Local time: 02:04 am

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
BOOK NOWCLOSE
Image

Софийско пътешествие из Античността

„Расте, но не старее“ гласи мотото на столицата ни София и това е точно така. Вече сме ви разказвали за древната история на града, както и за редица забележителности, които си заслужава да бъдат видени. Сега поставяме акцент върху останките от Античността, които ни напомнят за някогашното величие на това място. И, разбира се, няма как да не започнем с един от най-впечатляващите археологически обекти в района – крепостта Сердика.

Приятно пътешествие назад във времето!

Къде се намира крепостта Сердика?

Разположена е в самия център на града и няма начин да пропуснете най-популярната част от нея – в подлеза между Президентството и Министерския съвет. Източната порта на крепостта е реставрирана и експонирана в периода 1997-1999 г. Но това е само една малка част от крепостта.

Сердика има три частично открити крепостни стени, които според историците са строени през различни периоди. Причина за това е фактът, че градът многократно е разрушаван – от готи, хуни, авари, славяни, българи и турци. Повечето от разрушените постройки не са възстановени, за съжаление. В пълния си вид до днес се е запазила само култовата сграда (мартирион) от IV век, която сега е известна като ротондата „Св. Георги“. А най-старите открити зидове (засега) са от началото на римското владичество в Сердика и като цяло в Тракия (I век сл. Хр.).

Разкриването на крепостта започва след разрушителните бомбардировки през Втората световна война. След случилото се през 1944 г. се налага ново изграждане на София и по време на разчистването на пространството между хотел „Шератон“ и Президентството са открити останки от тракийско селище. Върху тях пък има пласт с основи от сгради на римския град Улпия Сердика.

Ето и по-точни координати:

  • Източна част – от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между ул. „Сердика“ и ул. „Искър“.
  • Северна част – до ъгъла на ул. „Ексарх Йосиф“ и бул. „Княгиня Мария-Луиза“, където стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите.
  • Западна стена – следва посоките на ул. „Вашингтон“ и ул. „Лавеле“ и стига до Съдебната палата.

Кога е построена крепостта?

Данните сочат, че централната късноантична крепост на Сердика е построена някъде към 176-180 г. Смята се, че това е станало по време на съвместното управление на Марк Аврелий и сина му Комод. Тогава крепостта била с размери около 17.5 ха. По-късно (по времето на император Константин Велики) е разширена до 85 ха на север и преминавала отвъд днешния „Лъвов мост“. Масивен зид и кули са открити и в източна посока над амфитеатъра (днешната ул. Московска“).

*******************************************

В случай че ви предстои пътуване до София по работа или просто искате да разгледате античните останки, предлагаме ви едно незабравимо преживяване с артистичен привкус. Заповядайте в дизайнерските стаи на Арт Хотел Симона, които можете да наемете на много изгодни цени. Освен това получавате безплатен паркинг, интернет и сейф… Ще ви посрещнем с усмивка, лично отношение към всеки гост и особено внимание към хигиената и спазване на всички мерки за безопасност. А когато огладнеете, ресторант Симона ще ви изкуши с цял куп специалитети, приготвени от най-добрите продукти.

Image

Спорното начало на бургер манията

Бургерите определено са сред топ храните, с които свързваме Щатите и това не е случайно. Оттам тръгва манията по хамбургерите и постепенно залива целия свят. Теориите по въпроса на кого точно му хрумва за първи път гениалната идея да сложи парче месо между две хлебчета обаче са цял куп. Затова нека проследим историята на „любимата храна на Америка“.

Има ли връзка с Хамбург?

За съжаление, никой не може да каже кой точно е изобретил бургера, поне не със 100-процентова сигурност. Според някои изследователи първият хамбургер е направен от Ото Куасе някъде към 1869 г. в Хамбург, Германия. Наречен е Rundstück warm („топло хлебче“) и много германски емигранти хапвали именно това по пътя си към Америка.

Други специалисти са категорични, че хамбургерът тръгва от САЩ през 1900 г. от датски имигрант в Ню Хейвън, Кънектикът. Съществуват и твърдения, че все пак има връзка със Стария континент. Някои изследователи смятат, че германски емигранти пренасят традицията на приготвяне на кълцано месо от добро говеждо, оформено като плочка. Именно хамбургското говеждо в миналото се смята за едно от най-добрите и се продавало много скъпо извън родния си регион.

