Топ 5 на най-старите предмети в света
Знаете ли кой е най-старият музикален инструмент в света, най-старият компютър или най-старата бутилка вино, а знаете ли, че най-старата книга в света се намира в София?
Ако отговорът на този въпрос е “НЕ”, то вярваме, че тази класация ще ви бъде интересна.
Най-старият компютър в света
По днешните стандарти едва ли ще го причислите към компютрите, но т.нар. „Antikythera Mechanism” е забележителен за времето си уред и датира от 205 год. пр. Хр. Открит е сред корабни останки на дъното на морето в Гърция през 1901 г. и заслужено е обект на голям интерес сред изследователските среди. Този механизъм озадачава учените в продължение на десетилетия, преди да разберат, че предсказва движенията на планетите и слънцето. Устройството дори може да разбере кога ще настъпят затъмнения. Твърди се, че е бил толкова напреднал за времето си, че са били необходими повече от 1000 години, за да бъде изобретен друг толкова напреднал механизъм.
Най-старата карта на света
Като чуете стара карта, вероятно си представяте древен папирус. Всъщност, най-старата и известна досега карта на света е една малка глинена плочка от Вавилон. Тя се съхранява в Британския музей (The British Museum) и датира от 500 год. пр. Хр. Намерена е в древния шумерски град Сипар (Sippar) в Южен Ирак, на брега на река Ефрат. Вавилонската карта е единствена по рода си карта на света от този регион и период, затова тя е уникална.
Най-старият музикален инструмент в света
Най-старият музикален инструмент е флейта, направена от кост на мамут. Находката е открита в днешна Германия. Чрез радиовъглероден анализ е определена и възрастта на флейтата – 42 000-43 000 години. Дори и в палеолита музиката е била част от съществуването на човека. Музиката е била използвана в много сфери на живота: религия, работа и др. а, основното предназначение на музиката, както и до ден днешен, е било едно и също – да радва хората и да им помага в различни моменти от живота им.
Най-старата бутилка вино в света
Бутилката е открита в гробницата на римски благородник. Самата гробница датира от около 325-350 год. сл. Хр. Бутилката е запечатана с восък и е открита в Шпайер, Германия през 1867 г. В момента тя е изложена в историческия музей на Шпайер. Бутилката е с обем 1.5 литра, а като форма наподобява антична амфора. Учените отдавна се опитват да получат достъп до съдържанието на бутилката, но не са сигурни дали виното може да издържи шока от излагане на въздух. Все пак, експертите предполагат, че виното в бутилката може и да е годно за пиене.
Най-старата книга в света
Един уникален експонат в Националния исторически музей (НИМ) в София е повод за национална гордост – Златната орфическа книга, считана за най-старата книга в света. Тя се съхранява в музея от 2003 година, а самата „книга“ е открита през 1943 г. в гробница, докато работници копаят канал близо до река Струма. Сглобена е от шест страници от почти 24-каратово злато с размери 5 на 4,4 сантиметра. Страниците са свързани със златни пръстени – и тъкмо това превръща обекта в „книга“. На нея са гравирани рисунки на кон, сирена, конник, лира и войска, както и текст с (предполагаемо) етруски букви. Смята се, че това произведение на изкуството е изработено 600 год. пр. Хр.
„Златната книга“ попадна и в класация, представяща 50-те най-стари неща в света, публикувана на сайта „24/7 Уолстрийт, а цялата класация можете да разгледате тук.
Националният исторически музей (НИМ) в София е отворен всеки ден от 9:30 до 18 ч.
А, ако сте гости на града, ще можете да продължите приключението си като резервирате някоя от уникалните ни и артистични стаи.
До скоро!
Дом на виното в София – едно незабравимо приключение в деня на виното и любовта!
Остава точно един месец до празникът на виното и любовта, и да се разгори „спорът“ дали да празнуваме Трифон Зарезан или Свети Валентин. За нас спор няма! Защо да не съчетаем и двете – винено приключение и романтична вечер в София!
