Вечните любовни двойки в изкуството

Вечните любовни двойки в изкуството

Да намериш сродната душа е привилегия на малцина, толкова рядко постижима, а за някои невъзможна. Особено когато става въпрос за великите любовни истории на ексцентричните личности от света на изкуството. Всеки воден от таланта и егото си. Въпреки това страстта с която обичат и творят сякаш не е от този свят. От тази страст се раждат едни от гениалните творби в изкуството. Повечето любовни истории са болезнени и драматични, но това страдание е катарзисът довел до раждането на едни от най-великите произведения на изкуството. Едва ли знаем точната истина за отношенията между артистите, но легендарните им връзки вдъхновяват и днес.

Фрида Кало и Диего Ривера

 

 Малко любовни истории могат да се похвалят с толкова страст и толкова изкуство, като тази на Фрида Кало и Диего Ривера. И двамата – уникални творци, харизматични личности, които завладяват и провокират, както с изкуството си, така и с личните си истории. Не е тайна страстната им и бурната връзка, изпълнена с огромна любов.

Фрида Кало е една от най-разпознаваемите жени на 20 век. Не само заради уникалния художествен стил, но и заради самата й личност. Кало е известна най-вече със създаването на автопортрети, както и с връзката си с 20 години по-възрастния Диего Ривера – любовта на живота й.

Животът за пръв път ги среща през 1922 година, когато Диего е на 36 години и вече е уважаван художник. Ривера е поканен да направи първия си стенопис в амфитеатъра на Националното подготвително училище в Мексико Сити, в което именно учи Фрида. Тя е само на 15, но с интерес наблюдава работата на известния художник, както и самия него.

Години по-късно, когато след катастрофа Фрида се възстановява, макар и не напълно, открива Диего в Министерството на образованието, където той работи по мащабен стенопис. И любовта пламва! Фрида моли Диего да разгледа картините й и той е силно впечатлен от нея, и изкуството й. Тя го завладява с остър ум и невероятно силен характер. Освен че са интелектуално равни, между тях има и химия и електричество. Двамата бързо откриват, че са сродни души.

Но тази любов не е безоблачна, след множество изневери, болка , два аборта съпрузите стартират процедурата за развода си през 1939 година. Идва краят на техния брак, но не и на тяхната любов. Много силна и дълбока, странно устойчива, тя не успява да умре и заживява с нови сили през 1940 година на 8-ми декември, когато Ривера навършва 54 години, в Сан Франциско те се женят повторно.

Любовната история на Фрида и Диего приключва със смъртта на художничката, която умира едва на 47 г. Подозренията са, че умишлено е предозирала с болкоуспокоителни, въпреки че в смъртния акт като причина е записана „белодробна емболия“.

След смъртта на Фрида, Диего превръща къщата й в къща-музей, който функционира и до днес.

Диего оставя в къщата всичко така като Фрида го е оставила, непокътнато, непреместено. Сякаш Фрида все още живее там.

Въпреки че Диего Ривера се жени отново, три години преди смъртта си, се смята, че той е поискал да бъде погребан до Фрида. Молба, която обаче не е изпълнена от роднините му.

Салвадор Дали и Гала 

 

„Вечността сме аз и ти“. С това изречение най-известният художник-сюрреалист Салвадор Дали успява да опише с малко думи любовта, която го държи в плен на една-единствена жена цели 53 години. Неговата съпруга, муза и вдъхновителка Гала.

Любовта между двама пламва когато през август 1929 г. Гала и тогавашният й съпруг и поета Пол Елюар гостуват на млад, никому неизвестен художник в Коста Брава, Салвадор Дали.

В автобиографичната си книга “Тайният живот на Салвадор Дали” художникът пише: “Съдбата беше предопределила тя да бъде моята Градива. Тази, която се движи напред, моята победа, моята съпруга.”

