думата навлиза през гръцкия и турския език, докато по света основен принос за разпространението ѝ има гръцкият. По тази причина повечето хора смятат мусаката за гръцка, а не за арабска вкусотия.

Тайните на истинската мусака

Оригиналната арабска рецепта е без месо и задължително включва патладжани, а картофите и каймата се „появяват“ значително по-късно в мусаката. Арабската вариация наподобява по-скоро салата от патладжани и домати, към които се добавя кисело мляко или сирене. Освен това се сервира студена и затова носи името мусака.

Как се прави мусака в България?

Най-често я приготвяме от мляно месо (50% свинско и 50% телешко), нарязани на дребно картофи и 1-2 глави червен лук. Добавя се малко черен и червен пипер и чубрица и всичко се задушава с малко олио. След това се залива с чаша вода и се слага във фурната. Когато ястието е почти готово, се прави заливка от яйца и кисело мляко и се доизпича.

Различни варианти на мусаката

Кулинарната фантазия е създала разнообразни рецепти за мусака. На някои места я приготвят с тиквички и ориз, на други – с тиквички, моркови и картофи. Но по света най-известен е гръцкият вариант, който се прави без картофи. Вместо тях се използват патладжани, които се нареждат на пластове, а между тях се слага сос от домати и мляно месо (говеждо или овнешко). Заливката е със сос бешамел + добавка малко кашкавал.

По подобен начин на българската е мусаката в Западните Балкани, както и в Румъния – използват се картофи вместо патладжани. В Северна Македония пък приготвят ястието като най-отдолу нареждат пласт изпържени нарязани на филийки картофи. Турската обаче не е на пластове – прави се от задушени и запържени патладжани, зелени чушки, лук и мляно месо. Освен това се комбинира с джаджик (турски таратор ) и пилаф.

********************************************

Ние в ресторант Симона обичаме да приготвяме и да похапваме, разбира се, както традиционната за България мусака с кайма, картофи и заливка, така и гръцката – с патладжани, тиквички, кайма и сос бешамел. Заповядайте и вие да се насладите на някой от нашите специалитети. В случай че не харесвате мусака, можем да ви изкушим с още куп други апетитни предложения.

Image

Откъде идва името на кавърмата и какво означава

Кой обича да си хапва готвени ястия?! Вероятно повечето от нас, затова нека първо изясним какво е кавърмата. В повечето случаи включва месо (свинско или пилешко), лук, чубрица, чушки, пипер и сол. Има обаче места, на които се приготвя по коренно различен начин като например в Украйна и Молдова, където използват задължително агнешко месо.

История на наименованието

Както много други думи в българския език, кавърмата не е наша. Привнесена е от турски и в буквален превод означава „запържен“. В последствие думата е възприета и на други езици като персийски, арабски и урду. Така заляга в основата на няколко различни ястия, чиито имена макар да са с един и същи корен, са напълно различни. В арабския се среща шаварма, което е печено чрез въртене месо. Турската дума за това е чеверме, която у нас също се използва. Така в крайна сметка според етимологията кавърмата и чевермето са едно и също 🙂 .

Безмесна кавърма

Да, има и такова нещо в някои части на Северна и Западна Турция. Подобно на другите версии, тази без месо започва с пърженето на лук, само че после се добавят нарязаните зеленчуци. Доста често дори се използват мариновани зеленчуци, които се изсипват заедно с вода и се готвят. Предполага се, че безмесната кавърма произхожда от по-стари ястия, отново от същия регион.

Ние в ресторант Симона много обичаме да приготвяме, а и да хапваме кавърма. Затова обещаваме скоро да ви споделим и нашата рецепта, а дотогава заповядайте при нас.

*************************************************

Поверия

И докато сме на тема готвене, да ви кажем, че според фолклорната традиция на 1 септември се отбелязва зимният Симеоновден, който се смята за един от най-лошите дни в годината, защото оставя рани и белези на хората. Но спокойно, няма място за притеснение. Според поверието не трябва да се хваща остър предмет и затова ние сме насреща. Ако сте малко суеверни, в ресторант Симона ще се радваме да ви помогнем да спазите обичая като приготвим вкусна храна, на която можете да се наслаждавате както при нас, така и в дома си.