Софийският край не се слави с репутацията на винарски край, но все пак има едно място в София, което ценителите на виното ще искат да посетят.
Домът на виното е разположен в централната градска част на София и се намира в избата на Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки. Това е най-старата и единствена винарска изба на територията на София.
След Освобождението на това място е изградена пивоварна фабрика „Павлово“, а в градината на пивоварната е имало прохладна бирария, която е била любимо място на известни писатели и поети. От 50-те години на 20-ти век в сградата на пивоварната се се намира Институтът по винарска промишленост, а в подземната част на сградата е изградена винарска изба.
Днес в Дом на виното в София се пазят бутилки вино от реколти отпреди 70 години. На едно място са събрани повече от 150 вида вина и алкохолни напитки, които дори можете да дегустирате. В Дом на виното се органицират и дегустационни семинари, ръководени от енолози.
Може би се питате какво е енология?
Енологията е наука за виното, а енолог е човекът, който разбира, разпознава и произвежда вина. Не бъркайте енолог със сомелиер, защото освен да коментира, разпознава и характеризира вината, да позвава целия жизнен цикъл на вината, енологът трябва да умее и да ги произведе и то така, че те да стават по-добри и по-добри.
Адресът на Дом на виното е бул. „Цар Борис III“ № 134, входът е през цигарената фабрика от страната на ул. „Гусла“, срещу висшето училище по застраховане. Необходимо е предварително записване на тел. 02/ 818 49 50.
Цена на посещение на Дома на виното – 5 лв. (тази сума може да се използва за покупка от магазина на музея), има и различни варианти за посещение с дегустация.
Ако това приключение не е достатъчно, можете да направите вечерта още по-незабравима, като направите резервация в Арт Хотел Симона и се насладите на изкушаващите празнични предложения на шеф Ангелов в Ресторант Симона.
Софийско пътешествие из Античността
„Расте, но не старее“ гласи мотото на столицата ни София и това е точно така. Вече сме ви разказвали за древната история на града, както и за редица забележителности, които си заслужава да бъдат видени. Сега поставяме акцент върху останките от Античността, които ни напомнят за някогашното величие на това място. И, разбира се, няма как да не започнем с един от най-впечатляващите археологически обекти в района – крепостта Сердика.
Приятно пътешествие назад във времето!
Къде се намира крепостта Сердика?
Разположена е в самия център на града и няма начин да пропуснете най-популярната част от нея – в подлеза между Президентството и Министерския съвет. Източната порта на крепостта е реставрирана и експонирана в периода 1997-1999 г. Но това е само една малка част от крепостта.
Сердика има три частично открити крепостни стени, които според историците са строени през различни периоди. Причина за това е фактът, че градът многократно е разрушаван – от готи, хуни, авари, славяни, българи и турци. Повечето от разрушените постройки не са възстановени, за съжаление. В пълния си вид до днес се е запазила само култовата сграда (мартирион) от IV век, която сега е известна като ротондата „Св. Георги“. А най-старите открити зидове (засега) са от началото на римското владичество в Сердика и като цяло в Тракия (I век сл. Хр.).
Разкриването на крепостта започва след разрушителните бомбардировки през Втората световна война. След случилото се през 1944 г. се налага ново изграждане на София и по време на разчистването на пространството между хотел „Шератон“ и Президентството са открити останки от тракийско селище. Върху тях пък има пласт с основи от сгради на римския град Улпия Сердика.
Ето и по-точни координати:
- Източна част – от зелената площ пред хотел „Рила“ до минералния извор на пресечката между ул. „Сердика“ и ул. „Искър“.
- Северна част – до ъгъла на ул. „Ексарх Йосиф“ и бул. „Княгиня Мария-Луиза“, където стената прави чупка в югозападна посока и минава под Халите.
- Западна стена – следва посоките на ул. „Вашингтон“ и ул. „Лавеле“ и стига до Съдебната палата.
