Сватбата на Мария и Тихомир и за магията на сватбения танц

Ние сме Мария и Тихомир Бетовски. Една щастлива семейна двойка.:) Запознахме сме се на 22.02.2012г. Когато се срещнахме разбрахме, че цял живот сме чакали тази среща. Беше любов от пръв поглед….любов с главно „Л”.

Неочаквана,бурна…зашеметяваща. В един слънчев пролетен ден решихме да излезем в парка да караме колелета. Точно там в парка след като паднах от колелото и си ожулих краката и ръцете последва най-романтичното предложение за брак. Представете си зелена поляна покрита с жълтурчета и там коленичил стои съпругът ми с най-красивия годежен пръстен. Аз не знаех къде се намирам сърцето ми щеше да спре да бие от щастие и изненада.: ) Всичко е било планувано отдавна, но е успял да го запази в тайна. От този ден започна организацията на нашата сватба.Избрахме си дата 25.08.2012г.

Как избрахте Ресторант Симона за вашият специален ден?

За нашата сватба търсихме малък и уютен ресторант с лятна градина. Ресторант „Симона” се оказа точно такъв. Управителят Росен ни спечели от първия миг. Той веднага разбра, какво точно искаме. Безкрайно сме благодарни на целия персонал. Няма такива сърдечни и отзивчиви хора.

Дълго ли избирахте менюто?

Менюто не сме го избирали дълго. Искахме стандартни неща-салата, топло и студено предястие, основно ястие. Тук е мястото да благодарим специално на главния готвач за уникалното основно ястие-„Пиле Салтинбока”. Гости бяха очаровани от него. Разбира се и от всичко останало.

На какво държахте най-много да има в менюто ви? 

Нямаше нещо конкретно. Искахме да е богато и на никой да не му липсва нищо. По отношение на менюто бяха надминати нашите очаквания. Всичко беше поднесено с много вкус.

За украсата се доверихте изцяло на нас или имахте визия, която приложихме заедно?

За украсата се доверихме на вас. Единствено цветните аранжировки на сватбената маса и на масите на гостите бяха направени от една много симпатична дама на име Павлина. Като влязохме в ресторанта не можах да повярвам, беше като в приказките. С всичките тези воали и пеперуди. Една сбъдната мечта.

Знам, че сте имали много красив сватбен танц, на коя песен беше той, как се подготвихте за него? Танците хоби ли са ви или специално за сватбата взимахте уроци?

Танцът…..още една сбъдната мечта! Идеята беше моя. Случайно в youtube попаднах на подобен на нашия сватбен танц. Споделих с Тихомир и неочаквано за мен той прие това предизвикателство. Много искахме да изненадаме нашите гости. За танца се доверихме на Ирена Попова от танцово студио „Tancuvai.com”. Танцът беше комбинация от един бавен танц-танго и няколко бързи. Музиката за танца избрахме ние, а хореографията беше дело на Ирена. Подготовката започна 2 седмици преди сватбата. Имахме 10 посещения. Ирена е голям професионалист, изключително дисциплинирана и искаше да изпипаме всичко до съвършенство. Освен тренировките в залата репетирахме и вкъщи…и в парка. Много труд хвърлихме, но си заслужаваше. На последната тренировка Ирена каза: „Не вярвах,че ще успеете!Браво на вас!”. Ние се зарадвахме много на тази оценка. Много се вълнувахме. Никой не подозираше за тази изненада. Пазихме я в дълбока тайна.:)

Танците не са наше хоби.Затова сватбения танц беше предизвикателство за нас.

Имахте ли сватбени подаръци за гостите?

Много държахме на сватбените подаръци за гостите.Това е спомен,който остава за цял живот. Нашите бяха стъклени кошнички с пиленца и слончета за децата. Бяха опаковани в красиви кутийки с пеперуди, което съвпадна и с интериора в ресторанта.

Как избрахте тортата, каква беше, кой я направи?

Сватбената торта избрахме най-трудно. След като обходихме всички сладкарници в София и дегустирахме какви ли не торти се оказа,че 2 седмици преди сватбата ние все още нямахме торта. Случайността ни заведе в сладкарска къща „Елей”. Там ни посрещна управителката. Тя ни организира дегустация на различни видове торти. Външния вид на тортата избрахме не от каталога на сладкарската къща, а от един английски сайт. Когато видяхме тортата на нашият сватбен ден се оправдаха нашите очаквания.Освен много хубава беше и много вкусна.

Кои ритуали спазихте?

Мисля,че спазихме почти всички ритуали. Първият беше посрещане на младоженците от свекървата с питка, сол и мед. От ресторанта бяха постлали бяло платно с цветя, на него имаше менче с бяло и червено цвете. След захранването от свекървата и наздравицата с нашите кумове ритнах менчето с цветенцата. От това кое цвете ще падне по напред зависи какво детенце ще се роди.:) Бялото цвете е за женско, а червеното за мъжко. При нас и двете цветенца паднаха едно до друго. Това означава,че ще имаме близнаци.:)

Втория ни ритуал беше надиграването на две мои шаферки с кумът и кумата. Едната шаферка игра с погача,а другата с печено пиле. Следващия ритуал беше разчупване на сватбената погача от младоженците. Погачата се вдига високо над главите на младоженците. Те я хващат и я разчупват. Който отчупи по-голямото парче той ще е водещия в семейството. При нас Тихомир отчупи по-голямото парче. За ритуала хвърляне на булчинския букет бях приготвила изненада за всички неомъжени момичета. Букетът който хвърлих беше от три части. Така успях да зарадвам три вместо едно от момичетата. Предпоследно остана свалянето и хвърлянето на булчинския жартиер. И най-накрая рязането на сватбената торта и захранването на една двойка,която няма още брак.

Останахте ли доволни от нашите услуги?

Останахме много доволни от услугите на целия персонал на ресторант „Симона”. Страхотни професионалисти. Всичко беше организирано до последния детайл. Храната,украсата,обслужването и цялата обстановка беше на ниво. Благодарим Ви от все сърце за прекрасния празник,който организирахте за нас.

Година и малко по-късно, бихте ли казали, че решението да се вречете един на друг променя всичко?

Това решение се оказа най-важното в нашия живот. Да,бракът променя всичко. Човек трябва да познава много добре себе си, за да бъде добър брачен партньор. Трябва да умее да дава, но и да получава, да прави компромиси, да бъде отговорен. Ние ежедневно се стремим към това и се учим един от друг.