Концепцията за бургера обаче идва доста по-късно. Първоначално говеждото в стил „Хамбург“ (смляно или нарязано на кубчета, съчетано с чесън, лук, сол и черен пипер, изпечено на скара или пържено на тиган) започва да се предлага в ресторантите. Доказателство намираме в менюто на ресторанта на хотел Delmonico в Ню Йорк от 1837 г., в което имало „хамбургско кюфте“ за цели 10 цента.

Революцията на бургера

Големият интерес тръгва от изложение във Филаделфия през 1876 г., когато германските ресторанти раздат кюфтета на хиляди клиенти. След това всички започват да го търсят, при това не само в германските ресторанти и така попада дори в готварските книги – Mrs. Lincoln’s Boston Cook Book през 1884 г.

Смята се, че стекът за пръв път е сложен между два резена хляб по време на индустриалната революция от работници във фабриките. След това влиза в менютата на крайпътните заведения до Втората световна война, когато започва недостиг на месото. После хамбургерът става част от предложенията на заведенията за бързо хранене, а с идването на новото хилядолетие се превръща в кулинарна „звезда“ за много реномирани ресторанти.

**********************************

Ако ви се хапва нещо вкусно, но предпочитате някой друг да го приготви, ние имаме чудесно решение за вас. Кулинарните експерти на ресторант Симона ще ви изкушат с някоя вкусотия, а от вас остава само да се насладите на удоволствието от чудесната храна. Очакваме ви!

Image

Непознатата София: Поляна „Славейкови дъбове“

Може и да си мислите, че добре познавате столицата, но ние вярваме, че има с какво да ви изненадаме. Този път в поредицата ни „Непознатата София“ ви представяме едно живописно място, закътано в кв. „Лозенец“ – поляната „Славейковите дъбове“. И напук на презастрояването, този магичен оазис на спокойствието, сякаш ни „телепортира“ в друг свят. Именно това е и причината баща и син Славейкови приживе да ползват точно това зелено кътче за бягство от градския шум.

Паметник на културата

Ако все още не сте ходили там, направете го! Наричат това място още градинката с 28-те Славейкови дъба, а през 2005 г. е обявено за паметник на културата с национално значение. Славейковият дъб е най-старото дърво в парка (на повече от 500 години) и се намира на бул. „Свети Наум“. Но не това е единственото интересно нещо свързано с него – тук се е срещала четворката от кръга „Мисъл“ (Пенчо Славейков, Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров). На същото място Пенчо Славейков пише някои от най-известните си произведения.

Локация: Намира се между бул. Свети Наум, ул. Йоан Екзарх, ул. Света гора, ул. Черноризец храбър

История

Семейство Славейкови купува градинката, когато се премества от Пловдив в София след Освобождението. По онова време теренът е около 10 дка и включвал дъбовата гора на тогавашния „Корубаглар“ (някогашното име на Лозенец, което в превод означава „Лозя в гората“). Много бързо местността се превръща в любимо място не само на творците, а и на всички софиянци. Пенчо Славейков умира през май 1921 г. и в завещанието му пише, че иска да бъде погребан до любимия си вековен дъб в София, за да остане част от вселената. За жалост, желанието му не е изпълнено, но негови почитатели се събират на мястото и до днес.

Image

Йерихон – най-старият град в света

Миналото и историята на различните места по света винаги крият някаква мистика. Затова на повечето хора им е любопитно да се „ровят“ в архивите и да научават как са живели предишните поколения. По същата причина и ние от Арт Хотел Симона проверихме кой е най-старият непрекъснато населяван град в света. Оказа се, че това е Йерихон, който е разположен на Западния бряг в Палестинската автономия.

Откъде идва името Йерихон?

Част от експертите твърдят, че произлиза от иврит и в превод означава „ароматен“. Според други специалисти пък името идва от думата Yareah – луна. Мястото било кръстено така в знак на почит към лунното божество Ярих (от западно семитската митология), защото градът бил ранен център на поклонение към него.

История

В момента е обитаван от около 20 000 души като почти 50% от населението е под 20-годишна възраст. Според археолозите обаче Йерихон е създаден още в Медната епоха, което е някъде преди 11 000 години. Но това не е единственото, с което е известен. Йерихон е също така и най-ниският град в света, защото се намира на 275 метра под морското равнище.

