Local time: 08:31 am

Адрес: бул. Инж. Иван Иванов № 10

5.6 км. от центъра на София

+359-885-259-098

* Best Price Guarantee
+
BOOK NOWCLOSE
Image

Откъде идва името на мусаката

Мусаката е още едно от любимите на много българи ястия. Можете да я приготвите в различни варианти – с месо и без месо, но безспорно най-популярната по нашите земи е рецептата с кайма, картофи и заливка. А иначе ястия със същото име се приготвят навсякъде из Балканите, както и в Близкия изток, само че по доста различен от нашата представа за мусака начин.

Откъде идва името?

Думата „мусака“ произлиза от арабското – musaqqa’a, което означава изстуден. Среща се още в гръцкия език като μουσακάς, румънския – musaca, турския – musakka, южнославянския – мусака/musaka, арменския – Մուսակա. В България думата навлиза през гръцкия и турския език, докато по света основен принос за разпространението ѝ има гръцкият. По тази причина повечето хора смятат мусаката за гръцка, а не за арабска вкусотия.

Тайните на истинската мусака

Оригиналната арабска рецепта е без месо и задължително включва патладжани, а картофите и каймата се „появяват“ значително по-късно в мусаката. Арабската вариация наподобява по-скоро салата от патладжани и домати, към които се добавя кисело мляко или сирене. Освен това се сервира студена и затова носи името мусака.

Как се прави мусака в България?

Най-често я приготвяме от мляно месо (50% свинско и 50% телешко), нарязани на дребно картофи и 1-2 глави червен лук. Добавя се малко черен и червен пипер и чубрица и всичко се задушава с малко олио. След това се залива с чаша вода и се слага във фурната. Когато ястието е почти готово, се прави заливка от яйца и кисело мляко и се доизпича.

Различни варианти на мусаката

Кулинарната фантазия е създала разнообразни рецепти за мусака. На някои места я приготвят с тиквички и ориз, на други – с тиквички, моркови и картофи. Но по света най-известен е гръцкият вариант, който се прави без картофи. Вместо тях се използват патладжани, които се нареждат на пластове, а между тях се слага сос от домати и мляно месо (говеждо или овнешко). Заливката е със сос бешамел + добавка малко кашкавал.

По подобен начин на българската е мусаката в Западните Балкани, както и в Румъния – използват се картофи вместо патладжани. В Северна Македония пък приготвят ястието като най-отдолу нареждат пласт изпържени нарязани на филийки картофи. Турската обаче не е на пластове – прави се от задушени и запържени патладжани, зелени чушки, лук и мляно месо. Освен това се комбинира с джаджик (турски таратор ) и пилаф.

********************************************

Ние в ресторант Симона обичаме да приготвяме и да похапваме, разбира се, както традиционната за България мусака с кайма, картофи и заливка, така и гръцката – с патладжани, тиквички, кайма и сос бешамел. Заповядайте и вие да се насладите на някой от нашите специалитети. В случай че не харесвате мусака, можем да ви изкушим с още куп други апетитни предложения.

Image

Най-вкусните ястия в българската кухня

Българската кухня съчетава традиционните по нашите земи ястия с пикантността, апетитния вид и неповторимия аромат на ориента. Комбинация, създавана с векове… А „черешката на тортата“ са чудесните съставки от Балканите, за да се получи на финала една неповторима феерия от вкусове, която очарова всеки чужденец.

Сред най-харесваните продукти, използвани в българската кухня, са бялото саламурено сирене и киселото мляко, а всички добре познати рецепти са създадени в продължение на векове. Кои обаче са най-харесваните от чужденците? Тези, които ги оставят без думи, можете да видите в нашия тематичен топ 5.

Най-харесваните неща от българската кухня

Шопска и овчарска салата

Безспорно Шопската салата е лидерът в класацията, но я поставяме на първо място заедно с Овчарската салата, защото и тя не ѝ отстъпва. Чудесното съчетание на вкусовете на зеленчуците е нещо, в което повечето хора се „влюбват“.

