Софийско пътешествие из Античността

„Расте, но не старее“ гласи мотото на столицата ни София и това е точно така. Вече сме ви разказвали за древната история на града, както и за редица забележителности, които си заслужава да бъдат видени. Сега поставяме акцент върху останките от Античността, които ни напомнят за някогашното величие на това място. И, разбира се, няма как да не започнем с един от най-впечатляващите археологически обекти в района – крепостта Сердика.

Приятно пътешествие назад във времето!

Къде се намира крепостта Сердика?

Разположена е в самия център на града и няма начин да пропуснете най-популярната част от нея – в подлеза между Президентството и Министерския съвет. Източната порта на крепостта е реставрирана и експонирана в периода 1997-1999 г. Но това е само една малка част от крепостта.

Сердика има три частично открити крепостни стени, които според историците са строени през различни периоди. Причина за това е фактът, че градът многократно е разрушаван – от готи, хуни, авари, славяни, българи и турци. Повечето от разрушените постройки не са възстановени, за съжаление. В пълния си вид до днес се е запазила само култовата сграда (мартирион) от IV век, която сега е известна като ротондата „Св. Георги“. А най-старите открити зидове (засега) са от началото на римското владичество в Сердика и като цяло в Тракия (I век сл. Хр.).

Разкриването на крепостта започва след разрушителните бомбардировки през Втората световна война. След случилото се през 1944 г. се налага ново изграждане на София и по време на разчистването на пространството между хотел „Шератон“ и Президентството са открити останки от тракийско селище. Върху тях пък има пласт с основи от сгради на римския град Улпия Сердика.

Ето и по-точни координати:

• Източна част – от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между ул. „Сердика“ и ул. „Искър“.
• Северна част – до ъгъла на ул. „Ексарх Йосиф“ и бул. „Княгиня Мария-Луиза“, където стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите.
• Западна стена – следва посоките на ул. „Вашингтон“ и ул. „Лавеле“ и стига до Съдебната палата.

Кога е построена крепостта?

Данните сочат, че централната късноантична крепост на Сердика е построена някъде към 176-180 г. Смята се, че това е станало по време на съвместното управление на Марк Аврелий и сина му Комод. Тогава крепостта била с размери около 17.5 ха. По-късно (по времето на император Константин Велики) е разширена до 85 ха на север и преминавала отвъд днешния „Лъвов мост“. Масивен зид и кули са открити и в източна посока над амфитеатъра (днешната ул. Московска“).

*******************************************

В случай че ви предстои пътуване до София по работа или просто искате да разгледате античните останки, предлагаме ви едно незабравимо преживяване с артистичен привкус. Заповядайте в дизайнерските стаи на Арт Хотел Симона, които можете да наемете на много изгодни цени. Освен това получавате безплатен паркинг, интернет и сейф… Ще ви посрещнем с усмивка, лично отношение към всеки гост и особено внимание към хигиената и спазване на всички мерки за безопасност. А когато огладнеете, ресторант Симона ще ви изкуши с цял куп специалитети, приготвени от най-добрите продукти.

Непознатата София: Поляна „Славейкови дъбове“

Може и да си мислите, че добре познавате столицата, но ние вярваме, че има с какво да ви изненадаме. Този път в поредицата ни „Непознатата София“ ви представяме едно живописно място, закътано в кв. „Лозенец“ – поляната „Славейковите дъбове“. И напук на презастрояването, този магичен оазис на спокойствието, сякаш ни „телепортира“ в друг свят. Именно това е и причината баща и син Славейкови приживе да ползват точно това зелено кътче за бягство от градския шум.

Паметник на културата

Ако все още не сте ходили там, направете го! Наричат това място още градинката с 28-те Славейкови дъба, а през 2005 г. е обявено за паметник на културата с национално значение. Славейковият дъб е най-старото дърво в парка (на повече от 500 години) и се намира на бул. „Свети Наум“. Но не това е единственото интересно нещо свързано с него – тук се е срещала четворката от кръга „Мисъл“ (Пенчо Славейков, Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров). На същото място Пенчо Славейков пише някои от най-известните си произведения.

Локация: Намира се между бул. Свети Наум, ул. Йоан Екзарх, ул. Света гора, ул. Черноризец храбър

История

Семейство Славейкови купува градинката, когато се премества от Пловдив в София след Освобождението. По онова време теренът е около 10 дка и включвал дъбовата гора на тогавашния „Корубаглар“ (някогашното име на Лозенец, което в превод означава „Лозя в гората“). Много бързо местността се превръща в любимо място не само на творците, а и на всички софиянци. Пенчо Славейков умира през май 1921 г. и в завещанието му пише, че иска да бъде погребан до любимия си вековен дъб в София, за да остане част от вселената. За жалост, желанието му не е изпълнено, но негови почитатели се събират на мястото и до днес.

