Local time: 08:41 am

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
BOOK NOWCLOSE
Image

Какво слагал на трапезата си Иван Вазов (БОНУС: любимите рецепти)

Може би си мислите, че „патриархът на българската литература“ Иван Вазов приживе е бил претенциозен към нещата, които стигали до трапезата му. Ако е така, донякъде имате право, но не съвсем. Писателят имал стриктен режим, който държал всички вкъщи да спазват. Също така строго следял какво се случва в кухнята и още от предишния ден давал „заявка“ за желаното ястия. Той обаче предпочитал простите нашенски манджи, които хапвал в точно определено време, твърдят изследователите.

Любимите ястия на Иван Вазов

Денят за Вазов обикновено започвал с препечена виенска кифличка, краве масло, чаша горчиво турско кафе и чаша прясно източена студена вода. От обедните предложения най-много харесвал лозови сарми, сарма-було, яхния от бял фасул, супа с брашно и яйца. За десерт пък най-много му се услаждала бадемовата торта с бяла глазура.

Любопитно за режима на Вазов

След като Иван Вазов се разделил със съпругата си Атина Болярска, грижата за менюто му се паднала на майка му и сестра му Въла. Както споменахме вече, в дома им царял строг ред, който не се променял с години и всички го спазвали, за да може авторът да твори.

Е, този така стриктен режим претърпял някои „сътресения“ след срещата на Вазов с Евгения Марс (единствената жена, без която Вазов не можел). През пролетта на 1906 г. тя му поднесла мляко с какао и филийка с черен хайвер, а той толкова се влюбил, че не усещал какво слага в устата си, но това вече е друга тема.

Трите любими рецепти на Иван Вазов

Супа с брашно и изгубени яйца

На котлона слагате да заври подсолена вода и счупвате едно след друго 5-6 яйца, така че всяко едно яйце да е отделно и обвито в белтъка си. След 2-3 минути изваждате яйцата и ги поливате със студена вода, за да спрат да се готвят. Подреждате ги в супиера, заливате с горещ телешки бульон, подправен с половин супена лъжица запържено брашно, малко черен пипер и пресен магданоз.

Дроб сарма

Необходими продукти:

  • 1-2 с.л. масло;
  • 1 връзка зелен лук;
  • Агнешки бял и черен дроб, сърце, було;
  • Шепа ориз;
  • Магданоз, джоджен, копър, червен пипер и черен пипер;
  • 1-2 яйца;
  • 2-3 с.л. кисело мляко.

Начин на приготвяне:

За начало сварете агнешките дреболии в подсолена вода. После ги нарязвате на ситно и ги запържвате в маслото заедно с наситнения лук. Прибавяте ориза и заливате с чаша гореща вода, след което варите, докато изври водата. Овкусявате с магданоза, джоджена, копъра, черния и червения пипер.

След като сте готови можете да преминете към измиване на суровото було. Постилате го върху чиния и в него изсипвате приготвената смес, след което го обръщате върху малка тавичка. На няколко места го набождате с игла, за да не се издуе. Остава само да намажете с червен пипер и да залеете с водата, в която е врял дробът.

Пече се в загрята фурна, докато придобие приятен червен цвят. Преди да извадите ястието, заливате с разтвор от 1-2 яйца, смесени с 2-3 супени лъжици кисело мляко и по желание лимонтузу. Връщате отново да се дозапече и изваждате, когато се зачерви.

*Киселото мляко може да се замени с прясно. На 250 мл прясно мляко се слагат 2 яйца. По желание в млякото може да се добави и половин супена лъжица брашно за повече гъстота. А в случай че вкъщи нямате мляко, можете да използвате и само размито брашно и 1-2 яйца. Също така и вместо една дроб сарма можете да завиете на няколко отделни с помощта на голяма лъжица. Може да се приготви и само с черен дроб.

Поднася се с кисело мляко.

Бадемова торта с бяла глазура

Необходими продукти:

  • 8 яйца;
  • 8 с.л. счукани бадеми;
  • 8 с.л. захар;
  • 1.5 с.л. галета;
  • 1 к.л. бакпулвер;
  • ½ к.л. канела;
  • Малко масло.

