Да боядисаме великденските яйца!
Още в началото на християнството, първите християни са приемали червения цвят като символ на възкресението. За това червеното яйце е знак за възкресението на Христос. То символизира неговата кръв пролята по време на разпятието.
Традицията
Според християнската традиция Мария Магдалена се е явила пред тогавашния римски император с думите “Иисус Възкръсна”. Императорът отговорил “Ако Иисус беше възкръснал, това яйце което носиш щеше да е червено!” и то веднага станало червено. За това, често Мария Магдалена е иконостасвана с червено яйце ръка.
Ние сме това което сме благодарение на традициите, които нашите са родители, баби и дядовци са ни предали. Именно, за това традициите трябва да се почитат и уважават и предават от поколение на поколение.
По традиция яйцата се боядисват днес на Велики Четвъртък, но повечето от нас ще ще изберат да боядисат великденските яйца в събота.
Ако сте купили красиви, но синтетични бои, може би тази информация ще ви бъде интересна.
Красиво и НЕбезопасно
Традицията за боядисване на великденски яйца е жива и се предава напред през поколенията, но и напредъкът на науката е оставил своя отпечатък.
Ако преди десетилетия нашите баби са боядисвали яйцата с естествени багрила, то майките ни ги боядисваха със синтетични оцветители.
Красиво ли е? О, да! Но безопасна ли е тази техника? Тук отговорът няма да е толкова категорично положителен.
Много от вас ще попитат „Какво толкова, нали се боядисва само черупката?“
Черупката на яйцето е пореста и много от веществата се просмукват в белтъка на свареното яйце. При варене по черупката се образуват микропукнатини, които също допринасят за проникването на оцветители в яйцето. Когато докосваме яйцето, често от боята остава по кожата на ръцете ни.
Когато нещо изглежда безобидно и в малки количества, сме склонни да го пренебрегнем, а всъщност може да провокира имунен отговор на организма.
Ето списък с някои от най-популярните оцветители, които не са толкова безопасни, колкото си мислим:
Е102 Тартразин – изкуствен оцветител – жълто-оранжев цвят. Приготвя се от въглищен катран. В комбинация с Е133 (синьо) се използва за постигане на зелен цвят.
Е102 е опасен за здравето. Той е канцерогенен, може да предизвика кожни проблеми, астма, главоболие, нарушения на нервната система и психиката. Опасен и за хора с установена алергия към аспирин.
Забранен е за употреба в Австрия и Норвегия, но не и у нас. В България е разрешен за употреба в определени храни. Използва се в сладкарството, при производството на безалкохолни напитки, сладка, мармалади и други.
Е122 – Кармазин (азорубин или кармоизин). Използва се за получаване на червен цвят. Забранен в Австрия, Норвегия и Швеция. Предизвика алергии и обриви. Използва се за оцветяване на марципани, конфитюри, плодови млека, кафяви сосове и червени напитки.
Е132 – Индиготин – Използва се за получаване на син цвят, а в комбинация с други цветове на кафяво, черно, виолетово и зелено. С него се оцветяват различни безалкохолни напитки и сладкарски изделия, като торти, кексове, сладолед и други.
Може да предизвика задух, алергични реакции и главоболие.
Е133 – синьо – използва се за получаване на син цвят. В комбинация с жълт оцветител се получава зелен цвят, а с червен – лилаво-виолетов. Веществото се синтезира от въглищен катран. Използва се като добавка в производството на пюрета, мармалади и желета, сладоледи, алкохолни и безалкохолни напитки, сосове и подправки. Използва се още във фармацевтиката, козметичната и текстилна промишлености.
Може да предизвика алергични реакции или астматичен пристъп. Абсолютно забранен е за употреба от хора с алергия към аспирин.
Както виждате красивото е и опасно.
Ако не желаете да ползвате синтетични оцветители винаги има алтернатива – натуралните оцветели. В последно време те са все по-популярни и модерни, а всъщност това е начина на багрене от нашите баби и прабаби.
Но така е във всяка сфера от живота ни, всичко модерно е позабравено старо.
