София – олицетворение на мъдростта и саможертвата

София – олицетворение на мъдростта и саможертвата

На християнския празник „Вяра, Надежда и Любов“ (17 септември) почитаме паметта на трите мъченици за Христовата вяра, както и тази на тяхната майка София. Заедно с това отбелязваме и деня на нашата столица. Знаете ли обаче каква всъщност е историята на четирите жени и защо са обявени за светици?

Предания

София и трите ѝ дъщери живели през втората половина на I век в Рим. Водели се от повелите на Христовата вяра и непрекъснато правели добри дела. За жалост, съдбата не била никак благосклонна към тях. Когато се ражда най-малката – Любов, съпругът на София умира и тя остава сама да се грижи за момичетата. Жената прави всичко възможно да ги превърне в последователки на изповядваната от нея религия. Под нейно ръководство те изучавали пророческите и апостолските книги, стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

Присъда

Тяхната чистота и благородство не останали незабелязани, само че това привлякло и вниманието на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат заведени при него. Майката веднага се досетила каква съдба ги очаква, но подготвила дъщерите си за нея. Като застанали пред входа на двореца, те се прекръстили и след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра – на 12 години, Надежда – на 10, и Любов – на 9 години) останали непреклонни. Последвали тежки изтезания, при това пред погледа на майка им. В крайна сметка момичетата не издържали на мъченията и умрели, а скоро след това и майка им София.

Имен ден имат: София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Любен, Любчо и сродни

Традиции

В миналото българският народ не е извършвал някакви особени обреди на този ден. Имениците обаче посрещали гости, които пеели песни и играели хора, а на трапезата се слагала прясна питка, грозде и други плодове. Всичко това се правело за здраве, щастие и любов.

Денят е свързан с народната Вяра на нашенеца в Бога и в доброто. Символизира стремежа на всеки човек да бъде честен, добродетелен, да помага на околните и да избягва лошите постъпки. Народът също така вярвал, че доброто никога не остана незабелязано от Всевишния и се връща.