За глазурата:

  • 1 белтък;
  • 70-80 гр. пудра захар;
  • Няколко капки лимонов сок;
  • Малко шоколад.

Начин на приготвяне:

Разбивате жълтъците заедно със захарта, след което прибавяте бадемите, галетата и канелата. Разбърквате отново и добавяте белтъците, предварително разбити на сняг. След това намазвате с масло форма за торта и посипвате с брашно. Изсипвате вътре сместа и печете в предварително загрята фурна. След като стане готово, оставяте да се изстуди добре, а през това време приготвяте глазурата.

За крема трябва да разбиете белтъка на сняг, след което постепенно да го смесите със захарта и лимоновия сок. Отделно настъргвате едно парченце шоколад и го смесвате с 50-60 гр. чисто нетопено масло и пудра захар на вкус. Разбърквате добре (само в едната посока), докато стане на пяна. С помощта на шприц украсявате тортата, като при всяка ивица шоколад добавяте малко сладко (по възможност едро, не такова, което е на пюре).

******************************************

Ако ви се хапва нещо вкусно, но предпочитате някой друг да се погрижи за ястието, заповядайте в ресторант Симона. Нашите кулинарни експерти ще ви изкушат с разнообразие от ароматни и много апетитни предложения, приготвени с голямо старание и от специално подбрани продукти.

Image

Знаете ли как се променя храната по време на готвене

Всеки истински ценител на готвенето и вкусните ястия обожава да провокира кулинарните си умения с различни експерименти. Замисляли ли сте се обаче откога всъщност храната се обработва термично?! Нали не си мислите, че тази идея е хрумнала на хората още с появата им?!

Според някои изследователи готвенето води началото си от преди повече от 2.3 милиона години. Други учени пък твърдят, че първите опити са се състояли преди 40 000 години. И макар че експертите не са на едно мнение по този въпрос, ясно е, че готвенето не е от вчера и с времето се е развивало. Постепенно се появяват различни техники и започват да се използват различни продукти.

В днешно време не е никакъв проблем да открием рецептата и на най-сложното за приготвяне ястие. Благодарение на напредналите технологии (визираме интернет), имаме бърз достъп до стотици статии, рецепти, уроци, игри и различни платфотми на кулинарна тематика.

Как се променя храната по време на готвене?

Ще ви разкрием някои любопитни подробности за това какво точно се случва с продуктите при различните видове топлинна обработка. Например, не е излишно да знаете, че топлината може да унищожи до 20% от витамините в зеленчуците (най-вече важните витамин С, фолиевата киселина и калия). И все пак не изпадайте в крайности, защото някои сурови храни като месо, риба и яйца може да съдържат вредни бактерии. Затоплянето над 70 градуса по Целзий обаче убива повечето бактерии.

Трансформация на продуктите при пържене

Сигурни сме, че не се налага да обясняваме какво точно представлява пърженето. Специалистите са категорични, че е сред най-нездравословните методи за приготвяне на храна. Отразява се неблагоприятно най-вече на хората с чувствителен стомах. Истината обаче е, че резултатът е много вкусен и приятно хрупкав.

Проблем: Когато мазнината се нагрее на висока температура за продължително време, се образуват токсични вещества, наречени алдехиди. Освен това пърженето унищожава до 85% от Омега 3 мастните киселини, които са много чувствителни на високи температури. Това вреди на сърцето, може да предизвика възпаления и увеличава риска от рак и диабет.

Трансформация на продуктите при варене

Един от любимите методи за готвене на хората, за които кулинарията не е особена страст. Защо ли?! Защото определено е най-лесният и бърз начин за приготвяне на храна – нужни са ви само вода и малко сол.

Проблем: Високата температура и голямото количество вода по време на варене разтварят и отмиват водноразтворимите витамини.

Трансформация на продуктите при печене

Още един лесен и същевременно един от най-древните начини за приготвяне на вкусотии. Влагата в храната по време на печене се превръща в пара, която се „комбинира“ със сухата топлина от фурната, за да сготви ястието. И смело можем да кажем, че няма нищо вредно в резултата.

