Най-старите ресторанти в света (СНИМКИ)

В днешно време нови ресторанти се появяват непрекъснато, предлагайки разнообрази менюта и интересен интериор. Според проучванията обаче 60% от тях се провалят още през първата година, а 80% от тях – през първите 5 години. И все пак има някои, които са устояли на промените, конкуренцията и високите изисквания на клиентите дълги години. Затова ви представяме 7 от най-старите ресторанти в света, събрани от сайта oldest.org.

Най-старите ресторанти в света

St. Peter Stiftskeller, Залцбург, Австрия (803 г)

Ще повярвате ли, че това място отваря врати за първи път през 803 г?! Всъщност това е годината, в която ресторантът е споменат за пръв път от английски учен, служил на император Карл Велики. Така че може и да съществува от преди това. Ето защо St. Peter Stiftskeller се смята за най-стария не само в Европа, но и в целия свят.

Сградата, в която се помещава, през времето преминава през доста ремонти, но голяма част от оригиналната визия е запазена, защото е издълбана в каменните скали. А ето и още нещо доста впечатляващо – в тази страноприемница са се хранили хора като Моцарт и Христофор Колумб.

Не се настройвайте обаче, че сега ще ви посрещнат с ястия, популярни преди векове. Ресторантът предлага традиционни австрийски блюда с модерна европейска визия от произведени на място продукти. А ако искате да опитате специалитетите там, вероятно ще можете да си резервирате маса за следващия ден.

Zum Franziskaner, Стокхолм, Швеция (1421 г)

В сравнение със St. Peter Stiftskeller този е направо нов и все пак… съществува от 1421 г. Създаден е от германски монаси, след разрешение от крал Ерик от Померания. Храната, която се сервира в ресторанта, съчетава немските корени на основателите с ароматите на местната скандинавска кухня.

Трябва да направим обаче едно уточнение – Zum Franziskaner не се намира в първоначалната си сграда. Въпреки това храната и напитките са останали същите като преди близо 600 години. Така че на това място ще можете да опитате уникална селска наденица, баварско свинско печено или дивечово месо с някои от типичните германски бири.

Honke Owariya, Киото, Япония (1465 г)

Малко повече от 40 години след появата на шведския Zum Franziskaner са нужни на японците, за да отворят и те подобно място. Honke Owariya в Киото започва да работи през 1465 г като сладкарски магазин, преместил се от региона Овари. Първоначално става популярен с оризовите си питки, но постепенно започва да прави юфка Soba (с висококачествено брашно от елда). Истинската тайна на специалния вкус на това тяхно ястие до днес е в чистата вода на Киото, твърдят от екипа на сегашния ресторант.

La-Tour-d’Argent, Париж, Франция (1582 г)

Ето че в списъка намира място и ресторант със звезди Мишлен – цели три в един момент, само че през 1996 г. губи една от тях, а десет години след това се разделя и с втора. От управата твърдят, че сред някогашните им клиенти е не кой да е, а крал Хенри IV. Също така там са се хранили още Франклин Д. Рузвелт, Марлене Дитрих и Чарли Чаплин. Едно е ясно със сигурност, ресторантът прави вечерите на парижани специални още от 1582 г.

Zur Letzten Instanz, Берлин, Германия (1621 г)

Още едно чудесно място за похапване с впечатляващо дълга история, за което няма да ви се наложи да чакате кой знае колко и обикновено бихте могли да си резервирате маса за следващия ден. Сред клиентите в миналото били Наполеон Бонапарт, Лудвиг ван Бетховен, а от съвременните – германският канцлер Ангела Меркел.

Въпреки че сградата е една от най-старите в Берлин, тя е реконструирана през 1963 г. след като по време на Втората световна война са ѝ нанесени тежки щети. По тази причина интериорът не е съвсем автентичен, но пък сегашният дизайн отразява стила на оригиналната таверна от 1621 г.

White Horse Tavern, Роуд Айлънд, САЩ (1673 г)

Сградата, в която се намира White Horse Tavern, е построена през 1652 г. и през 1673 г. е продадена на Уилям Мейс, който отваря механа. Тъй като сградата е доста голяма, в определени периоди е ползвана като съдилище, кметство и място за срещи на Общото събрание на Роуд Айлънд. Дори е служила за разделяне на британските и американските войници по време на Американската война за независимост (1775-1783 г).

Мястото е възстановено през 1954 г. с помощта на дарение от семейство Вон Берен, а ресторантът отваря отново през 1957 г.

Sobrino de Botín, Мадрид, Испания (1725 г)

Това е ресторантът, който държи рекорда на Гинес за най-стар в света, макар че всички останали в нашия списък датират от преди този. Причината за това признание е фактът, че се намира в оригиналната си сграда, при това с автентичен интериор от 18 век.