Кога е построена крепостта?
Данните сочат, че централната късноантична крепост на Сердика е построена някъде към 176-180 г. Смята се, че това е станало по време на съвместното управление на Марк Аврелий и сина му Комод. Тогава крепостта била с размери около 17.5 ха. По-късно (по времето на император Константин Велики) е разширена до 85 ха на север и преминавала отвъд днешния „Лъвов мост“. Масивен зид и кули са открити и в източна посока над амфитеатъра (днешната ул. Московска“).
*******************************************
В случай че ви предстои пътуване до София по работа или просто искате да разгледате античните останки, предлагаме ви едно незабравимо преживяване с артистичен привкус. Заповядайте в дизайнерските стаи на Арт Хотел Симона, които можете да наемете на много изгодни цени. Освен това получавате безплатен паркинг, интернет и сейф… Ще ви посрещнем с усмивка, лично отношение към всеки гост и особено внимание към хигиената и спазване на всички мерки за безопасност. А когато огладнеете, ресторант Симона ще ви изкуши с цял куп специалитети, приготвени от най-добрите продукти.
Непознатата София: Забравената улица „Търговска“
Може би сте чували за безследно „изчезналата“ столична улица „Търговска“. В миналото (по-точно през 19 и началото на 20 век) тя е най-цветущата софийска улица, която сякаш никога не „спяла“. По онова време е една от най-важните търговски артерии, като се предполага, че е така още от самото начало на съществуването на града. За най-древни времена не можем да твърдим с категоричност, но по време на османското робство и през българското Възраждане мястото е доста оживено.
Какво е имало на улица „Търговска“ в София?
Името ѝ казва достатъчно, но все пак ще уточним. Имало е безброй дюкянчета, магазинчета, ателиета. Пред тях от рано сутрин собствениците и търговците започвали деня с чаша ароматно турско кафе, взето от разносвача на кафе (*в миналото тази професия е много популярна, днес в модернизиран вариант можете да срещнете такива разносвачи в Одрин). Там човек можел да си купи всевъзможни неща – общо взето всичко, за което се сети ( от накити, през булчински рокли, пишещи машини, часовници и дори кинокамери).
Къде точно се е намирала улица „Търговска“?
В момента върху нея е част от Министерския съвет и Партийния дом. Започвала е от площад Бански и водела до конака на бейлербея (по-късно Царски дворец). На мястото на сегашния Партиен дом се издигала т.нар. Тетевенски хан, на мястото на ЦУМ пък били няколко от най-известните локали в града – един от тях бил прочутото Македонско кафене, където се събирала македонската делегация.
В този район бил и Чохаджийският хан (известен още от 16 век), в който едно време дубровнишките търговци складирали своите сукна, наречени чохи. Срещу хана се намирала и друга бележита сграда – старият безистен, който стърчал високо над магазинчетата и къщите. Това била продълговата постройка с няколко кубета, а вътре в нея имало малки дюкянчета. В него в миналото се складирали най-скъпите стоки. Там била и изтъкнатата златарска чаршия, предлагала бижута с най-фина изработка.
Какво се случило с улица „Търговска“?
По време на Втората световна война била напълно разрушена от бомбандировките. След това е изготвен нов градоустройствен план, който завинаги заличава улицата. В началото на 50-те години на 20 век попада в рамките на новия централен площад „Ларго“.
**********************************************
Ако имате работа в София и се чудите къде да нощувате, заповядайте в Арт Хотел Симона. Тук ще се погрижим за незабравимото ви преживяване – с дизайнерска стая, вкусна храна, безупречна хигиена, лично отношение и някои други бонуси. Очакваме ви!