Красиви великденски яйца с натурални багрила
За да получите хубави наситени цветове трябва да използвате яйца с бели черупки. При багренето с естествени материали има две основни техники – да сварите яйцата заедно с багрилото за 10 минути или да потопите предварително сварено яйце в топла отвара за около 30 минути до 2 часа, зависи колко наситен цвят искате. Отварите се варят около 20 минути.
№1 Керемидено червено – Люспи от червен лук
Сварете обелките на 5-6 глави червен лук в 500 мл. вода. Оставете отварата да се охлади, но да е топла и потопете сварените яйца за 1-2 часа. Проверявайте ги, за да не станат кафяви.
Ако не ви се чака толкова дълго можете директно да сварите яйцата с обелките, но цветът ще е наситен, към кафяв.
Цветовете, които получих, като използвах и двете техники напълно ме удовлетворяват. Като грешка отчитам това, че сварените яйца престояха доста часове в отварата и цветът се получи много тъмен. Следващият път ще ги проверявам по-често, за да постигна по-светли цветове.
№2 Оранжево – Люспи от кромид лук
Тук процедурата е същата както при червения лук, но пак трябва да внимавате да не престоят яйцата твърде дълго в отварата, защото ще станат кафеникави.
№3 Жълто – куркума
В 500 мл. вода поставяте 2 супени лъжици куркума. Имате отново два варианта – 10 минути варене заедно с яйцата или след като сварите яйцата да ги поставите в отварата за 2 часа.
№4 Червено – Брош
Брош е билка и се използва за лечение на проблеми с пикочната система. Можете да си я набавите от билкова аптека. За приготвяне на отварата поставете 2 супени лъжици билка в 500 мл. вода. Отново или варите яйцата за 10 минути или оставяте сварените яйца за около 20-30 минути. Ще постигнете плътен червен цвят.
№5 Синьо – Горска боровинка
В 400 мл. вода, добавяте 4 супени лъжици диви горски боровинки. Отново изборът е ваш – 10 минути варене в боровинките или потапяне на яйцата за 1 час.
Както виждате боядисването с естествени оцветители не е сложен процес. Съставките ги има във всяка кухня, може би боровинките за рядкост, но със сигурност не се изискват специални умения, а малко повече време.
Ако нямате толкова часове има ще една техника, която е напълно безопасна за вас, а резултатът е красиви, пъстри яйца
№ 6 Декупаж
Декупажът е техника на лепене на салфетки, обикновено върху бяла повърхност.
Сварете бели яйца. Изберете най-красивите шарени салфетки, които имате. Разделете ги, така че да остане само един пласт, този с картинките, отрежете марки фрагменти – цветя или фигурки и ги залепете с четка върху свареното и охладено яйце. Движението на четката е от средата на салфетката към външните крайчета. За „лепило“ използвате суров белтък. След като изсъхне, минете още един пласт белтък за гланц. Готово!
Надяваме се тези съвети да са ви бели полезни и с нетърпение ще очакваме да споделите с нас красивите си великденски яйца.
Целият Екип на Арт Хотел Симона от сърце ви желае светли и благословени празници!
Пет храни носещи имената на реални личности (СНИМКИ)
Всички обичаме да хапваме вкусна храна, но знаете ли, че някои от най-известните храни по света носят имената на реално съществуващи личности? Нека да направим едно вкусно пътешествие!
Мелба
Почти няма ресторант, в чието меню да не фигурира мелбата. Но каква е историята на този десерт?
Създателят на мелбата е Огюст Ескофие (1846-1935), определян като цар на готвачите и готвач на царете. Той е смятан и за бащата на модерната кухня.
Ескофие работел в хотел Савой, любимо място на голямата австралийска оперна певица Нели Мелба (сценичното ѝ име идвало от родния ѝ град Мелбърн). Знаейки за Ескофие и уважавайки таланта му, един ден тя му изпратила покана за операта „Лоенгрин“, в която участвала. Поласкан от честта, която му оказала голямата прима и вдъхновен от лебеда в първото действие на вагнеровата опера, Ескофие сервирал праскови върху легло от ванилов сладолед и пюре от малини. След това ги поставил в сребърен съд, между крилата на лебед от лед, покрит със захарен памук! Десертът носел името „Мелба“, разбира се. И така посрещнал оперната звезда. Малко е да се каже, че всички били възхитени от новаторския десерт, а вестниците отразили това произведение като шедьовър в кулинарията.