Дали и Гала се женят на 30 януари 1934 г. Според биографите връзката име повече от странна. Заради пословичната си, направо патологична фобия от женски гениталии, Дали е все още девствен, когато двамата започват връзка през 1929-та. Не е сигурно дали Гала успява да го “излекува” от страха му, но скоро тя се превръща в постоянен извор за вдъхновението му. Всъщност Дали е толкова вманиачен по любимата си, че в началото на 30-те започва да подписва картините си не само със своето, но и с нейното име, понеже, както обича да казва, “аз рисувам най-вече с кръвта ти, Гала.”

В ролята си на негова официална муза, Гала се появява в творбите на Дали най-вече като религиозна фигура, като Дева Мария. Един от най-красноречивите примери е платното “Мадоната от Порт Лигат”, което Дали рисува по време на т. нар. си период на “ядрен мистицизъм”.

Гала е далеч по-прагматична от двамата и става агент на съпруга си – бори се непресттано, дори агресивно за хонорарите му с галеристи, купувачи и колекционери на съвременно изкуство. Гала се справя толкова добре с ангажиментите си на агент, че скоро и други художници, започват да търсят професионалните й услуги. Колкото повече творчеството на Дали се развива и печели дивиденти, толкова повече той и Гала еволюират като двойка. Превръщат се в символ на власт, стил и влияние в артистичните среди.

Но тази връзка колкото е силна, толкова и странна. Докато Дали е изцяло под влияние на на жена си, тя самата далеч не е най-вярната съпруга на света. Гала често е в компанията на млади художници.

До ден днешен биографите на Дали не са сигурни дали изобщо той и Гала са консумирали брака си, предвид вродената фобия на художника. Дали е вярно или не, връзката им изглежда съвършена. Дали признава, че “ако можех, щях да полирам Гала като диамант, за да я накарам да блести, да бъде колкото се може по-щастлива. Бих се грижил за нея повече, отколкото за себе си, защото без нея съм загубен.” Нищо обаче не трае вечно.

През 1980 г., когато е на 76, Дали е принуден да се пенсионира заради прогресираща парализа. Вече не е в състояние да държи четката и колкото повече състоянието му се влошава, толкова е по-малко склонен да търпи изневерите на Гала. До смъртта на Гала отношенията ми вече са изострени.

Гала Дали умира в Порт Лигат на 10 юни 1982 г. след усложнения от грип. Погребана е на територията на замъка си в Пубол. Когато смъртта я застига, тя има връзка с 22-годишния актьор от мюзикъла “Исус Христос суперзвезда” Джеф Фенхолд. Въпреки, че знае за любовната й афера с Фенхолд, Дали е неутешим в скръбта си от смъртта на единствената жена, която някога е обичал. Въпреки влошеното си физическо и душевно състояние надживява Гала със седем години.

 

Огюст Роден и Камий Клодел

 

Когато Камий Розали Клодел и Огюст Роден се срещат той е надхвърлил четирийсетте, а тя е едва на 19. Това се случва след като наставникът на Камий от Художествената академия в Париж – Алфред Буше, я завежда в ателието на Роден, за да бъде негов асистент.

В началото скулпторът я упреква, че има смелостта да се нарича скулптор и решава да предизвика издръжливостта й като я кара да върши най-тежката работа – да меси глината, да чисти остатъците от гипсовите фигури. Камий приема всичко това с радост и споделя на Роден, че прави и свои скулптори. Роден я наблюдава внимателно и освен, че е привлечен от красотата й, е запленен от възможността й, също като него, да твори със страст.

Не минава много време и Роден дотолкова се доверява на своята ученичка и таланта й, че й позволява да да довършва негови скулптури. Така Камий става и любовница на маестрото, и негов модел и муза.

Огюст се възхищава на съвършеното й тяло – както като влюбен мъж, така и като художник. Двамата се наслаждават на страстта си и творческото си единение. Но истината за Камий е тежка и непоносима, Роден живее два живота, единият с нея, другият със семейство си – официалната му любовница Роз Брьое и синът им. Роден не желае да се разделя нито с едната, нито с другата. Той е щастлив и с двете.