Кисело мляко

Няма какво да се лъжем, с това страната ни е позната по света, особено в Азия. За нас може и киселото мляко да е нещо съвсем обикновено, но пътешествениците, които не са го опитвали, винаги остават очаровани.

Баница

Бързо, лесно и много вкусно! Ако имате гости от друга държава, непременно им пригответе една баница. Гарантираме, че много ще я харесат.

Мусака

Не е съвсем българко предложение, но ако трябва да характеризираме Балканската кухня като цяло, ще отбележим, че има много сходни рецепти с някои вариации на различните места.

Чеверме

Прияде ли ви се вече?! Агънце или прасенце (кой каквото предпочита), изпечено върху жарава = месце, което направо се разпада и топи в устата. Ароматът пък е просто неописуем.

Кратка история на българската кухня

Вече споменахме, че в днешно време кухнята съчетава традициите и вкусовете на балканските народи с тези на азиатския свят. В миналото създаването на българската държава поставя и началото на сливането на кухните на траките, славяните и прабългарите. Така постепенно се изгражда една обща национална кухня, в която всяка от етническите групи има своя принос.

Според изследванията основните съставки на древната кухня по нашите земи са били традиционните за района зеленчуци (зеле, моркови, цвекло, ряпа, лук, чесън), различните видове месо (овче, козе, свинско, говеждо, птиче, дивеч), зърнени храни (просо, овес, ечемик, ръж, пшеница), а също и бобови растения (бакла, леща, грах, фий). По-късно (някъде към 16-17 век) рецептите започват да се обогатяват с растенията и животните, открити в Америка. Появяват се неизвестни преди това храни като фасул, пипер, домат, картоф, царевица, слънчоглед, пуешко месо и др. Но това не е всичко, миксът става още по-голям с добавените от изток ориз, патладжан и специални подправки. След Освобождението пък започва сериозно влияние и от европейската кухня.

След 1965 г. много от основните съставки липсват на пазара и затова хората започват да ги заменят с други, които и до днес са част от националната ни кухня. Например маслото е заменено със свинска мас, маслините – с кисели краставички… Балкантурист пък създава някои от емблематичните за страната ни ястия. След това преходът наложи и други нововъведения като различни модификации на „Шопската салата“, на „Овчарската салата“, „Воденичарската салата“, кавърмата…

********************************************

Ако вече наистина ви се прияде нещо много вкусно, заповядайте в ресторант Симона. Тук приготвяме всичко със страст и внимание към детайла, защото крайната цел е постигането на неповторимо вкусен резултат.

Image

Къде по света правят най-вкусната шкембе чорба

Шкембе чорбата някак трудно може да попадне в списъка на най-изтънчените кулинарни предложения. Въпреки това и въпреки факта, че е възприемана като храна за бедните, не един и двама са ценителите на това специфично ястие. На Балканите супата с дреболии е особено популярна, но се оказва, че можете да я срещнете в кухните по целия свят.

Наименованието, подобно на това на кюфтетата, идва от персийски и вероятно всички се досещат какво означава. Шкембе е търбух на преживно животно, а чорба – воднисто ястие с месо и зеленчуци. В българския език името навлиза през турския, все пак няма как 5 века присъствие по нашите земи да не дадат отражение.

Шкембе извън Балканите

Може и да си мислим, че шкембе чорбата е типично Балканско предложение, само че то е добре познато по целия свят. Дори две от големите кулинарни сили – Италия и Франция, открай време спорят кой се справя по-добре в приготвянето на супата. Сигурно затова на Апенинския полуостров има документирани почти 100 различни вариации и всяка област има поне по няколко разновидности.

Иначе шкембето е сред любимите и в по-далечни страни като Ямайка, Япония, Нигерия… Сервирано е дори в двора на Екатерина Велика, на родения в Бордо английски крал Ричард Втори, а и като цяло в кухните на британската корона. Така че изглежда не е само за „простолюдието“.

Откъде е оригиналната шкембе чорба?

Вече отбелязахме, че наименованието е персийско, така че едва ли ще ви изненадаме с факта, че и самото ястие е от Древна Персия. Според някои енциклопедии идва от Иран, навлиза в Турция, а после и по българските земи и въобще на Балканите.

