Готови ли сте за зимата?! И внимавайте кой пръв ще пуснете в дома си
Димитровден не е просто обикновен църковен празник, на който носещите това име трябва да почерпят. Според народните поверия от Деня на Св. Димитър Солунски (26 октомври) започват зимата и студът. Така че вече е време да се подготвим с топли дрехи и напитки за загряване.
Кой е Димитър Солунски?
Православният празник почита паметта на мъж, роден през 3 век в гр. Солун. Негов баща е тогавашният градоначалник, а негов брат близнак е Свети Георги. След смъртта на баща им начело на града застава Димитър, който е приет от хората с голяма почит. Мъжът обаче открито изповядва християнството и затова император Галерий го хвърля в затвора, където го убиват по време на молитва.
Предания
Българските народните предания разказват, че двамата братя приживе тръгват в различни посоки по света. На раздяла Георги (смятан за предвестника на лятото) казва на брат си, че ако види от стряха да капе кръв, да знае, че е умрял. И така се случва – една ламя изяжда Георги, а когато Димитър я притиска, тя му дава душата на Георги. След това двамата политат към небето, яхнали конете си, а там си разделят годината по братски – за Св. Георги е лятото, а за Св. Димитър – зимата.
Друго предание разказва, че двамата братя запалват Света гора и светогорските манастири и по тази причина ги хвърлят за три години на морското дъно. Лелите им Св. Петка и Св. Неделя обаче започват да молят Господ и Богородица да ги пуснат.
Традиции и предсказания
Освен че на този ден вече времето започва да застудява, празникът се свързва и с така нареченото обредно полазване. Според това какъв е първият гост в дома ни се предсказва каква ще е годината ни. Ако първите „полазници“ са момчета, през следващите месеци ще се раждат повече мъжки животни. Ако са добри и заможни хора, домакинът ще е здрав и годината ще е благополучна за него.
Старите хора вярват, че ако месечината е пълна в нощта срещу Димитровден, пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Отново в нощта преди празника овчарите хвърлят една тояга в кошарата и ако на сутринта овцете лежат на нея, значи зимата ще е много продължителна и студена.
Какво се слага на масата?
Както всеки друг празник, и на този обичаят е свързан със специални приготовления. На трапезата се слага курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния (петел – ако именикът е мъж, кокошка – ако е жена). Също така се сервират много зеленчуци, варена царевица, пестил, пита от ябълки или печени ябълки, рачел и тиква.
****************************************
Ако нямате време да приготвяте специална трапеза (или просто не ви се занимава), но пък държите да почувствате чуха на празника, заповядайте в ресторант Симона. Нашият екип ще се погрижи за всичко с разнообразието от вкусни предложения, личното отношение към всеки гост и нашата топ хигиена, която в тези пандемични времена хич не е за подценяване.
Световен ден на сърцето (29 септември)
В условията на продължаваща месеци наред пандемия все по-силно осъзнаваме истинската стойност на здравето. Затова в Световния ден на сърцето – 29 септември, ще ви дадем някои насоки как да опазите най-важния орган в тялото ни. За съжаление, няма рецепта срещу любовните несгоди, но пък има какво да направите срещу заболяванията.
Как с храна да намалим риска от сърдечно-съдови заболявания?
- Минимум 400 г. дневно консумация на плодове и зеленчуци;
- Млякото и млечните храни да са с ниска масленост;
- Хапвайте често ядки и семена, най-вече орехи;
- Наблягайте на пълнозърнестия хляб, зърнените и бобовите храни;
- Не забравяйте рибата– поне веднъж седмично да е в менюто ви;
- Добра идея е да намалите солта – до 5 гр. на ден;
- Ограничете животинските мазнини; хидрогенираните мазнини (маргарини) и храните, богати на холестерол.
Важно за сърцето:
- Да му осигуряваме достатъчно почивка – поне 8 часа сън на ден;
- Не пренебрегвайте физическата активност;
- Намерете свой начин да се справяте със стреса;
- Следете теглото си и не прекалявайте с алкохола.
Любопитно за сърцето:
- Сърцето в норма при мъжете тежи между 280 и 340 гр., а при представителките на нежния пол – между 230 и 280 грама;
- Сърцето може да достигне тегло от над 500 грама, но това води до увреждания в сърдечната мускулатура;
- За 1 минута сърцето изтласква 6 литра кръв;
- Болшинството от инфарктите се случват между 8 и 9 часа сутринта;
- Кръвоносните съдове в тялото имат обща дължина около 100 000 км.
София – олицетворение на мъдростта и саможертвата
На християнския празник „Вяра, Надежда и Любов“ (17 септември) почитаме паметта на трите мъченици за Христовата вяра, както и тази на тяхната майка София. Заедно с това отбелязваме и деня на нашата столица. Знаете ли обаче каква всъщност е историята на четирите жени и защо са обявени за светици?