Непознатата София: Поляна „Славейкови дъбове“
Може и да си мислите, че добре познавате столицата, но ние вярваме, че има с какво да ви изненадаме. Този път в поредицата ни „Непознатата София“ ви представяме едно живописно място, закътано в кв. „Лозенец“ – поляната „Славейковите дъбове“. И напук на презастрояването, този магичен оазис на спокойствието, сякаш ни „телепортира“ в друг свят. Именно това е и причината баща и син Славейкови приживе да ползват точно това зелено кътче за бягство от градския шум.
Паметник на културата
Ако все още не сте ходили там, направете го! Наричат това място още градинката с 28-те Славейкови дъба, а през 2005 г. е обявено за паметник на културата с национално значение. Славейковият дъб е най-старото дърво в парка (на повече от 500 години) и се намира на бул. „Свети Наум“. Но не това е единственото интересно нещо свързано с него – тук се е срещала четворката от кръга „Мисъл“ (Пенчо Славейков, Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров). На същото място Пенчо Славейков пише някои от най-известните си произведения.
Локация: Намира се между бул. Свети Наум, ул. Йоан Екзарх, ул. Света гора, ул. Черноризец храбър
История
Семейство Славейкови купува градинката, когато се премества от Пловдив в София след Освобождението. По онова време теренът е около 10 дка и включвал дъбовата гора на тогавашния „Корубаглар“ (някогашното име на Лозенец, което в превод означава „Лозя в гората“). Много бързо местността се превръща в любимо място не само на творците, а и на всички софиянци. Пенчо Славейков умира през май 1921 г. и в завещанието му пише, че иска да бъде погребан до любимия си вековен дъб в София, за да остане част от вселената. За жалост, желанието му не е изпълнено, но негови почитатели се събират на мястото и до днес.
Непознатата София: Приказната водна кула в кв. Лозенец
Вече сме отбелязвали колко необикновен град е София, но отново ще го повторим. И ако някой каже, че столицата ни не е красива, значи не я познава истински. Затова и започнахме поредицата „Непознатата София“, в която да ви представим не чак толкова популярни места. Главният „герой“ този път е излязлата като от приказките водна кула в кв. Лозенец. Емблематична сграда, оцеляла вече цял век, и превърнала се в уникално арт пространство.
„Раждането“ на водната кула
Проектът е част от разширяването на градското водоснабдяване и е създаден в далечната 1903 г. от германския инженер Франц Салбах. Само че нещо се случва и до реализацията му се стига едва 20 години по-късно. Строежът започва на 20 септември 1928 г. и завършва 14 месеца по-късно. Резултатът е 27 метра висока сграда със 100 куб.м. обем на резервоара.
Архитектурно бижу
Дори и близо 100 години по-късно кулата продължава да е все така очарователна. Няма начин да не забележите изящната тераса на върха, опасана с красив метален парапет. Оттам се е разкривала страхотна 360-градусова панорамна гледка към София с изглед към Витоша и центъра на града. За съжаление, към днешна дата това не е така заради новопоявилите се високи сгради наоколо.
Вътре обаче водната кула е не по-малко интересна. До покрива се стига по вътрешна спираловидна стълба с няколко междинни площадки. Стълбището е осветено от дневна светлина благодарение на няколко прозореца, разположени така, че да улавят всеки слънчев лъч.
Ново арт пространство
След развитието на хидротехнологиите водната кула става излишна, поне по отношение на първоначалното си предназначение. Изоставянето ѝ обаче я превръща в уникално красиво приказно пространство – цялата фасада е обрасла с бръшлян, което ѝ придава някаква мистичност. В последните години водната кула в Лозенец се преобразява в едно уникално място за култура. От 2006 г. в нея се организира фестивалът за съвременни изкуства в алтернативни пространства Water Tower Art Festival, а сега вече е позната и като новата галерия „+359“.
**************************************
Ако и вие сте сред любителите на изкуството, каним ви да посетите дизайнерските стаи на Арт Хотел Симона. Тук ще намерите уют и удобство, както и много вкусна храна в ресторант Симона. И всичко това е само на 3 км от центъра на София. Очакваме ви!