Проблем: Макар методът да не е вреден, дългото време на готвене при висока температура е причина за намаляването на витамин В в печеното месо до 40%. За да предпазите храната поне донякъде е важно никога да не набождате продуктите с вилица при обръщане или опитване, защото така ценните им сокове изтичат.

Трансформация на продуктите при готвене на пара

Парата се образува тогава, когато вряща вода се изпарява и по този начин пренася топлината върху храната. Това е един от най-щадящите методи за приготвяне на хранителни продукти, при който се загубва минимално количество от дори най-нестабилните хранителни вещества като витамин C и фолиева киселина, за които вече споменахме.

**********************************************************

А вие кой метод на готвене предпочитате? В ресторант Симона обичаме да експериментираме в кулинарно отношение и затова не изключваме нито един от вариантите за приготвяме продуктите. За нас е важен здравословният, но и апетитен краен резултат, който да превръща всеки обикновен ден в празник на храната. Заповядайте, за да се убедите!

Image

Откъде идва името на мусаката

Мусаката е още едно от любимите на много българи ястия. Можете да я приготвите в различни варианти – с месо и без месо, но безспорно най-популярната по нашите земи е рецептата с кайма, картофи и заливка. А иначе ястия със същото име се приготвят навсякъде из Балканите, както и в Близкия изток, само че по доста различен от нашата представа за мусака начин.

Откъде идва името?

Думата „мусака“ произлиза от арабското – musaqqa’a, което означава изстуден. Среща се още в гръцкия език като μουσακάς, румънския – musaca, турския – musakka, южнославянския – мусака/musaka, арменския – Մուսակա. В България думата навлиза през гръцкия и турския език, докато по света основен принос за разпространението ѝ има гръцкият. По тази причина повечето хора смятат мусаката за гръцка, а не за арабска вкусотия.

Тайните на истинската мусака

Оригиналната арабска рецепта е без месо и задължително включва патладжани, а картофите и каймата се „появяват“ значително по-късно в мусаката. Арабската вариация наподобява по-скоро салата от патладжани и домати, към които се добавя кисело мляко или сирене. Освен това се сервира студена и затова носи името мусака.

Как се прави мусака в България?

Най-често я приготвяме от мляно месо (50% свинско и 50% телешко), нарязани на дребно картофи и 1-2 глави червен лук. Добавя се малко черен и червен пипер и чубрица и всичко се задушава с малко олио. След това се залива с чаша вода и се слага във фурната. Когато ястието е почти готово, се прави заливка от яйца и кисело мляко и се доизпича.

Различни варианти на мусаката

Кулинарната фантазия е създала разнообразни рецепти за мусака. На някои места я приготвят с тиквички и ориз, на други – с тиквички, моркови и картофи. Но по света най-известен е гръцкият вариант, който се прави без картофи. Вместо тях се използват патладжани, които се нареждат на пластове, а между тях се слага сос от домати и мляно месо (говеждо или овнешко). Заливката е със сос бешамел + добавка малко кашкавал.

По подобен начин на българската е мусаката в Западните Балкани, както и в Румъния – използват се картофи вместо патладжани. В Северна Македония пък приготвят ястието като най-отдолу нареждат пласт изпържени нарязани на филийки картофи. Турската обаче не е на пластове – прави се от задушени и запържени патладжани, зелени чушки, лук и мляно месо. Освен това се комбинира с джаджик (турски таратор ) и пилаф.

********************************************

Ние в ресторант Симона обичаме да приготвяме и да похапваме, разбира се, както традиционната за България мусака с кайма, картофи и заливка, така и гръцката – с патладжани, тиквички, кайма и сос бешамел. Заповядайте и вие да се насладите на някой от нашите специалитети. В случай че не харесвате мусака, можем да ви изкушим с още куп други апетитни предложения.

Image

Най-вкусните ястия в българската кухня

Българската кухня съчетава традиционните по нашите земи ястия с пикантността, апетитния вид и неповторимия аромат на ориента. Комбинация, създавана с векове… А „черешката на тортата“ са чудесните съставки от Балканите, за да се получи на финала една неповторима феерия от вкусове, която очарова всеки чужденец.