Особености на шкембе чорбата по света

  • В Пакистан – агнешкото шкембе се приготвя със сминдух, куркума, люти чушки и лук;
  • В Алжир – прави се телешко или агнешко шкембе като то се вари, докато добие почти желеобразна консистенция. Подправя се с ким, люти зелени чушки, чушки, лук и чесън;
  • В Китай, Индонезия, Корея, Виетнам, Филипините – задушено шкембе с кориандър, джинджифил, лайм, рибен сос. Съчетава се с дроб, биволска опашка, костен мозък и се добавят ядки от гинко, кедър или сусам.
  • В Мексико – има поне пет популярни начина за приготвяне. В една от рецептите се използва нахут, люта смеска от чушчици с чесън и подправки, запържена в мас.

******************************************

Ако искате да провокирате вкусовите си рецептори, без да се налага да пътувате до далечна дестинация, заповядайте в ресторант Симона. Всеки делничен ден ви изкушаваме с апетитни обедни предложения, а освен това имаме и чудесно меню с още куп толкова вкусни и красиви ястия. Все пак храненето започва не от първата хапка, а още от първия поглед…

Image

Как тараторът стига до българската трапеза

Таратор не звучи никак български, макар да е традиционен за нашата кухня. Смята се, че корените на тази студена супа, неизменна част от лятното ни меню, идват от Близкия Изток, където е подправен с чесън, киселина и тахан. Точният произход обаче е въпрос на спорове.

Историята

По българските земи таратор се яде още от Средновековието и затова през 16-17 в. ястието често се споменава от западните пътешественици, идвали на Балканите. Те обаче използвали по-различно име.

В готварските книги у нас се среща за пръв път през 50-те години на миналия век, когато обаче рецептата включва доста повече мазнина и чесън, отколкото сега се използва. По това време таратор казвали на голяма група студени супи и сосове.

Някои автори твърдят, че първообразът е турският джаджък (сос – нещо като Снежанка) или гръцката салата дзадзики. Тараторът обаче е част от редица други кухни по света, като се наблюдават различни вариации. В Грузия например се прави с прясно мляко и елда, а до чинията се сервира малка купичка люта грузинска подправка, наречена „аджика“. Сирийският се приготвя с жито, руският – с репички и зелен лук, аржентинският – с тиквички и авокадо, суданският – с червено цвекло, иранският – с джоджен, неаполитанският – с маруля, а вавилонският – с пъдпъдъчи яйца. Това са само част от вариантите на любимата на всички българи супа.

Откъде идва името на таратора?

Ако се разровим в речниците, също както с рецептата, няма да намерим еднозначно мнение. Най-общо се определя като студена супа от разводнено кисело мляко с краставици. Според Речника на българския език от Найден Геров думата е заемка от турски и означава „сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица“.

Други изследователи смятат, че таратор е персийска дума и затова вярват, че историята му започва от Персия, откъдето стига и до нашите земи. По пътя и с течение на времето претърпява промени и се развива до съвременната рецепта.

Рецепта за руски таратор (окрошка)

От всички възможни варианти ще ви представим руския, който вероятно ще ви се стори малко екзотичен за родния вкус. Рецептата е доста интересна и определено си заслужава да експериментирате. Богата е откъм съставки, в това число и откъм месо.

Необходими продукти:

  • 1/2 краставица;
  • 2-3 корнишони;
  • 4-6 репички;
  • 2 стръка зелен лук;
  • 5 стръка копър;
  • 4-5 твърдо сварени яйца;
  • 150 г хамбургски салам;
  • Шунка;
  • Варено или печено месо;
  • 350 мл студен квас;
  • Кефир;
  • Айрян.

За подправяне:

  • 1/2 ч.л. люта горчица;
  • Хрян на вкус;
  • 1/2 ч.л. сол;
  • 1 ч.л. захар;
  • 1 ч.л. олио;
  • 2-3 с.л. квас;
  • Кефир;
  • Айрян.