Но не и Камий. Тя  вече е на 30 години, няма семейство, в артистичните среди считат, че няма свой почерк и копира стила на Роден.

Настава време да се разделят – тежко, мъчително, болезнено. Именно тази раздяла е в основата на най-известната скулптура на Камий „Зрялост“

След раздялата им Камий работи непрекъснато. Но критиците постоянно свързват нейните скулптори с тези на Роден. Тя изпада в тежка депресия и унищожава голяма част от скулпторите си. Ще минат десетилетия след смъртта Камий, когато талантът й е оценен, а малкото оцелели нейни скулптори да представляват истинска ценност за колекционерите.

Но общото между двамата остава дори в смъртта. Тя е трагична както за Огюст, който умира от премръзване през 1917 година на 77-годишна възраст, така и за нея – изоставена да умре в нищетата на лудница, без семейство и наследници.

 

Все пак има и любовни истории между артисти, които не са толкова бурни, драматични и с трагичен край, а точно обратното, двойка постигнала едва ли не идеална хармония по между си. Такава е следващата ни история.

Кристо Явашев и Жан-Клод

 

Кристо и Жан-Клод се срещат през октомври 1958 г. в Париж. Кристо е беден български студент, който говори само български и руски, изкарва прехраната си като мие чинии и коли, но с мечтата да бъде велик артист. В свободното си време рисува поръчкови портрети на богати парижани и един от неговите клиенти е имено богата майка на Жан-Клод – Пресилда. Така двамата се запознават и скоро разбират, че са сродни души. Но красивата приказка има обрат, разбира се.

Жан-Клод е сгодена за инженер, красив, богат, надежден, той е точният човек за нея по всички социални стандарти и може да й даде всичко. Месец след запознанството си с Кристо,  сгодената Жан-Клод се омъжва за своя годеник и заминават на меден месец.  Но… Жан-Клод знае, че е казала „ДА“ на грешния човек, тя не може да забрави сродната си душа. Така само няколко дни след медения си месец, Жан-Клод се разделя със съпруга си, като сменя ключалката на дома си и категорично му заявява „Ти нямаш ключ от моето сърце!“. С  Кристо стават неразделни повече от 50 години.

Кристо я допълва изцяло, а тя е двигателя на творческия талант на артиста. Първоначално Кристо опакова малки предмети, но Жан-Клод го насърчава към по-големи и по-големи. Така за 50 години осъществяват над 20 проекта, но не получават разрешение за два пъти повече.

Светът е тяхното платно и творбите им позволяват на всеки да ги интерпретира, така както ги усеща.

Кристо и Жан-Клод имат правило никога да не летят заедно с един самолет, в случай на самолетна катастрофа единия да продължи да твори. През 2009 година Жан-Клод умира и Кристо пътува сам, до смъртта си.

*************************

Ако тази доза любов и изкуства ви е малко, можете да разгледате редки и непоказани досега в България творби на известни художници в “Оборище” 5  в рамките на изложба, посветена на любовта. Официалното откриване на експозицията с вход свободен ще се състои днес, 10 февруари, от 18 ч.

Love is in the air @Oborishte 5 е приютила шедьоврите на Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Анди Уорхол, Стивън Уилсън, Хънт Слонъм и The Conner Brothers, както и на съвременни български творци – проф. Греди Асса, Хубен Черкелов и др. Всички творби са достъпни за ценители и купувачи до 6 март.

**********************

А перфектният завършек на вечерта може да бъде още по-приятен, като посетите Арт Хотел Симона и тематичните етажи с арт стаи. Просто изберете дата от календара и направете своята резервация ТУК.

А за Свети Валентин сме ви подготвили специална оферта. Повече за романтичната вечеря с нощувка можете да  научите ТУК.

Красив и незабравим празник ви желаем!