Пази руините от най-старите си постройки, които определено провокират интереса не само на експертите, но и на приключенците. Сред запазените останки има такива на 10 000 години. Съхранени са кула и укрепени жилища от неолита и бронзовата епоха, гробници и други интересни находки.

Най-атрактивна безспорно е резиденцията на цар Ирод – Тулул Абу ал Алаиек. Разбира се, към днешна дата от богатия някога палат няма кой знае какво да се види, но все пак могат да бъдат разгледани част от залите за почивка и баните. Любопитните към бита от миналото обаче ще открият повече в двореца на Хишам от 18 в., построен от принц Халиф ал Уалид ибн Язид. Той е разрушен от земетресение, но запазеното до днес напомня за величието на стопанина му – забележителна архитектура, великолепни мозайки и много водни резервоари и басейни.

Митове и легенди

  • Предполага се, че в Йерихон е възникнала традицията за погребване на покойниците обезглавени. Причината бил култ към Луната и като символ на надеждата за възкресение. После обичаят се разпространил по света.
  • Градът е разрушен от еврейските племена в края на 2-рото хилядолетие пр.н.е. А според Библията стените му рухнали от звука на тръбите на завоевателите.

Любопитно за Йерихон

  • Намира се на 40 км от Йерусалим;
  • По-лесно се стига до Йерихон от Витлеем или Рамала;
  • Не всеки може да отиде в Йерихон със собствената си кола. Необходима е специална застраховка за автомобила;
  • Много топло и приятно място, дори през зимните месеци;
  • През миналия век градът е окупиран от Йордания (1949-1967 г), а след това от Израел до 1994 г.

Топ 5 на най-старите градове в света:

  • Йерихон, Палестинска автономия;
  • Библос, Ливан;
  • Дамаск, Сирия;
  • Луксор, Египет;
  • Бейрут, Ливан.
Image

Tайните на перфектното барбекю

В такъв период на годината сме, че отвсякъде мирише на скара. Колкото и да не си падате по месото, този аромат на месце няма как да ви остави безпристрастни. Трябва да признаем, че определено се получава много вкусно, а на всичкото отгоре е и лесно. Все пак има някои тънкости, които е добре да знаете, когато приготвяте храна на барбекюто, за да сте сигурни, че ще получите максимално добри резултати. Ние от Арт Хотел Симона и ресторант Симона събрахме част от тях и с радост ги споделяме с вас.

Преди обаче да ви просветим по темата, нека се върнем малко назад в миналото и да проследим историята на този начин на приготвяне на месото. Вероятно няма да се изненадате особено от факта, че това не е новост на съвременния свят, но пък едва ли предполагате, че се използва от преди 1.8 милиона години, според Planet Barbecue (Workman Publishing, 2010).

Накратко за появата на барбекюто

Е, във вида, в който познаваме сега барбекюто – месо на скара или пещ, покрито с подправки и сос, се предполага, че традицията произхожда от Карибите. Първите рисунки на подобно готвене са на испанци, които пристигат на Карибските острови и откриват, че местните пекат уловените риба и дивеч върху огън, поставени върху специални дървени панели. Самите те наричали метода “barbacoa”.

Според една легенда човекът, който пренася идеята в европейската кухня, е мореплавателят Христофор Колумб. Той пристига по тези земи през 15 век и бил удивен от готвенето на местните племена. Вкусът направо го оставил без думи, защото до този момент не бил опитвал нищо подобно.

Дали историята за Колумб е съвсем реална, не можем да сме сигурни, но пък причината за печенето на ниска температура продължително време е кристално ясна. Дивото месо е по-жилаво и затова има нужда от по-дълга термична обработка.

Съвременна версия на барбекюто

В сегашния вариант барбекюто идва от африканските роби в САЩ, на които била давана най-лошата част на месото. Ето защо те трябвало някак да го приготвят, че да омекне и да стане по-сочно. Оказало се, че барбекюто е най-подходящият вариант.

Съвети за перфектно барбекю

Не използвайте барбекю на газ

Има различни начини за приготвяне на барбекю, но повечето експерти препоръчват да не използваме скара на газ. С този тип барбекюта получавате необходимата топлина, но пък вкусът е съвсем различен.