Пица Маргарита
Да, и тази пица присъства в менюто на всяка уважаваща себе си пицария.
Според легендата, през 1889 г. италианският крал Умбрето I и кралица Маргарита Савойска посещават Неапол и това променя историята на пицата, защото до този момент пицата е била храна за бедното население. Кралицата искала да посети най-добрия ресторант в града и да опита имено пица. Кралският готвач предложил ресторанта на Еспозито – “Pizzeria di Pietro”.
Еспозито приготвил не една, а три пици за кралското семейство – обикновена, с чесън и с аншоа. Кралицата харесала тази с моцарела, босилек и свежи домати и нейна чест Рафаеле Еспозито кръщава пицата Маргарита. След като кралската двойка напуска града, името на Еспозито става още по-популярно. Според Еспозито, самата кралица пише писмо до него, в което му благодари за прекрасната пица.
Тази пицария работи и до днес в Неапол под името “Бранди”, а писмото стои на показ, подписано от Камило Гали, един от придворните на кралицата.
И до днес има спорове за автентичността на историята и писмото, но това едва ли ще промени отношението ни към най-популярната и предпочитана пица в света.
Клементина
Този цитрусов плод е познат на всички и често е наричан „мандарина“ макар и неправилно. Клементината е хибрид между портокал и мандарина, който няма семки, малко по-голяма е от мандарината, по-лесно се бели, но не е толкова сладка. Така че, ако чуете някой да ви предлага мандарина без семки, не е мандарина, а хибридът клементина. Клементината зрее поне месец по-рано от мандарината, за това е вероятно да си купите първо нея.
Плодът е кръстен на откривателя си Père Clément Rodier, френски монах, живеещ в Северна Африка в началото на 20 век. Твърди се, че или е открил естествена мутация на мандариновия портокал, който е отглеждал, или е създал хибрид между мандарина и севилски портокали.
Коктейл Шърли Темпъл
Най-популярният безалкохолен коктейл в света носи името на най-популярното дете-актьор от Златната епоха на Холивуд – Шърли Темпъл. Тя е най-младият носител на Оскар в историята на наградите, получава своята статуетка, когато е едва на 6 години.
Не е сигурно кога за пръв път някой е решил да направи коктейла и да го кръсти на Шърли, но според една от историите това се е случило, защото малкото момиче много е искало да пие коктейли с родителите си, но не са ѝ позволявали, защото по това време не е имало безалкохолни коктейли. И така, един барман забърква сладък, безалкохолен коктейл за малката Шърли, който носи името „Шърли Темпъл“ и до днес.
Интересен факт е, че самата Шърли никога не е харесвала вкуса на твърде сладкия коктейл, а още по-малко, че напитката носи нейното име. През 1988 г., когато се появява идеята за масово производство и бутилиране на коктейл “Шърли Темпъл”, актрисата категорично отказва и дори завежда дело. Аргументът й е, че “единственото, което една звезда наистина притежава, е собственото си име“ и така не се стига до масовото производство на този популярен коктейл.
Торта Павлова
Ако не сте опитвали досега торта „Павлова“ се изпуснали и то много!
Леката, нежна и ефирна торта носи името на още по-ефирната и нежна руска прима балерина Анна Павлова.
Оригиналната рецепта е семпла – целувчени блатове с бита сметана и плодове.
Интересното е, че за авторството на оригиналната рецепта Австралия и Нова Зеландия спорят от почти един век, та до днес.
Новозеландците твърдят, че през 1926, когато балерината Анна Павлова отсяда в хотел Уелингтън, главният готвач приготвя десерт в нейна чест, който да е ефирен като нея.