Сред най-харесваните продукти, използвани в българската кухня, са бялото саламурено сирене и киселото мляко, а всички добре познати рецепти са създадени в продължение на векове. Кои обаче са най-харесваните от чужденците? Тези, които ги оставят без думи, можете да видите в нашия тематичен топ 5.

Най-харесваните неща от българската кухня

Шопска и овчарска салата

Безспорно Шопската салата е лидерът в класацията, но я поставяме на първо място заедно с Овчарската салата, защото и тя не ѝ отстъпва. Чудесното съчетание на вкусовете на зеленчуците е нещо, в което повечето хора се „влюбват“.

Кисело мляко

Няма какво да се лъжем, с това страната ни е позната по света, особено в Азия. За нас може и киселото мляко да е нещо съвсем обикновено, но пътешествениците, които не са го опитвали, винаги остават очаровани.

Баница

Бързо, лесно и много вкусно! Ако имате гости от друга държава, непременно им пригответе една баница. Гарантираме, че много ще я харесат.

Мусака

Не е съвсем българко предложение, но ако трябва да характеризираме Балканската кухня като цяло, ще отбележим, че има много сходни рецепти с някои вариации на различните места.

Чеверме

Прияде ли ви се вече?! Агънце или прасенце (кой каквото предпочита), изпечено върху жарава = месце, което направо се разпада и топи в устата. Ароматът пък е просто неописуем.

Кратка история на българската кухня

Вече споменахме, че в днешно време кухнята съчетава традициите и вкусовете на балканските народи с тези на азиатския свят. В миналото създаването на българската държава поставя и началото на сливането на кухните на траките, славяните и прабългарите. Така постепенно се изгражда една обща национална кухня, в която всяка от етническите групи има своя принос.

Според изследванията основните съставки на древната кухня по нашите земи са били традиционните за района зеленчуци (зеле, моркови, цвекло, ряпа, лук, чесън), различните видове месо (овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч), зърнени храни (просо, овес, ечемик, ръж, пшеница), а също и бобови растения (бакла, леща, грах, фий). По-късно (някъде към 16-17 век) рецептите започват да се обогатяват с растенията и животните, открити в Америка. Появяват се неизвестни преди това храни като фасул, пипер, домат, картоф, царевица, слънчоглед, пуешко месо и др. Но това не е всичко, миксът става още по-голям с добавените от изток ориз, патладжан и специални подправки. След Освобождението пък започва сериозно влияние и от европейската кухня.

След 1965 г. много от основните съставки липсват на пазара и затова хората започват да ги заменят с други, които и до днес са част от националната ни кухня. Например маслото е заменено със свинска мас, маслините – с кисели краставички… Балкантурист пък създава някои от емблематичните за страната ни ястия. След това преходът наложи и други нововъведения като различни модификации на „Шопската салата“, на „Овчарската салата“, „Воденичарската салата“, кавърмата…

********************************************

Ако вече наистина ви се прияде нещо много вкусно, заповядайте в ресторант Симона. Тук приготвяме всичко със страст и внимание към детайла, защото крайната цел е постигането на неповторимо вкусен резултат.

Image

Откъде идва името на кавърмата и какво означава

Кой обича да си хапва готвени ястия?! Вероятно повечето от нас, затова нека първо изясним какво е кавърмата. В повечето случаи включва месо (свинско или пилешко), лук, чубрица, чушки, пипер и сол. Има обаче места, на които се приготвя по коренно различен начин като например в Украйна и Молдова, където използват задължително агнешко месо.

История на наименованието

Както много други думи в българския език, кавърмата не е наша. Привнесена е от турски и в буквален превод означава „запържен“. В последствие думата е възприета и на други езици като персийски, арабски и урду. Така заляга в основата на няколко различни ястия, чиито имена макар да са с един и същи корен, са напълно различни. В арабския се среща шаварма, което е печено чрез въртене месо. Турската дума за това е чеверме, която у нас също се използва. Така в крайна сметка според етимологията кавърмата и чевермето са едно и също 🙂 .

