Руската църква в София – едно наистина специално място

Храмовете в София не са един и два, както е всъщност във всички големи градове. Руската църква „Свети Николай Чудотворец“ обаче е по-специална от останалите. И причината за това не е само във впечатляващата архитектура, нито в златни кубета или винаги прекрасната градинка с цветя близо до входа. Факт е, че няма начин да минете покрай подобна сграда и да не се спрете, за да ѝ се полюбувате, но има и още нещо – много по-духовно и леко мистично.

Интересни факти за Руската църква

Строежът започва в края на 19 век и продължава доста години. Осветена е през 1914 г. в навечерието на Първата световна война. Издигната е върху парцел на Руското посолство заради нуждите на руските емигранти в столицата от подобен храм като първоначалната идея е да бъде малък параклис. Постепенно обаче става център на многобройната руска имиграция. След 1947 г. преминава под управлението на Московската патриаршия, както е и до днес.

Впечатляващите стенописи, които красят стените на църквата, са дело на екип от художници. Начело бил Василий Перминов, който е един от авторите и на стенописите в храм-паметника „Александър Невски“. В архитектурно отношение виждаме съчетание между модерно и традиционно със запазени древноруски елементи, съчетани със староруски мозайки и дърворезби.

Но защо Руската църква е толкова специална?

В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев или просто Св. Серафим, известен като Софийски Чудотворец. Той пристига в България през 1921 г. и става известен с огромната си любов към хората и с това, че много им помагал. Притежавал способността да лекува неизлечими заболявания чрез молитва.

Приживе Серафим казвал: „Трябва да виждаме братята си като ангели, а техните грехове – като болести“. Вярвал, че един човек не става лош заради лошите си действия и затова можел да прости на всички.

Историите за хората, на които е помагал, са хиляди. В тях се разказва и за възможността му да предсказва бъдещето и да чете мислите на другите. В деня преди да почине казал на една от мирянките: „Когато си отида, пишете ми писма. Ако съм благословен с възможността да се срещна с Господ, ще се застъпя за вас и ще го помоля да ви помогне“.