От своя страна, австралийците претендират, че когато през 1929 Анна Павлова посещава страната е помолила главния готвач на един от хотелите да приготви нещо леко за десерт. След дълги експерименти се ражда едноименната торта.
Не знаем кой е прав в спора, знаем само две неща – че истината е някъде там, и че торта Павлова един от любимите ни десерти!
**************************
Ако сте любители на изкусителните десерти, то Ресторант Симона е вашето място!
При нас ще се насладите на вкусни домашно приготвени десерти всеки ден!
Вечният спор – чушка или пипер?
Ако искате да разпалите лют спор (буквално), просто попитайте колеги или приятели, от различни краища на България, кое е правилното – чушка или пипер, и резултатът ще е многочасов спор в стил „яйцето и кокошката“.
За едните чушката си е чушка и точка по въпроса, и горко му и тежко на този, който дръзне да нарече чушката „пипер“! И аргументи не липсват….
„Как така чушката ще е пипер!?“
„Чушката си е чушка, а пиперът e подправка и е червен или черен!“
„Ако беше пипер, защо тогава „чушкопека“ не е „пиперопек“, а?!?“
От другата страна на спора са поддръжниците на „пипера“.
„Вие нищо не разбирате – пипера е плода на растението и това е правилно!“
В редки случаи се стига до споразумение, че са дублетни форми и се постига временно примирие с ракийка и салатка с чушка… ъъъ пиперка, така де…
Но все пак къде е истината и кое е правилно – чушка или пиперка?
Стигне ли се до спор, рано или късно главният арбитър е Уикипедия.
Е, нека разберем какво пише в Уикипедия относно чушките и пиперките.
„Чушка – общо название на зеленчуков плод – чушки от зелен фасул, грах, пипер и др. Най-често така се наименуват плодовете на пипера, независимо от размера, цвета (червен, жълт или зелен цвят – в зависимост от сорта и степента на узряване) и вкусовите качества.”
„Пиперът е многогодишно зеленчуково растение от семейство картофови, което се отглежда обикновено като едногодишно растение. Плодът на пипера се нарича по същия начин – пипер или пиперка. Представлява куха ягода (чушка, на лат. legumen). В разговорния език пиперките по-често се наричат чушки (неточно, защото плод от вида чушка образуват също фасулът, грахът, баклата и мн. др.).”
И сега какво излезе?
Чушки са фасулът, грахът и баклата.
Чушката освен пиперка е и ягода, макар и куха, че и от семейство картофови, на всичкото отгоре.
И да, правилно е пипер и пиперка.
Така се получава като питате Уикипедия по горещи, екзистенциални спорове.
Все пак, може би шопите знаят най-добре чушката пипер ли е или не, възпявайки го в “Дилмано, дилберо”.
****************
Ако не ви е до спорове, а просто искате да се насладите на неустоимо вкусна храна, то Ресторант Симона е вашето място!
За какво са ви някакви си спорове! ?
Рецепта за шоколадова торта ЛИНД
Остават броени дни до празника на виното и любовта. А, може ли Свети Валентин без шоколад?
Днес Мария Арнауд (Маша), нашият сладкар, ще ви предложи рецепта за торта „Линд“.
Една изключително лесна за приготвяне торта, с която ще направите празника си още по-сладък и незабравим!
И така, да преминем към изпълнението:
Рецепта за шоколадова торта ЛИНД
Какво ви е необходимо?
- 300 гр. готварска сметана
- 325 гр. шоколадови бисквити /с парченца шоколад/
- 125 гр. сирене „Филаделфия“
- 250 гр. Маскарпоне
- 50 гр. лешници
- 100 гр. масло
- 100 гр. захар
- 300 гр. натурален шоколад
Започваме с блата:
Намачкайте бисквитите и ги смесете с разтопеното масло и смлените лешници (можете да добавите малко хубав ром или ванилия, ако обичате).
Готовата смес се притиска във форма за торта с ринг, върху хартия за печене.
Печете в предварително загрята фурна на 160° не повече от 6-7 минути, или докато ръбчетата на блата леко покафенеят и оставете да се охлади.