Безмесна кавърма

Да, има и такова нещо в някои части на Северна и Западна Турция. Подобно на другите версии, тази без месо започва с пърженето на лук, само че после се добавят нарязаните зеленчуци. Доста често дори се използват мариновани зеленчуци, които се изсипват заедно с вода и се готвят. Предполага се, че безмесната кавърма произхожда от по-стари ястия, отново от същия регион.

Ние в ресторант Симона много обичаме да приготвяме, а и да хапваме кавърма. Затова обещаваме скоро да ви споделим и нашата рецепта, а дотогава заповядайте при нас.

*************************************************

Поверия

И докато сме на тема готвене, да ви кажем, че според фолклорната традиция на 1 септември се отбелязва зимният Симеоновден, който се смята за един от най-лошите дни в годината, защото оставя рани и белези на хората. Но спокойно, няма място за притеснение. Според поверието не трябва да се хваща остър предмет и затова ние сме насреща. Ако сте малко суеверни, в ресторант Симона ще се радваме да ви помогнем да спазите обичая като приготвим вкусна храна, на която можете да се наслаждавате както при нас, така и в дома си.

Image

Къде по света правят най-вкусната шкембе чорба

Шкембе чорбата някак трудно може да попадне в списъка на най-изтънчените кулинарни предложения. Въпреки това и въпреки факта, че е възприемана като храна за бедните, не един и двама са ценителите на това специфично ястие. На Балканите супата с дреболии е особено популярна, но се оказва, че можете да я срещнете в кухните по целия свят.

Наименованието, подобно на това на кюфтетата, идва от персийски и вероятно всички се досещат какво означава. Шкембе е търбух на преживно животно, а чорба – воднисто ястие с месо и зеленчуци. В българския език името навлиза през турския, все пак няма как 5 века присъствие по нашите земи да не дадат отражение.

Шкембе извън Балканите

Може и да си мислим, че шкембе чорбата е типично Балканско предложение, само че то е добре познато по целия свят. Дори две от големите кулинарни сили – Италия и Франция, открай време спорят кой се справя по-добре в приготвянето на супата. Сигурно затова на Апенинския полуостров има документирани почти 100 различни вариации и всяка област има поне по няколко разновидности.

Иначе шкембето е сред любимите и в по-далечни страни като Ямайка, Япония, Нигерия… Сервирано е дори в двора на Екатерина Велика, на родения в Бордо английски крал Ричард Втори, а и като цяло в кухните на британската корона. Така че изглежда не е само за „простолюдието“.

Откъде е оригиналната шкембе чорба?

Вече отбелязахме, че наименованието е персийско, така че едва ли ще ви изненадаме с факта, че и самото ястие е от Древна Персия. Според някои енциклопедии идва от Иран, навлиза в Турция, а после и по българските земи и въобще на Балканите.

Особености на шкембе чорбата по света

  • В Пакистан – агнешкото шкембе се приготвя със сминдух, куркума, люти чушки и лук;
  • В Алжир – прави се телешко или агнешко шкембе като то се вари, докато добие почти желеобразна консистенция. Подправя се с ким, люти зелени чушки, чушки, лук и чесън;
  • В Китай, Индонезия, Корея, Виетнам, Филипините – задушено шкембе с кориандър, джинджифил, лайм, рибен сос. Съчетава се с дроб, биволска опашка, костен мозък и се добавят ядки от гинко, кедър или сусам.
  • В Мексико – има поне пет популярни начина за приготвяне. В една от рецептите се използва нахут, люта смеска от чушчици с чесън и подправки, запържена в мас.

******************************************

Ако искате да провокирате вкусовите си рецептори, без да се налага да пътувате до далечна дестинация, заповядайте в ресторант Симона. Всеки делничен ден ви изкушаваме с апетитни обедни предложения, а освен това имаме и чудесно меню с още куп толкова вкусни и красиви ястия. Все пак храненето започва не от първата хапка, а още от първия поглед…