Начин на приготвяне:

Може и да ви се струва, че продуктите не си пасват съвсем, но такава е рецептата – след като опитате, ще разберете защо. Смесвате всичко заедно, като краставицата и салама нарязвате на ситни парченца, яйцето може и на по-едро, защото иначе супата изглежда мътна. Разбърквате добре и разпределяте в чинии, след което заливате с квас, кисело мляко или кефир. Овкусявате със сместа за подправяне и поднасяте, добавяйки със сметана. И ако не ви се струва достатъчно богата рецептата, можете да сложите още и варени картофи.

************************************

Заповядайте в ресторант Симона, за да опитате и нашия таратор. В сравнение с руския, нашият е малко “постен”, но пък вкусът му превъзходно пасва на българските представи за тази студена супа. Освен това можете да го комбинирате с още много изкушаващи небцето вкусотии.

Image

Метаморфозите на една любима салата – овчарската

Първото място в сърцата и на нашенци, и на чужденци безспорно е за шопската салата. Овчарската обаче е достойният носител на „сребърния медал“ сред любимите салати по всяко време на годината. Така че нека ѝ отдадем заслуженото и да проследим и нейната история…

Първообраз на овчарската салата

В днешно време е много популярна и доста често експериментираме с каквото имаме в хладилника, но тя всъщност води началото си от една значително по-постна откъм съставки рецепта. Първообразът е т.нар. Родопска салата, която е вариант на шопската, само че без сирене. Към нея се добавят кубчета охладени сварени картофи и/или зрял фасул, който е добре сварен и охладен. В случай че бобът не е съвсем по вкуса ви, има и още един вариант – със заливка от леко подкиселен бульон със забулени яйца и късчета месо (пастърма, филе, сушено месо).

Според оригиналната рецепта се добавят също така и стрита или изсушена самардала (тайната съставка на българската шарена сол) и чесън. За заливката пък се използва обикновен винен оцет или лимонена киселина в последните години.

И нещо много важно – в оригиналната родопска салата не се използват гъби, магданоз и маслини. Такива обаче се слагат в съвременните варианти и на родопската, и на овчарската салата.

История на овчарска салата

Авторството ѝ не е съвсем ясно, но със сигурност се знае, че тя няма нищо общо с трапезата на овчарите, както вероятно повечето от вас предполагат. Както споменахме, класическата рецепта на овчарската салата тръгва от родопската. През 60-те години на миналия век обаче тя е променена заради рецептурните нововъведения на „Балкантурист“ и придобива нов облик, а заедно с него и ново име.

Официално в менютата на ресторантите овчарската салата намира място през 90-те години на миналия век и много бързо набира популярност. Причината за това е фактът, че вкусовете се съчетават много добре и тя се налага като една от любимите у нас.

Турско влияние

Нашата овчарска салата е традиционна за народа ни, но тя съществува успоредно с една много подобна турска салата – Чобан салатасъ. Специалистите предполагат, че турският вариант е обща традиционна основа на салатите, приготвяни на Балканите в границите на Османската империя от българите, сърбите, гърците и турците.

Как приготвяме овчарската салата в ресторант Симона

Тази така обичана традиционна салата е част и от менюто на ресторант Симона. А ето и стъпките за нейното приготвяне:

Овчарската салата на ресторант Симона

Като за начало бланшираме гъби, изпичаме една червена чушка и сваряваме яйце за 6 минути. След това обелваме и нарязваме една краставица на едри кубчета, домат – отново на кубчета, и лук – на ситно. Нарязваме също шунка и настъргваме кашкавал. За финал настъргваме сирене и украсяваме с разрязаното на 4 еднакви части яйце, магданоз и маслина каламата.

Това, което със сигурност ще ви направи впечатление при нас, освен чудесния вкус, разбира се, е презентацията. На четири отделни купчинки подреждаме кашкавала, гъбите, шунката и чушките, разделени от яйце, а в средата са доматите, краставиците, лукът и сиренето. Така оставяме възможността на вас да включите в овчарската салата точно това, което обичате най-много.

******************************

Очакваме ви в ресторант Симона с изобилие от апетитни и също толкова красиво изглеждащи ястия. За нас кулинарията не е просто приготвяне на добри ястия, а изкуство, в което „горим“.