Предания
София и трите ѝ дъщери живели през втората половина на I век в Рим. Водели се от повелите на Христовата вяра и непрекъснато правели добри дела. За жалост, съдбата не била никак благосклонна към тях. Когато се ражда най-малката – Любов, съпругът на София умира и тя остава сама да се грижи за момичетата. Жената прави всичко възможно да ги превърне в последователки на изповядваната от нея религия. Под нейно ръководство те изучавали пророческите и апостолските книги, стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.
Присъда
Тяхната чистота и благородство не останали незабелязани, само че това привлякло и вниманието на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат заведени при него. Майката веднага се досетила каква съдба ги очаква, но подготвила дъщерите си за нея. Като застанали пред входа на двореца, те се прекръстили и след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра – на 12 години, Надежда – на 10, и Любов – на 9 години) останали непреклонни. Последвали тежки изтезания, при това пред погледа на майка им. В крайна сметка момичетата не издържали на мъченията и умрели, а скоро след това и майка им София.
Имен ден имат: София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни
Традиции
В миналото българският народ не е извършвал някакви особени обреди на този ден. Имениците обаче посрещали гости, които пеели песни и играели хора, а на трапезата се слагала прясна питка, грозде и други плодове. Всичко това се правело за здраве, щастие и любов.
Денят е свързан с народната Вяра на нашенеца в Бога и в доброто. Символизира стремежа на всеки човек да бъде честен, добродетелен, да помага на околните и да избягва лошите постъпки. Народът също така вярвал, че доброто никога не остана незабелязано от Всевишния и се връща.
„Бял мъж“ – вкусна импровизация за ключаря на райските порти
„Бял мъж“, „Белмъш“ или „Кутмач“ е традиционно ястия, което се приготвя за Петровден (29 юни) – ден, в който православната църква почита светците Петър и Павел. Смята се, че всъщност Петър се казвал Симеон, но Христос решава да му даде името Петър, означаващо камък. В народните представи той е богат и неотстъпчив, докато брат му Павел – справедлив сиромах. От всички светци обаче именно на Петър се паднало да държи ключа за райските порти, както и да отсъжда кой е праведен и кой не.
Традиция на празника
На този ден жената трябва да остане у дома и да приготви вкусни неща за хапване. Сред тях са тиквеник, баница, хляб, петровско пиле и т.н. И макар че традициите отдавна не са това, което бяха, все пак на някои места в страната най-интересните обичаи са се запазили. Един от тях, както споменахме, е приготвянето на ястието „Бял мъж“, характерно най-вече за кухнята на хората високо в Балкана.
Любопитно: това е единственото ястие в българската фолклорна традиция, което се приготвя от мъж.
Легендата
Група мъже станали рано на Петровден, за да избегнат жегите, и отишли на нивата да жънат жито. Работата обаче била толкова много, че не успели да се спасят от парещите лъчи на слънцето. Тогава при тях слязъл самият Свети Петър и грабнал сърпа, за да им помогне да ожънат реколтата, преди да е станало прекалено горещо.
На обяд всички отворили торбите си, за да извадят храната, която булките им са приготвили. Когато обаче един от мъжете тръгнал да вади прясно овче сирене, видял, че се е разтопило, и се засрамил да гощава светията с него. Петър обаче взел в ръце няколко житни класа, стрил ги на брашно и поръсил с него сиренето. След като разбърка се получила вкусна бяла каша, която предците ни нарекли „Бял мъж“.
Как се приготвя?
Необходими продукти:
Рецептата се запазва до наши дни почти непроменена, с тази разлика, че сега по-често се приготвя от жени.
- 600 гр прясно домашно овче сирене;
- 150 мл прясно мляко;
- 6-7 с.л. брашно;
- Сол – на вкус.
Начин на приготвяне:
Сиренето се намачква с вилица, а в случай че е малко по-твърдо, можете да добавите една супена лъжица масло. След това брашното се размива в студеното прясно мляко и се добавя към сиренето. Овкусява се със сол и се слага на котлона на тих огън, докато се сгъсти (не повече от 4-5 минути, за да не загори).
Това е всичко – бързо, лесно и много вкусно традиционно предложение! Да ви е сладко!
****************************************************
А ние ви очакваме в ресторант Симона, за опитате от нашите апетитни предложения!
…защото животът е вкусен!
Защо Видовден е специален за актьорите
Един от често използваните изрази по нашите географски ширини е „Ще дойде Видовден“, макар и много хора да не знаят какво всъщност стой „зад“ него. Обикновено представите ни са доста апокалиптични, но искаме да ви успокоим, че нищо чак толкова лошо не се задава… надяваме се.
Обичай
Видовден (15 юни) е свързан още с култа към Слънцето и през Средновековието се е смятал за най-дългия ден в годината. Според традицията се става рано, за да се гледа изгревът. А тези, които са спазили обичая, ще бъдат здрави и весели през годината.
Митове и легенди за Видовден
Няма доказателства за съществуването на подобен светия и затова 15 юни не е включен официално в църковния календар. Според поверията обаче Вида е образът на възмездието и разделя правото от грешното, а денят се приема като времето на Страшния съд.
Според народното поверие Видовден се отбелязва в чест на Вида (сестра на двама светци, наричани „градушкари“ – Вартоломей и Елисей). Целта на празника е да предпази хората от градушки и затова не трябва да се работи, за да не бъдат разгневени градушкарите.