Можете и да не печете блата, а само да го охладите, но изпечен е по-ароматен, хрупкав и вкусен.
За крема:
Важно – всички продукти трябва да бъдат със стайна температура!
Смесвате маскарпонето и сиренето „Филаделфия“.
Отделно разбивате сметаната със захарта до втвърдяване, и след това с шпатула внимателно смесвате сирената и разбитата сметана.
Ред е на шоколада – разтопете го на водна баня, след като изстине, но без да се втвърди, го добавете към смесените сметана и сирена.
Готовата смес излейте върху охладения блат, загладете и оставете за няколко часа в хладилника.
Когато тортата стегне и я извадите от формата за печене, можете да я залеете с ганаш /охладен/ или да поръсите с какао, можете да украсите с малини или ягоди, или да напишете послание за половинката. Тук оставяме всичко на въображението ви.
Сладък и прекрасен празник ви желаем!
Как да разпознаваме вината без да сме сомелиери? (ПЪРВА ЧАСТ)
Остават само още 12 дни до празника на виното и любовта, и днес Лъчезар Цветков, Управител на Арт Хотел Симона и сомелиер, ще разкрие някои от тайните на хубавото вино и как да го разпознаваме.
Основното при разпознаване на вината и техните аромати и нотки е ароматната памет на човека. Това е основата, за да станете добър сомелиер – в момента, в който вкусите глътка вино, в ароматната ви памет да изплува източника за този аромат, дали е горски плод, подправка, кожа, аромат на цвете и други.
Всяко вино, независимо дали е бяло, червено или розе се състои от основни компоненти – плътност, цвят, киселинност, тръпчивост, сладост, аромат, разбира се и не на последно място – алкохол. Именно балансът на тези компоненти прави доброто вино.
Ще започнем с най-популярните у нас бели вина.
Траминер
Траминер или Гевюрцтраминер и Розов Траминер е едно от вината, които няма как да сбъркате още с първата глътка. Повечето сомелиери в началото на обучението си признават, че това е виното, което най-лесно разпознават.
Как да го отличите?
Усетите ли аромат на роза – Траминер е!
Виното има интензивен аромат с преобладаващи нотки на роза и екзотични плодове и ниска киселинност, някои го определят като вино с ориенталски вкус. Цветът е златисто жълт. Друга отличителна характеристика е по-високото съдържание на алкохол, което прави виното с по-плътно тяло.
Шардоне
Няма смисъл да споменаваме, че Шардоне е най-популярното вино в света! Няма винен район по света, където да не се отглежда този сорт грозде. Вкусовите качества на шардонето варират, защото влияние оказват както климата където е отглеждано, така и състава на почвата.
Все пак как да го разпознаете?
Най-характерното за Шардоне е цитрусовият вкус – лимон, лайм, портокал, мандарина, може да усетите нотки на ананас, манго, киви. Цветът на виното варира от бледо жълт до наситено сламено-жълт, в зависимост от това дали е отлежавало в дъбови бъчви. За да усетите всички нотки на виното трябва да е охладено между 9-11 градуса.
Совиньон Блан
В последните години това вино се превърна в истински хит! Дали заради добра рекламна стратегия или просто асоциациите, които Совиньон Блан навява с плодовите си нотки, но е все по-предпочитано вино, особено сред дамите. Но познавате ли го?
Има два основни вида Совиньон Блан – жълт от стария свят (Европа) и зелен от новия свят (Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия, Южна Африка).
Сигурни сме, че сте опитвали и от двата вида, но какъвто и Совиньон Блан да консумирате, основният аромат, който ще устите е на зелена прясно окосена трева.
Европейският Совиньон Блан е с изразен аромат още на зряла круша, дюля, пъпеш, бъз, акация, бели и жълти цветя, такъв е и българският Совиньон Блан.
Вината от новия свят можете да разпознаете освен по тревния аромат и по леко зеленикавия оттенък на виното.
Хубавият Совиньон Блан се пие добре охладен (10-11 градуса), но не и леден, също така виното трябва да е младо, на 1-2 години.
