Как тараторът стига до българската трапеза

Как тараторът стига до българската трапеза

Таратор не звучи никак български, макар да е традиционен за нашата кухня. Смята се, че корените на тази студена супа, неизменна част от лятното ни меню, идват от Близкия Изток, където е подправен с чесън, киселина и тахан. Точният произход обаче е въпрос на спорове.

Историята

По българските земи таратор се яде още от Средновековието и затова през 16-17 в. ястието често се споменава от западните пътешественици, идвали на Балканите. Те обаче използвали по-различно име.

В готварските книги у нас се среща за пръв път през 50-те години на миналия век, когато обаче рецептата включва доста повече мазнина и чесън, отколкото сега се използва. По това време таратор казвали на голяма група студени супи и сосове.

Някои автори твърдят, че първообразът е турският джаджък (сос – нещо като Снежанка) или гръцката салата дзадзики. Тараторът обаче е част от редица други кухни по света, като се наблюдават различни вариации. В Грузия например се прави с прясно мляко и елда, а до чинията се сервира малка купичка люта грузинска подправка, наречена „аджика“. Сирийският се приготвя с жито, руският – с репички и зелен лук, аржентинският – с тиквички и авокадо, суданският – с червено цвекло, иранският – с джоджен, неаполитанският – с маруля, а вавилонският – с пъдпъдъчи яйца. Това са само част от вариантите на любимата на всички българи супа.

Откъде идва името на таратора?

Ако се разровим в речниците, също както с рецептата, няма да намерим еднозначно мнение. Най-общо се определя като студена супа от разводнено кисело мляко с краставици. Според Речника на българския език от Найден Геров думата е заемка от турски и означава „сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица“.

Други изследователи смятат, че таратор е персийска дума и затова вярват, че историята му започва от Персия, откъдето стига и до нашите земи. По пътя и с течение на времето претърпява промени и се развива до съвременната рецепта.

Рецепта за руски таратор (окрошка)

От всички възможни варианти ще ви представим руския, който вероятно ще ви се стори малко екзотичен за родния вкус. Рецептата е доста интересна и определено си заслужава да експериментирате. Богата е откъм съставки, в това число и откъм месо.

Необходими продукти:

  • 1/2 краставица;
  • 2-3 корнишони;
  • 4-6 репички;
  • 2 стръка зелен лук;
  • 5 стръка копър;
  • 4-5 твърдо сварени яйца;
  • 150 г хамбургски салам;
  • Шунка;
  • Варено или печено месо;
  • 350 мл студен квас;
  • Кефир;
  • Айрян.

За подправяне:

  • 1/2 ч.л. люта горчица;
  • Хрян на вкус;
  • 1/2 ч.л. сол;
  • 1 ч.л. захар;
  • 1 ч.л. олио;
  • 2-3 с.л. квас;
  • Кефир;
  • Айрян.

Начин на приготвяне:

Може и да ви се струва, че продуктите не си пасват съвсем, но такава е рецептата – след като опитате, ще разберете защо. Смесвате всичко заедно, като краставицата и салама нарязвате на ситни парченца, яйцето може и на по-едро, защото иначе супата изглежда мътна. Разбърквате добре и разпределяте в чинии, след което заливате с квас, кисело мляко или кефир. Овкусявате със сместа за подправяне и поднасяте, добавяйки със сметана. И ако не ви се струва достатъчно богата рецептата, можете да сложите още и варени картофи.

************************************

Заповядайте в ресторант Симона, за да опитате и нашия таратор. В сравнение с руския, нашият е малко “постен”, но пък вкусът му превъзходно пасва на българските представи за тази студена супа. Освен това можете да го комбинирате с още много изкушаващи небцето вкусотии.