Aпетитно и неподправено с Георги Ангелов- шеф готвачът на Арт Хотел Симона

Шеф Георги Ангелов определя себе си като обикновен, народен човек, чиято простичка мечта е да радва хората с истинска и вкусна храна. Но сложи ли престилката, се превръща в кулинарен художник, който излива душата си върху… платото. 

Перфекционист  към детайла, с въображение и професионализъм, Шеф Ангелов ръководи артистичната кулинарна линия на ресторанта в Арт Хотел Симона вече повече от 5 години.
Георги Ангелов смята, че понякога и кухнята, и животът са бойни полета, които те пречупват, но същевременно те правят по-смел и силен.  Самият той губи баща си когато е едва на шест месеца и по стечение на обстоятелствата остава на грижите на баба си и дядо си. Има 3 сестри и 1 брат. С част от тях не е живял, а с друга- доскоро дори не се е познавал. За него в живота, също както и при ястията, преди да постигнеш  удовлетворение , предхождат моменти на страдание и лутане… Работата в кухнята се оказва неговият спасителен пояс, преобръща живота му, и от буен младеж, който обича да си навлича неприятности, израства в организатор и ръководител на може би една от най-интересните кухни в столицата.

Ето какво споделя шеф Ангелов за страстта към изкуството на кулинарията, за обратите в живота и  тежките моменти в него, които ни правят по-силни и осмислят бъдещето ни:

Откъде започна Вашата вкусна кариера и как се озовахте в Арт Хотел Симона?

Започнах кариерата си едва на 16- годишна възраст в Монтана като мияч. След това преминах на  барбекюто и топла кухня. Но тъй като ми трябваха средства, се наложи да замина за Италия и за кратко се отказах от идеята да стана истински готвач. Бях едва на 22 години! В последствие се върнах в България и започнах работа в един от култовите столични ресторанти. Там изградих навиците си  за работа и уменията, които сега демонстрирам. Но така се стекоха обстоятелствата, че трябваше да напусна. Именно тогава видях обявата на Арт Хотел Симона.. дори си спомням, че беше през септември. Дойдох на място, а Лъчезар, мениджърът,  ме помоли да готвя за сватбено тържество. Харесаха ме. И аз ги харесах. И от тогава съм тук. Признавам, че в началото беше много трудно да се сработя с колегите си, да поема отговорността да ръководя кухня и дори да имам смелостта да предложа нова концепция за ястията. Но ми се получи!

Как идва идеята за ново авторско ястие?

Много лесно- от клиентите! Те са нашето вдъхновение, с техните вкусове, предпочитания, желания… Гледаме постоянно да ги изненадваме с нови вкусове, дори леко нестандартни, но смея да твърдя, че им харесват!

Някои пъти влизам в магазин, харесвам си продукти и си мисля: „Какво ли ще е да ги съчетая? “ И тъй като съм си го наумил, го правя. Понякога ми се получава, понякога- не. То така е и в живота! (смее се)

Какво харесвате най-много в работата си?

Кухнята, това е моят живот. Винаги ми е помагала да се справя с проблеми и трудности, а те не са били никак малко в живота ми.. Когато готвя, аз представям себе си в чинията и видя ли усмивка, това означава, че съм допринесъл за  радостта на хората. Храната е щастие, нали знаете?

Много се говори напоследък за култура на хранене, за здравословен живот и нови вкусове. Какво е съотношението между ново и традиционно в ястията Ви и това харесва ли се на хората?

Нашите клиенти харесват традиционни ястия, поднесени по интересен и нов начин. Предлагаме богата палитра от вкусове, които се нагаждат според предпочитанията на клиентите ни.

А какво ще кажете за новата Био култура, която се наложи последно време ?

Ще кажа само, че продуктите с етикет „Био“ не означава, че са здравословни.. Дори понякога по нищо не се различават от обикновените такива, освен по значително увеличената цена. Да не говорим, че някои от безглутеновите храни дори са опасни за здравето. Ние работим изцяло с български ферми. Тестото се меси на място. А  за сос в буркан с етикет дори не се и говори!

Кое е най-странното ястие, което сте приготвяли?

Свинско със шоколадов сос! Наистина е нетрадиционно, но пък много се хареса на клиентите. 

Проблем ли е ако жената не може да готви мусака?

Определено е проблем! Любовта минава през стомаха. Щастието също. А храната е любов и щастие. Проста математика!

Кулинарията ли е единствената голяма любов в живота на готвача?

Както всеки човек на изкуството, така и готвачът е изцяло отдаден на работата си… това е, меко казано, доживотна любов и обвързаност. Но ние, готвачите, сме и доста емоционални хора, дори понякога да не ни личи. Провалът в лично отношение оказва влияние и в кухнята, както и обратното. Аз съм влюбен. В живота и в работата си!

Шеф готвачът сам ли е на бойното поле?

Шеф готвачът без своя екип е нищо. Всеки в кухнята е важен и всеки допринася еднакво за това да се издаде перфектното ястие. Аз работя години наред със своя екип, спогаждаме се, караме се, спорим, но накрая храната е тази, която ни свежда до разбирателство. Аз съм на мнение, че един шеф готвач трябва да бъде на първо място лидер, да стимулира екипа си и да се отнася с нужното уважение. Сплотеният екип е сигурния начин за успех! Било то и в кухнята.

[foogallery id=”11044″]