Хлябът – основа на живот на българина

Хлябът – основа на живот на българина

Не е най-диетичното нещо на света, но, да си признаем, българинът не може да се нахрани добре, ако на трапезата няма хляб. Ако пък става въпрос за топъл и домашно приготвен, още по-добре…

Всъщност хлябът по нашите земи още от едно време е бил неизменно на трапезата ни. Приемал се е като символ на гостоприемството и затова официални гости се посрещат с хляб и сол или с хляб и мед. Нещо повече, наречен е „основа на живота на българина“.

Хлябът като ритуал

В днешното особено време не винаги успяваме да спазваме обичаите, но все пак… Хлябът е един от най-древните символи на слънцето, а също на детството и брачното щастие. И нали знаете, че пръв се слага на трапезата?! Освен това ни съпътства през целия живот – от раждането, сватбата и всички други важни събития. Изразява идеята за здраве, плодородие, брак и семейство.

„Като има хляб, всичко има“, казват старите хора. Освен в ежедневното хранене, той е основна част и от обредите – не само у нас впрочем. Съдържа идеята за раждането, умирането и възкресението. Приготвянето му като ритуал може да бъде сравнено с жертвоприношението.

Може би сте чували да наричат хляба „душица“, а знаете ли каква е причината?! В някои райони го приемат като „душа“ и оттам идва вярването, че трябва да се разчупва, а не да се реже или боде. Дори има поверие, че топлият хляб е опасен заради своята одухотвореност.

Кратка история на хляба

Думата „хляб“ произлиза от православното хлěбъ, която е заимствана най-вероятно от готското hlaiƀaz. Историята на хляба обаче ни връща в най-древни времена, защото приготвянето му е едно от най-старите занимания (първите сведения са от късния неолит). Предполага се, че в началото хората са изпичали зърнена каша от едросмляно зърно и вода и това е първообразът на днешния хляб (по-скоро като съвременната мексиканска тортипя, индианската царевична питка, шотландската овесена питка или индийската инджера).

Първите мелници са създадени преди 3000 години в Древен Египет и в двора на фараона, висшите му сановници и в близост до строежите на храмове и пирамиди имало по-големи хлебопекарни. В тях хлябът се приготвял само от роби и именно те открили бухналия вариант. Така постепенно започват да се появяват различни видове теста и да се правят различни тестени изделия, а хлебопекарството става обществен занаят в Римската империя.

През Средновековието в Европа хлябът (най-често ръжен) става основна храна и дори се използвал като чиния. Чак през 15 век започват да се изработват дървени чинии и хлебните остават в миналото. След още няколко века – 5 по-точно (през 1928 г.) се появява и нарязаният хляб. Това става благодарение на специалната машина на Ото Фредерик Роведер, която не само реже хляба, но и го опакова, за да не изсъхва. И така до днес, когато вече по магазините има всевъзможни видове хляб и най-различни тестени вкусотии.

Любопитно за хляба

  • Древно суеверие твърди, че обърнатият надолу хляб носи нещастие;
  • Също не бива да се оставя недоизядено парченце;
  • Древните гърци произвеждали повече от 80 вида хляб още преди 2500 г.;
  • Смята се, че хлябът, който е изпечен за Коледа, не мухлясва;
  • Според една скандинавска легенда, ако девойка и младеж отхапят от едно и също парче хляб, ще се влюбят един в друг;
  • Хлябът в Египет се използвал като валута;
  • В Индия пък вярвали, че който не яде хляб с храната си, ще бъде нещастен;
  • В днешно време изяждаме повече от 9 000 000 палета с хляб всеки ден;
  • Най-големият хляб е изпечен през януари 1996 г. в Акапулко, Мексико (9200 метра);
  • Според една теория хлябът бил изобретен погрешка преди повече от 7500 г.