Първоначално носел името Casa Botin и е отворен от френски готвач на име Жан Ботин и неговата австрийска съпруга. Семейството нямало деца и затова завещало ресторанта на племенницата на г-жа Ботин. Така е преименуван на Sobrino de Botin, тъй като на испански sobrino означава племенник. В списъка с известни гости попадат Ърнест Хемингуей, Фредерик Форсайт, Греъм Грийн и Джеймс А. Мичънър.

******************************************

Ако живеете в София или имате път насам, заповядайте в ресторант Симона. Не можем да се похвалим с толкова забележителна история, но за сметка на това имаме изкушаващо вкусните ястия, които ще превърнат храненето в незабравимо преживяване.

…защото за нас готвенето е изкуство!

Борислав Паунков от ресторант Симона за това как се промени кулинарията след COVID-19

Темата COVID-19 на всички вече сериозно ни омръзна, но такава е ситуацията и изглежда още поне известно време ще е доста актуална. Междувременно всички се опитваме да възстановим живота си такъв, какъвто беше преди пандемията, поне доколкото е възможно. В тази връзка решихме да проверим как се случва това в ресторантите. Подробности от „кухнята“ ще ни разкаже един от кулинарните майстори на Арт Хотел Симона, София – Борислав Паунков.

Здравей! Пандемията затвори ресторантите и всички изяви на закрито, но наскоро тези мерки отпаднаха. Хората започнаха ли да се връщат в ресторантите?

Да, клиентите постепенно започнаха да се завръщат, но много плахо. Процесът ще е доста дълъг и труден, докато се върнат на 100% така, както беше преди всичко това да се случи. Истината е, че хората все още се страхуват, защото мерките, които Щабът предприе през последните месеци, бяха малко страховити. Много драстични бяха…

Как се отрази случилото се пряко на работния ти процес?

Доста болезнено, защото по този начин загубихме ритъма, с който бяхме свикнали всички. Освен това някои неща се забравят като не ги практикуваш, така че се радвам, че всичко това не продължи по-дълго и вече можем да работим и да радваме хората с вкусна храна. Вярвам, че постепенно всичко ще се оправи.

Имаше ресторантьори, които протестираха срещу предпазните мерки в кухните. Ти какво мислиш по въпроса?

Да, чух, че някои колеги от бранша стачкуват дори, но според мен не трябва само ресторантьорите да го направят. Смятам, че трябва целият народ да се вдигне и да се реши всичко.

ЗА КУЛИНАРИЯТА КАТО МАГИЯ

Нека те представим малко по-подробно. От кога кулинарията ти е професия?

Захванах се с нея през 2010 година. Всичко стана просто на шега. Започнах да практикувам професията Готвач, но мога да кажа, че за мен това не е просто работа. За мен това не е професия, а изкуство, в което като влезеш един път няма излизане.

От кого си се учил?

Учих се от двама много добри готвачи – от моя брат Мариян Паунков и от моя настоящ шеф Георги Ангелов. Това изкуство обаче трябва да се изучава цял живот, защото винаги има какво ново да откриеш – неща, които не си пробвал и като техника, и като продукти, комбинации и като презентации.

Много хора се опитват да готвят, но не на всеки се получава. Каква е тайната?

Тайната е просто да ти идва от вътре и да готвиш с много старание и любов. В противен случай, няма как да се получат нещата, това е ясно.

Кои са твоите любими неща за похапване?

Всичко обичам да ям. Единствените неща, които не ми допадат, са лютото и маслини. Нещото, което най-много обичам, определено е месото – то ми е любимо, най-вече телешкото.

Вкъщи експериментираш ли с разни рецепти?

Честно казано вкъщи не ми остава много време за експерименти, но някой път се налага да импровизирам. Така че у дома по-скоро готвя по необходимост, а в ресторанта – за удоволствие.

Какви са предизвикателствата в твоята професия?

Всеки ден за мен е предизвикателство. Възможността да готвиш и да учиш нови неща и нови кухни е страхотна и се опитвам да „попия“ колкото се може повече неща. Не бих определил обаче новите неща като трудности, а по-скоро като нещо интересно, което да ме направи още по-добър в кулинарията.

С какви продукти обичаш да готвиш?

С всякакви, не мога да кажа, че имам предпочитания към някой продукт конкретно. Важното е да се внимава със съчетаването на вкусовете. Аз например обичам нестандартните неща.

Някой съвет към начинаещите кулинари?

Съветът ми към младите кулинари е никога да не се отказват, защото всяко начало е трудно. С годините става все по-лесно и по-приятно. Кулинарията е истинска магия.

Какво ще кажеш за твърдението, че се храним преди всичко с очите?

Вярно е! Винаги окото първо се храни и с негова помощ добиваме апетит. Затова аз лично много се на наслаждавам, когато една порция е изпипана до съвършенство.

Източник: Jurnal.bg