Непознатата София: Приказната водна кула в кв. Лозенец

Вече сме отбелязвали колко необикновен град е София, но отново ще го повторим. И ако някой каже, че столицата ни не е красива, значи не я познава истински. Затова и започнахме поредицата „Непознатата София“, в която да ви представим не чак толкова популярни места. Главният „герой“ този път е излязлата като от приказките водна кула в кв. Лозенец. Емблематична сграда, оцеляла вече цял век, и превърнала се в уникално арт пространство.

„Раждането“ на водната кула

Проектът е част от разширяването на градското водоснабдяване и е създаден в далечната 1903 г. от германския инженер Франц Салбах. Само че нещо се случва и до реализацията му се стига едва 20 години по-късно. Строежът започва на 20 септември 1928 г. и завършва 14 месеца по-късно. Резултатът е 27 метра висока сграда със 100 куб.м. обем на резервоара.

Архитектурно бижу

Дори и близо 100 години по-късно кулата продължава да е все така очарователна. Няма начин да не забележите изящната тераса на върха, опасана с красив метален парапет. Оттам се е разкривала страхотна 360-градусова панорамна гледка към София с изглед към Витоша и центъра на града. За съжаление, към днешна дата това не е така заради новопоявилите се високи сгради наоколо.

Вътре обаче водната кула е не по-малко интересна. До покрива се стига по вътрешна спираловидна стълба с няколко междинни площадки. Стълбището е осветено от дневна светлина благодарение на няколко прозореца, разположени така, че да улавят всеки слънчев лъч.

Ново арт пространство

След развитието на хидротехнологиите водната кула става излишна, поне по отношение на първоначалното си предназначение. Изоставянето ѝ обаче я превръща в уникално красиво приказно пространство – цялата фасада е обрасла с бръшлян, което ѝ придава някаква мистичност. В последните години водната кула в Лозенец се преобразява в едно уникално място за култура. От 2006 г. в нея се организира фестивалът за съвременни изкуства в алтернативни пространства Water Tower Art Festival, а сега вече е позната и като новата галерия „+359“.

**************************************

Ако и вие сте сред любителите на изкуството, каним ви да посетите дизайнерските стаи на Арт Хотел Симона. Тук ще намерите уют и удобство, както и много вкусна храна в ресторант Симона. И всичко това е само на 3 км от центъра на София. Очакваме ви!

Биофилия – модерният начин да „пуснем“ природата у дома

Според проучванията 90% от живота ни преминава в закрити пространства… Колко тъжно, нали?! Това означава, че почти непрекъснато сме заобиколени от някакви геометрични фигури, ръбове и твърди линии, а всички добре знаем каква свобода и спокойствие носят несиметричните форми на природата. Именно по тази причина в последно време стана доста популярно едно течение в интериорния дизайн, наречено биофилия, което позволява на хармонията от природата да се настани удобно в домовете ни.

Какво е биофилия?

Самата дума идва от гръцки език (био – живот, и филос – обичам) и означава любов към живота. Според германския философ Ерих Фром става въпрос за свойство на личността, което е ориентирано към съзидателност.

И ако се чудите как тази идея може да се свърже с архитектурата и интериорния дизайн, значи не знаете, че всъщност подобно течение се заражда преди доста години. Още през 80-те години на миналия век американският биолог Едуард Уилсън казва, че еволюцията ни е предразположила към това да предпочитаме естествената среда. Истината е, че имаме вграден генетично определен афинитет към естествения свят.

Основната идея при биофиличния дизайн е сградите и пространствата в тях да помагат на нашето физическо и психическо здраве. Само че за да се постигне подобен резултат не е достатъчно да сложим някое цвете в саксия в помещението, а е необходим цялостен подход.

Идеята всъщност датира още от древността. В днешно време обаче е особено актуална, предвид забързаното ни ежедневие, непрекъснатия стрес и огромния брой ангажименти. Затова всеки от нас има нужда от една „по-здравословна“ среда, която да му осигурява бягство към по-спокойното състояние на ума.

Елементи на биофиличния дизайн:

• Големи и подходящо разположени прозорци;
• Горно осветление;
• Екстериорни гледки – фонтани, езера, водни каскади;
• Ухаещи растения;
• Сезонна промяна на цветовете;
• Естествени материали и цветове;
• Сетивни елементи от природата.

Еко етаж в Арт Хотел Симона

Ние в Арт Хотел Симона също сме любители на природата и затова си имаме цял ЕКО етаж (2-ри етаж). Неговото създаване олицетворява стремежа ни да бъдем в крак с най-новите тенденции на модерния живот – природосъобразното съществуване и толерантността към планетата Земя. Присъствието на частица от природата, претворена в красива интериорна форма, оказва наистина благотворно влияние върху престоя на нашите гости.

Ако не вярвате съвсем в успокояващата и възстановяваща сила на биофиличния дизайн, каним ви в някоя от уникалните стаи на 2-рия етаж в Арт Хотел Симона. Ще се изненадате колко релаксиращо ще ви подейства обстановката и със сигурност ще ви се прииска да направите нещо подобно у дома.