Други поверия пък твърдят, че това е денят на Видьо или Видо – един от четиримата градушкари (другите са Герман, Вартоломей и Лисе). Те искат възмездие за греховете и затова народът вярва, че на празника наяве излизат всички направени злини.
Връзка с изкуството
Има и още една легенда, която разказва за Свети Вит, живял в края на 3-ти и началото на 4-ти век. Той е приет за патрон на актьорите, комедиантите и танцьорите, но в същото време и на кучетата и болните от епилепсия. Пазител е на хората от отровните змии, гръмотевиците и градушките. Почитта към него най-вероятно е донесена по нашите земи от саксонските миньори (наричани саси) преди време.
Кой е Свети Вит?
Християнски светец и римски мъченик от времето на ранното християнство. Според църковното предание Вит е бил син на римски сенатор от Сицилия, който приема християнството още като дете. Още тогава баща му се опитва да го откаже от вярата с различни мъчения, но безуспешно.
Твърди се, че Вит успява да изгони бесовете от сина на император Диоклециан, поставяйки ръка върху главата му. Въпреки това по-късно е заставен да се поклони на римските богове и той отказва, заради което е арестуван и хвърлен на арената при лъвовете. Животните обаче не докосват праведника и затова накрая го убиват като го пускат в котел с врящо масло (303 г.).
Танцът на Свети Вит
Всичко тръгва от Средновековието, когато на 15 юни (Видовден) хората в страни като Германия и Латвия започват (по незнайни причини) да танцуват пред статуята на светеца. Скоро този танц става много популярен и се изпълнява против безсъние и редица други проблеми. Някои хора по онова време започват да бъркат танците с нервното заболяване хорея и затова впоследствие болестта получава името „Танцът на Свети Вит“.
Да погледнем света през очите на най-малките
Детството е една магична част от живота на всеки от нас. Време, в което не спираме да мечтаем, да вярваме в доброто и да обичаме силно, без да ни трябва причина за това… Време, в което сме истински, непринудени и щастливи. А 1 юни е време, в което да си припомним всички тези неща.
Честит празник!
Пожелаваме ви да запазите детското в себе си, въпреки всичко! Усмихвайте се и се радвайте на малките неща!
Международен ден на детето
Денят на детето в различните страни се отбелязва на различни дати. В бившия социалистически лагер обаче специалната дата е 1 юни. Началото си празникът води от Световната конференция по въпросите на детското здраве в Женева, Швейцария, през 1925 г. Веднага след това и у нас хората започват да го отбелязват, само че на 8 май. От 1949 г. обаче 1 юни се приема за Международен ден за защита на децата.
Кога празнуват Деня на детето по света?
- Втората събота на януари – Тайланд;
- 3 март – Япония;
- 4 април – Хонконг, Тайван;
- 23 април – Турция;
- Последната неделя на април – Колумбия;
- 30 април – Мексико;
- 5 май – Южна Корея, Япония;
- 27 май – Нигерия;
- Последната неделя на май – Унгария;
- 1 юни (Международен ден на децата) – Азербайджан, Албания, Ангола, Армения, Беларус, Бенин, Босна и Херцеговина, България, Виетнам (празнува се и при пълнолуние на осмия лунарен месец през Фестивала на пролетта), Гвинея-Бисау, Грузия, Еритрея, Естония, Етиопия, Източен Тимор, Йемен, Кабо Верде, Казахстан, Камбоджа, Киргистан, Китай, Куба, Лаос, Латвия, Литва, Македония, Макао, Мозамбик, Молдова, Монголия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Северна Корея (до 1945 г. – 1 май), Словакия, Словения, Сърбия, Таджикистан, Танзания, Туркменистан, Узбекистан, Уругвай, Хърватия, Черна гора, Чехия;
- 4 юли (Ден на детето в ислямските държави) – Алжир, Афганистан, Бангладеш, Бахрейн, Бруней, Джибути, Египет, Западна Сахара, Ирак, Иран, Йордания, Катар, Коморски острови, Кувейт, Либия, Ливан, Мавритания, Малайзия, Малдиви, Мали, Мароко, Нигер, Обединени арабски емирства, Оман, Пакистан, Палестина, Папуа Нова Гвинея, Саудитска Арабия, Сенегал, Сирия, Сомалия, Судан, Тунис, Йемен;
- 16 юни – ЮАР;
- Третата неделя на юли – Венесуела;
- 23 юли – Индонезия;
- 5 август – Тувалу;
- Втората неделя на август – Аржентина, Чили;
- 16 август – Парагвай;
- 30 август – Афганистан;
- 20 септември – Германия;
- 1 октомври – Сингапур, Шри Ланка;
- 12 октомври – Бразилия;
- 14 ноември – Индия;
- 20 ноември – ЮНЕСКО (Световен ден на децата);
- 11 декември – Гърция;
- 25 декември – Габон, Екваториална Гвинея, Камерун, Република Конго, Демократична република Конго, Сао Томе и Принсипи, ЦАР, Чад.
