144 години от подвига на един от най-големите национални герои
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…“, Христо Ботев
След всичко, което ни се случи през последните месеци, имахме достатъчно време да помислим за важните неща в живота си. Сред тях определено трябва да е паметта за миналото, защото само чрез почитта и уважението към него можем да постигнем светло бъдеще.
2 юни – специална дата в българския календар
По традиция на 2 юни цяла България отдава почит на един от най-големите национални герой – Христо Ботев, и неговата чета. Това се случва още от далечната 1901 г, когато на лобното място на Ботев на връх Околчица край Враца се събират неговите четници и други граждани. И макар че тази година заради ситуацията с COVID-19 няма да има официални чествания, това не означава, че няма да си спомним за делото му.
Какво се случва през 1876 г.?
Група млади нашенци решават да тръгнат на най-важната битка в живота си – тази за свободата на родината. Начело застава 28-годишният поет и революционер Христо Ботев, за когото „идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави”.
205 смели българи се обличат като градинари, скриват оръжието и другите си дрехи в уж градинарски сандъци, и се качват на австрийския кораб „Радецки“ от различни румънски пристанища по Дунав. Ботев заставя капитана да свали въстаниците при Козлодуй и от този момент започват съдбоносни сражения. Ботев успява да запали искрата за свобода у сънародниците си, но на 1 юни е прострелян фатално и губи живота си.
Шопска салата – една от любимите на чужденците
Ако трябва да отличим нещата, с които България е популярна по света, несъмнено ще споменем красивите жени, киселото мляко и маслодайната роза. Има обаче и още нещо – шопската салата, която е сред най-консумираните по нашите географски ширини. Приготвянето ѝ не е кой знае каква философия, но пък се съмняваме да намерите чужденец, който да каже, че не я харесва. Затова „шопска салата“ е сред първите български словосъчетания, които гостите научават на български език.
Как се прави шопска салата?
Сигурни сме, че отговор може да даде всеки един българин. И все пак, шопската салата съдържа ситно нарязани домати, краставици, печени или сурови чушки и лук, подправени с олио и малко оцет и покрити с настъргано или натрошено сирене и ситно нарязан магданоз. Много прилича на гръцката салата, само че при нея зеленчуците са на по-едро, което им позволява да запазят специфичния си вкус до известна степен. При шопската салата обаче се получава интересно смесване на вкусовете и именно това допада на всички.
Предшественик на шопската салата в българската кулинарна традиция
От историческа гледна точка шопската салата има сравнително кратък живот. За първи път терминът се среща в готварска книга от 1940 г., само че на практика представлява рецепта за лютеница. Тя няма нищо общо с познатата ни шопска салата. Чак след 1956 г. из книгите започва да се среща шопска салата, приближаваща се до сегашната ни представа за нея, само че във вариант без сирене.
Първата рецепта можем да открием в „Книга за домакинята“ от 1956 г. През следващите години започват да се появяват различни вариации като в „Рецептурник по готварство и сладкарство“ от 1970 г. има цели четири варианта – с лук и сирене; без лук, но със сирене; с печени чушки и сирене; без сладки, а с люти чушки и със сирене.
Шопската салата се утвърждава като национален кулинарен символ през 70-те и 80-те години на миналия век. Оттук се разпространява и в съседните Сърбия и Северна Македония. Позната е и в Румъния под името salată bulgărească (българска салата). Освен на Балканите, шопската салата е доста популярна още в Чехия и в Словакия. Има я в менютата на заведенията, но с леки изменения – без печени чушки, а понякога и без лук. В Словакия пък я сервират със захар.
Как е измислена шопската салата?
Точно кога е измислена шопската салата не може да се каже, но това е някъде в периода на 60-те години на миналия век. Противно на очакванията, идеята за нея не идва от село, а от българското държавно обединение „Балкантурист“, чиито готвачи я създават в ресторант „Черноморец“ в тогавашния курорт „Дружба“ (сега „Свети Константин и Елена“).
Страх от червените домати
На село всъщност избягвали използването на червения домат, защото го смятали за развален. Затова зрелите домати служели предимно за храна на животните или пък директно били изхвърляни. Подобен страх обаче не е само българско явление, такъв имало и в други страни от Западна Европа през 18 и 19 век.
В Холандия и Дания, например, в миналото вярвали, че червените домати са отровни. Причината за това е, че масово използваните по това време метални съдове били с високо съдържание на олово. При контакт с тях киселината в доматите позволява от съдовете да се отделят вредни субстанции, което води до стомашни неразположени1.
Откъде идва името „Шопска салата“?
Шопите са доста популярни със своите пресметливост, стиснатост и консерватизъм, но не и с шопската салата – не биха си позволили подобна волност да нарежат пресни домати в салатата. Те обаче по стара българска традиция носели бели носии и вероятно това става причина кулинарните специалисти от „Балкантурист“ да нарекат салатата по този начин (заради белия „калпак“ от сирене).
************************************
Ако сте сред почитателите на шопската салата, а и на вкусната храната въобще, ви очакваме в ресторант “Симона”, за да споделим заедно тази страст. Екипът ни от кулинарни специалисти е готов да задоволи и най-изтънчения вкус.