Каквото и вино да изберете най-важното е да го споделите с любим човек!
Ако тази статия ви е харесала, очаквайте следващата ни дегустационна обиколка из червените вина.
Кои са най-добрите храни имуностимулатори?
Имунната система е тази, която ни предпазва от бактерии, вируси, токсини и други опасни патогенни микроорганизми. Ние обикновено възприемаме процесите в тялото ни за даденост и смятаме, че доброто здраве ни е гарантирано и не трябва да полагаме никакви усилия, за да го поддържаме – докато не се разболеем. Затова е важно да приемаме различни имуностимуланти, особено когато не се храним здравословно и сме подложени на стрес и обездвижване.
Но кой е казал, че това трябва да са скъпи хранителни добавки? Естествените имуностимулатори винаги са за предпочитане пред фармакологичните добавки. Ето и някои от най-ефективните „помощници“, засилвщи защитните сили на организма ни, които са достъпни и полезни, както за малки, така и за големи.
Черен бъз
Според лечителят Димков, черният бъз е „най-ценната българска билка“. Микронутриентите, които съдържа сока от черен бъз, унищожават вирусите. Освен мощен имуностимулатор, черният бъз е и силен антиоксидант, понижава холестерола и подобрява дейността на сърцето. Съдържа витамин C, А и В, пектин и целулоза, танин.
Кисело мляко
Един от най-известните източници на пробиотици, заради съдържанието на лактобацилус и бифидус бактерия. Киселото мляко облекчава лактозната непоносимост, влияе благоприятно при газове, диария и други храносмилателни смущения. Важно киселото мляко да е без наличие на сухо мляко, консерванти и други подобрители. Имайте предвид, че колкото повече полезни живи кисели бактерии има в него, толкова по-кратък е срокът му на годност.
Кисело зеле
Случвало се е бидонът с кисело зеле да е обект на шеги, но знаем ли колко е полезно киселото зеле за организма ни?
Когато е приготвено чрез ферментация, без добавени оцет или други консерванти, киселото зале съдържа витамини А, В, С и К, редица минерали, както и полезни бактерии, които подсилват имунитета и предпазват от инфекции. Киселото зеле има успокояващ ефект върху нервната система.
Заради високото количество сол в него, не се препоръчва на хора с хипертония и бъбречни проблеми.
Куркума
Индийската подправка е популярна в източната народна медицина, заради противовъзпалителните, антибактериални, антибиотични и антисептични свойства. Стимулира имунната система и защитните сили на организма. Съдържа йод, желязо, фосфор, калций, мастни киселини, витамини В2, В3, В6, С, К, но най-ценно е веществото куркумин, което според последни проучвания унищожава свободните радикали, редуцира риска от някои видове ракови заболявания. Редовната употреба на куркума ускорява обмяната на веществата, изгаря мазнините, пречиства черния дроб и тялото от токсини, нормализира нивата на холестерола и кръвната захар, предпазва от образуването на съсиреци в кръвта, намалява стреса. Не случайно много фитнес инструктури я препоръчват в хранителни режими.
Чушки
Чушките съдържат повече витамин С от цитрусите! Зелените люти чушлета предлагат най-много витамин С сред храните. В 100 грама чушлета се съдържат 245.4 мг, а в една единствена чушка – 109.13 мг. А всички знаем колко полезен е витамин С за имунитета ни.
Канела
Канелата е сладкият вариант на куркумата по сила на действие срещу вирусите. Ароматната подправка не само подсилва имунитета, но и се бори с патогените, които причиняват болести.
Можем лесно да включим канелата в ежедневното си меню. Начините за консумацията й са многобройни – можем да я добавяме към кафето или чая, да я поръсваме върху закуската си от овесени ядки, да я смесваме с тахан. Експериментирайте и си осигурете ароматна защита срещу грипове и настинки.
**************************
Ако искате да се насладите на здравословни ястия, приготвени с качествени продукти и подобряващи имунитета ви, винаги можете да поръчате храна за дома или офиса от Ресторант Симона на тел. 0885 647286.