Не засилвайте температурата

Правилният начин за приготвяне на барбекю е на ниска температура и бавно, така че заредете се с търпение.

Мариновайте месото предварително

Пригответе си любимия сос за мариноване и оставете да престои няколко часа или дори цяла нощ. Ако не разполагате с толкова време, можете да ускорите процеса като оставите месото извън хладилника. На стайна температура то ще се овкуси и ароматизира много по-бързо.

Нарежете непосредствено преди сервиране

След като изпечете месото също го оставете да престои малко – няколко минути. Нарежете непосредствено преди да започнете да се храните, за да остане сочно и крехко.

Циркулацията на въздуха е основната тайна

Месото не трябва да докосва нищо друго освен скарата, т.е. огънят трябва да е слаб. Пече се върху жарава без пламък.

Подгответе скарата, за да не залепне месото

Добре е няколко минути преди да сложите продуктите върху скарата да я намажете с мазнина. Червеният лук също върши работа.

**************************************************************

Ако ви се хапва нещо вкусно, а не ви се занимава вие да го приготвяте, заповядайте в ресторант Симона. Тук подхождаме към готвенето като към изкуство и винаги се стараем да предлагаме на гостите си неповторимо вкусни кулинарни шедьоври.

Image

Знаете ли старите имена на София

Вече сме ви разказвали, че столицата на България – София, има хилядолетна история, при това не съвсем лека. Претърпяла е най-различни беди и разруха, само че е устояла на всичко. Разположението ѝ на кръстопът винаги е определяло и голямото значение. Император Константин Велики (274-336г.) дори искал да премести столицата си от Рим в Древна Сердика и често казвал „Сердика е моят Рим“. И понеже през различните периоди София е била наричана по различен начин, ние решихме да проследим историята на промени в наименованието.

Първото име на града

Трябва да се върнем няколко века преди Христа – в периода VII-VI век пр. н.е. възниква селището Сердонополис, което в превод от гръцки език означава „град на сердите“. Смята се, че племето сарди или серди са населявали тези земи и затова често наричали града просто Сардика или Сердика. Така останало до завладяването на Софийската област от римския пълководец Луциниус Красус, покорил цялата Тракийска област.

Според някои езиковеди произходът на старото име е свързан с арменската и арабско-турска дума серт и санскритската сардх. Ако още не сте се досетили какво означава, ще подскажем, че и днес се използва, главно в Северозападна България, макар същността ѝ леко да се е поизменила. Някога е означавала упорито, непоколебимо.

Второто име на града

След време градът попада в границите на Римската империя и при управлението на Марк Улпий Траян (98-117 г.) процъфтява. Няколко века по-късно на това място се заселват славяни в следствие на Великото преселение на народите. Тогава името Сердика получава добавката Улпия, която била слагана на почти всички по-хубави и добре развиващи се места по онова време. Така наричат София през цялото римско владичество на Балканския полуостров.

Третото име на града

Съществувало е заедно с Улпия Сердика. Става въпрос за названието Триадица, което се използвало през Средновековието и било дадено на селището от византийския император Юстиниан Велики. Свидетелства за това има в различни документи. Повечето изследователи твърдят, че Триадица всъщност е византийското име. Други пък вярват, че идва от църквата, посветена на Алия Триада (Св. Троица).

В българските предели

Градът попада в територията на България още през 809 г., когато хан Крум минава оттук на път към Одрин и Цариград. За съжаление, тогава селището е опожарено, но скоро е възстановено. Не след дълго при хан Омуртаг получава и своето българско име – Средец, защото се намира в средата на държавата. През следващите два века се превръща във важен политически, икономически, военен и културен център. Не губи статута си и по време на византийското присъствие по нашите земи.

Четвъртото име на града

След възстановяването на българската държава градът отново започва да процъфтява. Постепенно става и значим средновековен духовен център за православието. Именно по това време се появява и новото име – София, което за първи път е споменато в документ през 1376 г. Дълги години обаче се използват и двете имена – София и Средец.

********************************************

Ако имате път към София, очакваме ви в уютния Арт Хотел Симона, за да превърнем престоя ви в столицата в незабравимо преживяване. В ресторант Симона пък ще се погрижим за вкусната страна на нещата.